На „старейшините” в следващия шарен местен парламент определено ще им бъде забавно, за гражданите не съм много сигурен
Димитър Герганов
Имало едно време една страна. За нея казват, че когато Господ сътворявал света, бил в особено добро настроение и ѝ дал от всичко – високи гористи планини, тучни зелени равнини, плодородна земя и море с красиви плажове от мек бял пясък. Вероятна такава била представата на създателя за земния Рай. Умерен климат, четири сезона – топли лета и снежни зими, цветни пролет и есен. Първите хора, които се заселили в нея, бързо оценили предимствата ѝ и създали цветущи цивилизации. Така днешните ѝ жители имали пълното право да се гордеят със славното си минало. Нещо в настоящето им обаче не било наред. Оплаквали се от бедност, мизерия, корупция и се класирали на челни места във всички световни класации по песимизъм. За щастие си нямали война за разлика от други места, но подобно бедствие било излишно – местните разполагали с Хаос в излишък. Нещо повече – обгрижвали го, усъвършенствали и дори били готови да го изнасят, стига някой да оцени експортния му потенциал. Управниците на тази страна били известни като юнаци и от сутрин до вечер били готови да извършват подвизи в името на общото добруване. Народът хем им се радвал, хем ги псувал първо скришом, а после явно, па накрая се запилявал по чужбина. Останали възрастните, мързеливите и непоправимите оптимисти. В прекрасния Рай обаче започнали, да пристигат други хора – идвали от места със суша, глад и конфликти. След няколко десетилетия страната отново започнала да процъфтява – само сменила името си…
Мрачна приказка. Едва ли е толкова трудно да разпознаем държавата? Най-краткото определение на Хаос е – там, където няма ред. Вероятно ще се затрудним да отговорим на въпроса – къде в България има ред? Не е като да няма закони – пишат ги едни 240 юнаци, та пушек се вдига, няколко хиляди добре платени магистрати като за местния стандарт ги прилагат и още няколко десетки хиляди в униформи получават възнаграждения, за да ги охраняват. Законите, ама не само! И гражданите! Дори не ми се пише за Волен Сидеров. Лечението е ясно – депутатите трябва да имат само функционален имунитет, т.е. да бъдат защитени единствено за дейност и изказвания в пленарна зала. Навън трябва да са като всички останали граждани. В по-голямата част от света е точно по този начин. Тогава няма да ни се налага да търпим простотии и хулиганщина. Промяната обаче трябва да се случи сега! Не догодина или след две, когато някой нов Волен ще направи още по-големи дивотии. Дължим го на себе си. Ако се уважаваме като личности и народ.
Юнаците, които принудиха хиляди хора да висят по нощите, да мръзнат и да припадат, защото не могат да им приемат протоколите, също трябва да понесат своята отговорност. Гръмнали им били сървърите! Имало било грешки! Толкова ли не можаха от ЦИК месец преди изборите, да направят една симулация и да им светне лампичката? Ще кажат, че са изпълнявали закона ли? Ами нали някой го е гласувал този закон и този някой не е анонимен! От 25 години правим избори – вместо всеки следващ да преминава по-гладко и бързо, става точно обратното! Предизвикан хаос! Значи има намесени интереси! Дали пък няма да е любопитно да се проследи кой точно се е „облажил” от поръчката за десетките хиляди допотопни копирни машини? Във всяка секция по една!? Ето на такива далавери пречи електронното гласуване!
Технологиите отдавна позволяват в една пластика да бъдат – личната карта, електронния подпис, здравната карта и всякаква друга информация, която ни е необходима във взаимоотношенията ни с администрацията. Защо не се прави ли? Ами глезим си Хаоса – нали ни е домашен любимец и национална гордост. Пък и така ще намалее лапачката – един носител, само една държавна поръчка! Неприлично е някак. Затова юнаците всячески се стараят, да подменят дневния ред и да пилеят обществената енергия в дейности, които подхранват Хаоса, докато на хората не им писне и изпаднат в апатия. Настоящите местни избори го доказаха. Избирателна активност – 45% или на всеки втори му е все едно! Или пък е отчаян! Резултати за кмет в Бургас и Стара Загора са като във времена, за които не искаме да си спомняме. Няма нищо лошо гражданите там да си харесват управниците, ама чак пък такава безалтернативност. Причудливи „екзотики” от партии и коалиции във всяка една община, от които лъха развалена миризма на корпоративен и купен вот! И после очакваме почтеност в управлението на нашите градове? Че откъде да се появи…
Пловдив за съжаление не прави изключение. Да, тук ще си имаме балотаж за кмет и районни кметове. Един кратък анализ по диагонал показва, че настоящият кмет разполага със солидна преднина, но е изправен пред риск почти всички останали да се обединят срещу него. Всякакви прогнози на този етап са несериозни още повече, че през цялата кампания не беше публикувана никаква „читава” социология. Не, че партиите и кандидатите не са поръчали изследвания – със сигурност са имали такива, но защо да не се опитат да направят гласоподавателите на глупаци. Шаренията в Общинския съвет пък не се различава много от весела хипарска дреха. На „старейшините” определено ще им бъде забавно, за гражданите не съм много сигурен. В съвета управляващото мнозинство ще се конфигурира след избора на кмет. Логиката общо взето е – нашето няма да се загуби! До събота предстоят „совалки”, поемане на обещания, разпределяне на сфери на влияние и постове, или накратко – пазарлъци! Дали обаче гражданите са пешки, които могат да бъдат размествани по балотажната дъска? Отговорът ще научим в неделя…
