Светът е хаотичен и идеята за подредба е илюзия, смята авторът на „В сянката на боговете”
Зевс се друса, а Стефчо Автографа го гони за автограф в историческото фентъзи на икономиста
Икономистът Димитър Герганов издаде първия си роман по революционен начин за родните географски ширини- на принципа на Kickstarter той осигури финансиране на проекта си от бъдещите си читатели. „В сянката на Боговете“ вече се разпространява от самия автор и впечатлява литературоманите.
– Жанрово как да определим романа?
-Бих го определил като историческо фентъзи, защото книгата е стъпила върху древногръцката и древнотракийската митологии и има белезите на исторически роман, но поради митологичния елемент, пък може и да се определи жанрово и като фентъзи. Затова бих казал, че това е един нов жанр историческо фентъзи. Защото, когато съм описвал траките, гърците, битките, живота им, бита им съм правил проучвания и съм се стремял да бъде максимално исторически достоверно. По същия начин, когато съм проучвал боговете от гръцкия пантеон и тракийския пантеон също съм гледал да има достоверност, въпреки че е митология. И от там идва ролята на автора. Да пусне своята фантазия и да създаде един свят, в който се случват най-различни неща. В книгата има религиозни битки, има интрига, има предателство, има любов. Всичко това е забъркано в един вкусен коктейл да грабне читателя и да го държи докрай.
– Колко време ти отнеха проучванията и как пречупи древността през езика си, тъй като романът звучи модерно, със закачлив жаргон.
-При мен има много натрупвания. Започнал съм да чета на 7-8 -годишна възраст. Прочел съм страшно много неща в областта на историята, военната история, митологиите. Така че като натрупване го има. Моят стил на писане и на работа е малко по-особен. Обичам да проучвам и да пиша едновременно. Има автори, които правят проучвания по 4-5 месеца или година и след това сядат да пишат. Смятам, че е по-удобно да правя нещата едновременно- да проучвам и пиша едновременно. Това е първата част. Първата и втората ги написах заедно, на един дъх. Отне ми една година, по 8-9 часа на ден писане и вечер си мислиш как ще продължиш на следващия ден. Така че произведението наистина е мащабно. Същевременно краткото време се обяснява с много работа. Такъв е моят маниер.
-Какво си измисли в твоето историческо фентъзи? Имаш ли собствени създания например?
-Имам. Даже в книгата има един много интересен епизодичен герой, който е пловдивска забележителност. И това е небезизвестният Стефчо Автографа, който в книгата е Накис Автографа. Той е епизодичен герой, но е много интересно да вплетем един такъв герой в миналото. Защото и тогава е имало звезди- пълководци, прочути герои, спортисти и т.н. Само че той автографите ги взима с едни много специални плочки, с едно много специално перо, което му е подарено от една табмуера. Той ходи с една торба по събития- в случая тези събития са битки, обсади, и си взима автографи. Случва се да попадне в беда да го заловят като шпионин. Хората в един момент вдигат ръце от него и го пускат. Той си пасва добре в книгата. Иначе например ми се наложи да поизмисля Царството на мрака, подземното царство на Хадес. Във втората част, която още не е излязла, е описано подземното царство на траките. Това е предизвикателство, защото това, което можем да намерим в митологията като описание на подземното царство, не е чак толкова много и вече тук идва ролята на фантазията на автора. Или например едно друго предизвикателство да кажем- едно от местата за влизане в подземното царство е река Ахерон, обикаляща Хрон. Но героят трябва да мине от там и по някакъв начин да го победи Херон да го прекара. Тук примерно намерих едно решение в миналото на Херон, че той лодкарят бил комарджия. Играят, нашият герой го побеждава и по този начин го прекарва през реката. Така че определено се налагат и са необходими авторови решения. Когато има на какво да стъпиш, като върху древногръцката митология в моя случай, тези решения са по-лесни. Не винаги лесни, но при всеки случай приятни.
– Каква всъщност е историята в романа?
-Основните сюжетни линии са 2. Едната е войната между хората, между гръцкия съюз и тракийския съюз. Другата сюжетна линия е войната между боговете- между гръцките и тракийските. И вече от тук нататък се заплитат различни нишки. Можем да кажем в аванс, че всички проблеми тръгват от това, че Зевс до известен смисъл се дрогира. И от там се заплитат различни истории и различни нишки, които в един момент се раздалечават, за да се съберат вече в края. Но това, разбира се, е първата част, след това нещата продължават.
-Можем ли да приемем, че книгата е фентъзи огледало на днешната действителност- и в България, и навсякъде се борят хора и богове над тях? 
-В известен смисъл, да. Но то така е било винаги. Винаги хората се борят помежду си, боговете надничат някъде и им дърпат конците. Има една теория, че на хората им е по-лесно да живеят, смятайки, че светът е подреден, защото иначе психологически не им понася. В много отношения светът е хаотичен и идеята за подредба е илюзия, поне според мен.
-Как би определил себе си в момента? Писател на свободна практика? Икономист? Всички знаем, че дълго време се занимаваше активно с икономика и финанси. Правиш ли го още?
-Бих се определил като двете. За щастие, се оказа, че в писането намерих своето призвание. Там наистина се чувствам Аз. Мисля, че има какво да дам на моите читатели. Колкото до икономиката, човек, ако един път е икономист, той е икономист за цял живот. Въпросът е, че писането в момента е на преден план, защото чувствам тази необходимост, харесва ми. Смятам, че има какво да дам.
-Какво отприщи тази трансформация?
-В интерес на истината, съм искал да пиша още като съм бил на 20, 25 или 30, но не съм направил тази стъпка поради една или друга причина- защото съм бил погълнат в работата или не съм имал смелостта, или волята да се захвана с нещо толкова мащабно. Така се случи, че преди година и половина му дойде времето. Литературният салон Спирт енд Спирит и литературните четения също изиграха своята роля, защото това са 5 години , в които се извървяха почти всички известни български писатели. И когато наблюдаваш тоя процес, ставаш част от него с някакво семенце, нещо влиза в кръвта ти. Но може би с две думи- дойде му времето.
-До къде мислиш, че ще те отведе това?
-Определено мисля това да е само началото. Замисълът на Сянката на боговете е да бъде един много голям епос. Имам идея как да продължа и след това, имам общата идея за следващата книга. Идеята ми е наистина да се получи нещо много, много голямо. Същевременно, след като написах Сянката на боговете, имаше един такъв процес от 6 месеца, в които трябваше да се преборя с издаването на книгата. Тогава започнах нова книга, която е съвсем различна. Тя е направена до половината. На пролет ще има много полемики, когато излезе. Не само в местен план, а и в международен план.
-Спомена за процеса. Разкажи ми повече за него. Мисля, че си единственият български автор издал книга по този начин?
-Мисля, че да.
-Без издател, без осигурен пазар, без разпространение…
-Оказа се, че основният проблем при издателите е, че нещата се случват бавно, поне по моите разбирания. В крайна сметка, когато вече бях готов получих и предложение да бъде издаден от издател и т.н. Аз избрах по-трудния път, определено. Но, ако позволите да се отклоним малко от темата, аз мисля, че един от най-съществените проблеми на България през последните 34-35 години е бавното случване на нещата на всяко едно ниво. Ако щете в стопанския оборот, реформите и всеки един бизнес. Реших, че няма нужда да откривам топлата вода- преди 4-5 години има създадена в Америка една платформа за финансиране на креативни идеи. И чрез тази платформа независими автори или предприемачи могат да финансират техните начинания от техните бъдещи потребители. Тук става въпрос за книги, музикални албуми, за снимане на филми, за разработване на мобилни апликации. Всякакви идеи в целия спектър на човешката креативност. И аз реших, че това нещо може да проработи в България. Моята инициатива я кръстих Букстартерс и се обърнах към моите бъдещи читатели да подкрепят издаването на книгата и за мое голямо щастие срещнах изключителна подкрепа и разбиране. За изключително краткото време от 3 седмици и половина аз събрах необходимата сума, за да издам Сянката на боговете. След това си сформирах съответно екипа от коректор, илюстратор, дизайнер, намерих печатаря, който да удовлетвори желанията, и в крайна сметка книгата се случи. Целият тоя процес искам да кажа, че е много трудоемък. Отнема много време, нерви, напрежение, така че аз не го препоръчвам непременно на хората, които искат да пишат. Тоест, те могат да открият своя издател и имат търпението да чакат понякога по една, две, три години. Смятам, че през това време на чакането писателят е под едно напрежение дали ще се случи, как ще се случи и всичко това удря в неговата креативност. Смятам, че тези, които са търпеливи, могат да вървят по класическия път. Тези, които смятат, че нещата могат да се случват по-бързичко- да ги ускоряват. Въпрос на личен избор.
-Но сега това си е твоя рожба. Все едно си я заченал, износил, родил, отгледал.
-Моя рожба и на хората, които ме подкрепиха.
-Колко човека?
-25-26 човека с различна степен на подкрепа. За мен е важна и най-малката, и най-голямата. Абсолютно всяка подкрепа е изключително важна и зареждаща, и стимулираща, и задължаваща. Всъщност, това, което е наистина важно за мен е мнението на хората, които ме подкрепят, и мнението на моите читатели. Това са нещата, които ме интересуват.
-От тук нататък как ще я разпространяваш?
– В някакъв момент ще влезе и през книжарницата. На договаряне и през по-малки книжарници. Постепенно вече тук е до взаимната изгода. Естествено, интересът на книжарницата трябва да бъде защитен, както и интересът на автора. Тези неща трябва да се срещнат. Но при всеки случай книгата ще влезе в книжарница, където й е мястото.
– Да те определим като свободен автор ли?
-Аз мисля, че най-важният аспект е да си свободен в писането си. Да си напълно свободен, да не робуваш на това какво ще каже някой, как ще се приеме. Колкото до свободата, тя е като двете страни на монетата- едната страна ти носи предимства, другата ти носи главоболия. В крайна сметка, издателя също има много важна функция. За съжаление, в България по една или друга причина нищо не е на мястото си. Идеалният вариант би бил писателят да си пише книгата, а издателят да се занимава с останалите неща и писателят да получава достатъчно от книгите си, за да може да пише и да не му се налага да мисли за технически и финансови неща. Сега на мен би ми било най-идеално да се занимавам само с писане и някой друг да се занимава с останалото. Но тогава нещата биха се случили много по-бавно и не по начин, по-който бих искал.
-Книгата ти май крещи за филмиране…
-Определено, но това ще стане един ден, живот и здраве, когато книгата излезе и на английски. Подобни мащабни произведения трябва да се снимат като супер продукции.
-Решил си да я превеждаш на английски?
-Да. Разбира се, това е труден процес. Аз си давам сметка, че ще отнеме няколко години. Първо, докато намеря своя преводач. След това да осигуря средствата за превода, който няма да е никак евтин. На него ще му отнеме време да направи превода. При всеки случай ще отнеме около 3 години, но не мисля, че това е проблем.
-Какви злободневни днес теми и детайли си вкарал в книгата – герои, елементи от нашето ежедневие?
-Във всяко едно общество, всяка една книга са важни лоялността, предателството, с това в даден момент да избереш трудния път, дори да изглежда безнадежден пред лесните решения. Мисля, че това са неща, които се случват и днес в живия живот. По принцип много хора се заблуждават, че фантастиката са някакви зелени човечета и летящи чинии. Било е така, примерно, през 60-те години. От тогава до сега фентъзито и фантастиката много се е променила. Авторът може да си измисля светове, може да си измисля герои. Тези герои не е нужно да бъдат с хуманоидна форма. Но проблемите, с които те се сблъскват, решенията, които те взимат, качествата, пред които те са изправени- това са като в живия живот. Авторът няма от къде другаде да ги почерпи. Бих казал, че на моите герои нищо не им е чуждо. Аз не съм привърженик на разделението на героите на положителни и отрицателни. За мен в живота нищо не е черно, нищо не е бяло, напротив. Преобладава даже сивата гама. За това героите са ми такива. Не мога да си представя някой герой, който да е супер добър, идеален. Или някой, който да е винаги зъл и да няма никаква добринка или положително качество. Хубаво е да позволиш на самите герои да се променят. Да изненадваш себе си и читателите си. Защото една книга, в която героите от самото начало са едни и си остават такива до края малко или много би била скучна.
-Колко пъти изненада себе си?
-Доста. Бих казал, че според мен писането на книга, или на първата книга най-малкото, е като скачането в дълбока вода. Скачаш и не знаеш дали ще се удавиш или ще изплуваш. Едно произведение колкото е по-мащабно, много често имаш няколко критични моменти. Изправен си пред критични моменти. На къде да поемеш? За щастие, аз се справих с тези неща и смятам, че се получи добре. Смятам, че всеки следващ път е по-лесно, усвоил си някакви тънкости на занаята и е вече по-различно. Много важно е за един автор да пише в своя стил, да не се опитва да следва някой друг, защото другият е добър. Важното е човек да бъде себе си, ако му е писано да изплува…
