Проф. Мурджев: Общинското здравеопазване тенденциозно е тикано към самоунищожаване

Тъй като общината няма никаква стратегия, тя не знае откъде да взима пари за лечебните си заведения, смята хирургът

Липсата на политика в общинското здравеопазване води до роенето на частни болници

Проф. Красимир Мурджев е кандидат за общински съветник от листата на БСП. Известният хирург е сред основните фигури в пловдивската левица в последните години. Той бе част от миналия местен парламент, но само в първата му година, след което бе избран за народен представител. Проф. Мурджев застана пред Под тепето, за да говори за общинско здравеопазване, за нуждата от диалог и за града си.

Какво е състоянието на общинското здравеопазване, проф. Мурджев?

В Пловдив общинското здравеопазване в момента е в най-неизгодна позиция. Имаме четири държавни болници, от които трите седят стабилно- Университетска,Окръжна и Военна болници. Транспортна болница поради ограничената малка база и ред други причини е на равнището на общинското здравеопазване. Частните болници явно седят много стабилно на пазара на здравните услуги. И идва общинското здравеопазване, което е с най-големи проблеми. Реално общината има много лечебни заведения, всички са търговски дружества. Те основно формират икономиката на общинското здравеопазване. Общината обаче се оказва лош стопанин. ДКЦ-тата не реализират голяма печалба, както и всички общински лечебни заведения, като изключим онкологичния диспансер. Защото по принцип управителите им се страхуват, че дивидентът, каквато е практиката в последните четири години, ще им бъде взет. Когато бях една година в общинския съвет Онкологичният диспансер реализира печалба от около 1,2 милиона годишно. Общината ги иззе и ги хвърли за асфалтиране на улици. Онкодиспансерът обаче се оказа, че така няма начален капитал да започне проекта за лъчетерапевтичния комплекс. И тогава с едно решение на ОбС се наложи тези пари да се върнат обратно в бюджета, за да стартира процедурата. Тоест, няма никакво планиране и никакъв анализ. Ако има пари- взимаме ги, пък за лечебните заведения не мислим. Откога не са обновявани апаратурите в общинските лечебни заведения, заплатите са ниски там, поради което има голямо текучество. Там не е атрактивно да се работи, поради което те имат кадрови проблем. Това в бъдеще ще доведе до проблеми с акредитацията на тези лечебни заведения. Към настоящия момент те трупат загуби. Първо поради факта, че общината не се съобрази, че Здравната каса ще въведе задължителни лимити за тяхната дейност, което удари притока на пациенти. В незавидно състояние е Кожно-венерическият диспансер, както и Центърът за психично здраве. Реално Центърът за кожно-венерически заболявания е пред закриване. Което е абсолютно недопустимо. Хората там чакат да дойде закономерният финал, ако общината не вземе мерки за неговото оздравяване. И тук възниква големият въпрос какво ще стане с тези болни от СПИН например, регистрирани в Пловдив и наблюдавани в Центъра, а те са най-много в страната като брой по данни на МЗ. Нараства броя и на венерическите заболявания, специално на гонореята. Къде ще бъдат обхванати тези болни? Сега, тъй като в Центъра няма стационар, тези болни подписват декларация, че няма да имат сексуални контакти, и излизат на улицата. Ако закрием диспансера няма да има ефикасно наблюдение върху тях, няма да има проследяване, няма да има ефективно лечение, защото не е ясно кой ще ги лекува. В Пловдив, доколкото знам, има някъде около 3 хиляди проститутки, които също са рисков контингент. Изобщо проблемите тук са много големи. Какво имаме още- една закрита Белодробна болница, макар че тя няма разрешение за прекратяване на дейността от Министерството на здравеопазването. Там се разигра друг сценарий- заради атрактивния терен, персоналът беше натискан да напусне, вратите бяха заключвани и бе ограничен броят на пациентите. Към настоящия момент имаме една Белодробна болница, която би трябвало да работи, тъй като все още има разрешение, но тя седи заключена. Помните какви протести имаше преди две години, когато общинският съвет взе решение за нейната ликвидация, въпреки че имаше един безлихвен заем за нейното оздравяване, с което балансът на дружеството излезе на нула. Трябваше да се направи една читава оздравителна програма, за да може болницата да тръгне нагоре. Но общината й погаси дълговете, за да я подготви за приватизация.

Какво ще се случи, ако продължаваме така с общинското здравеопазване?

То и в момента е абсолютно неконкурентноспособно и ако продължаваме така, ще се самоликвидира.

Това търсен ефект ли е?

За мен това е тенденциозно. Не може един град с толкова лечебни заведения, да няма никаква програма за тяхното оздравяване. В началото на този общински съвет, който вече прекрати мандата си, трябваше да се направи един анализ за общинското здравеопазване. Такъв бе направен преди три години, но така и не видя бял свят. Той бе направен от външна фирма и в него е казано, че общинското здравеопазване има голям потенциал. Но имаше конкретни стъпки, които трябваше да се направят, то да тръгне нагоре. Нищо от това не бе направено. Ако общината няма дълготрайна стратегия за развитие на общинското здравеопазване, то е обречено. На срещата в Лекарския съюз преди няколко дни, беше изтъкнато, че трябва да има консенсус в областта на общинското здравеопазване между политическите сили. Зад идеята застанаха всички представители на политически сили, които бяха на тази среща. На нея обаче не присъстваха представители на ГЕРБ. Бяха набелязани няколко конкретни стъпки- да има обществен съвет по здравеопазване, да има заместник ресорен кмет по здравеопазване, да има фонд, който да подпомага лечението на пловдивчани с ограничени финансови средства за консумативи, които касата не плаща. Има такава възможност в бюджета. Има и начини за увеличаване на заплатите на персонала, като например купуване на апаратура, която може да доведе до вдигане на доходите на лечебното заведение, а от там и ръст във възнагражденията. Има и болници, които могат да влизат в процедура за стартиране на европроекти. Но нищо не се прави. Тъй като общината няма никаква стратегия, тя не знае откъде да взима пари за общинското здравеопазване. Тези търговски дружества са оставени на самотек, докато изкарат. Не трябва да забравяме и друго. Според закона трябва да влезе в сила здравната карта със задължителен характер. Аз до този момент не съм чул какво е мнението на общината по това как здравната карта ще въздейства върху общинските лечебни заведения. Ще ги закриваме ли, ако са повече? Ще ги преструктурираме ли? Ще ги запазваме ли?Трябва тази здравна карта, като се прави, да има публичност, за да се знае кой за какво лобира там, какво иска да постигне и все пак да се цели да се запази публичното здравеопазване в Пловдив. Да не го загубим за сметка на частните болници, които в Пловдив се роят като гъби. Няма как Варна да има 1 частна болница, а в Пловдив са десетки.

Да разбираме, че роенето на частни болници е пряко свързано с липсата на политика в общинското здравеопазване?

Точно така. Политика няма, а всеки един управленски екип трябва да формира такава политика. Това е негово задължение. Дали тази политика ще а дискутира в общинския съвет, е отделен въпрос, но нека поне бъде представена някаква визия. През изтеклите четири години такава визия не бе представена. Нека публично да се каже- ще го запазваме ли, ще го ликвидираме ли. Какво ще правим? Пряко отговорен за формирането на политиките в здравеопазването е кметът, той трябва да иска стратегия за развитие на общинското здравеопазване.

Как виждате промяната в това отношение?

Да бъде иницииран такъв диалог. За мен най-нормалното е да се изведат приоритетите в общинското здравеопазване, да седнем, да ги дискутираме и да намерим около кои ще се обединим. И след като ги изведем напред, да почнем да работим това да се случи. Трябва всички политически сили да участват в този процес. Повечето, без ГЕРБ, засега дават положителен сигнал в тази посока. Трябва да признаем, че в ГЕРБ в Пловдив еднолично се слуша думата на кмета и никой не иска и не може да вземе решение без думата му. Но с представителите на другите политически сили мисля, че може да се намери консенсус за извеждане на приоритетите. Всичко всъщност е въпрос на диалог.

Как мислите, че ще седи БСП в следващия общински съвет?

Както й отредят гласоподавателите. Не искам да се ангажирам с конкретни цифри, тъй като обстановката в града в момента виждам, че е неуправляема. Мога да кажа, че нашата амбиция е за по-голяма група в местния парламент, а нашият кандидат кмет да стигне до балотаж.

Ще гласувате ли на референдума?

Референдумът в момента е най- несъщественото нещо в тези избори, защото там има само един въпрос. Той трябваше да обхваща и други въпроси- задължително гласуване, образователен ценз. Тогава той имаше някакъв смисъл. Лично аз ще кажа, че няма да участвам в този референдум, защото това не е същността на гласуването в България. Да не говорим, че много неща по отношение на това електронно гласуване са абсолютно неизчистени. За мен е по-важно това, което ще се случи в Пловдив, а не някаква далечна перспектива за механизма на гласуване.

Какво се случи в последните четири години в Пловдив и какво трябва да се промени след тях?

Трябва да има прозрачност и диалог. Какво се промени в последните четири години… Имаме една хубава Главна, не можем да се отрече. И нищо повече. Някои ще кажат- това е емблемата на града, обаче… Местните данъци и такси. Емблематичните обекти, които предизвикват смях- кръговото на Водната палата, на което вече викат Тотевия площад, велоалеите. Велоалеи са необходими, но не и направени по този начин.  

Всички говорят за липсата на диалог, това ли е най-големият проблем в последните четири години?

Да, липсата на диалог в общинския съвет и липсата на диалог със самата администрация. Както и липсата на диалог на Тотев с гражданите- това е единственият кмет без приемен ден. Много е важно, че има партии,които водеха диалог по между си. Особено в сферата на здравеопазването. Имаше такъв консенсус по важни теми в тази сфера и в предния общински съвет- партиите се обединиха в касуза с изгонването на Георги Кръстев от ДКЦ1, Белодробна болница. Консенсусът по тези теми така или иначе се оказа неефективен, тъй като в крайна сметка мнозинството реши друго. И третият пример бе заплахата за закриване на Онкодиспансера в Пловдив. Тогава реагираха всички политически сили, заедно с мнозинството. Винаги могат да се намерят допирни точки за диалог, въпросът е всички да го търсим. Ако изтъкваме причини да бягаме от него консенсус няма да има и Пловдив ще бъде на това дередже- няколко бутикови проекта и нищо друго. Лъскави витрини и големи данъци.