Режисьорът се родил седмаче, четири дни по-късно го записват в общината
Това е една лъжлива книга. Пламен описва нещо на което само той е бил свидетел- като се започне от раждането, та до наши дни. Приемам е като история в две части с епилог, понеже не мога да я причисля към никакъв жанр. Така представи втората книга на режисьора Пламен Панев „Всички мои лъжи” директорът на издателство „Хермес” Валентин Георгиев. 50-тина почитатели на бат’ Пальо, както го знаят в гилдията, дойдоха в двора на Драмата за премиерата на 90-страничното книжно бижу с оригинални илюстрации и корици. Авторът умело дърпа конците на своите герои и ги оплита в няколко сюжетни линии. Историите са наситени както с ирония и гротеска, така и с тъга и мъдрост. Теат
ралът връща читателя 55 години назад, когато той се родил в селце в Северозападна България, и то седмак. Това се случило на 6 август, но Пламен бил записан в общината едва 4 дни по-късно, предвид перипетиите в годините на соца. Всичко е върти около истината и лъжата, реален ли е светът и това, което ни се случва, или то съществува само в нашето въображение, разсъждава авторът, който в момента е директор на Кърджалийския театър. Литературният критик Младен Влашки го определи като един от талантите от бохемата на 90-те, при когото липсва нулева злоба, макар че говори за свят на лъжа. Човещината на писането идва от него самия. Уж всичко е игра, но е дълбоко и лесно за четене, добави Влашки. Пламен призна, че като видял готова книгата, все едно видял свое дете. Едно време дядо ми разказваше, че нашето прасе всяка вечер ходело някъде с малките прасенца. Веднъж решил да го проследи, видял го да скача във водата, след което се озовало в една пещера и оттам – в другата земя. Озовали се в едно село, но дядо ми не се уплашил толкова, като видял баба ми, а себе си. Ако не вярвах на тази история, днес нямаше да съм същия, затова след 40 години седнах да пиша, призна авторът.
