Добрият, лошият и грозният пример: Архитектурата след Освобождението

Една от най-добре запазените сгради – поне отвън – е тази на кино „Екселсиор“, сега търговски център

Теодор Караколев

Градската среда, която обитаваме и културното наследство, завещано ни от поколенията е отговорност, която имаме към целия град. В поредица статии ще се опитваме да ви показваме примери за отношението към тази градска среда и тези сгради и обекти културно наследство. Заедно със съвременното отношение към тях, ще ви припомняме и тяхната история. Тематично ще избираме един период от пловдивската история, като ще ви представяме добър пример, лош пример на недостатъчно добра поддръжка и грозен пример – в който отношението на собствениците вреди на културната ценност или на градската среда. Това е рубриката ни „Добрият, лошият и грозният пример“.

Днес темата е архитектурата в годините след Освобождението. Макар и по време на Османското владичество контактите с Европа да не са спирали, след възстановяването на българската държава – а в случая с Пловдив и Тракия, създаването на Източна Румелия – те стават в пъти по-активни. Както е известно, много архитекти от Западна Европа пристигат в България, с което подпомагат развитието на младата ни държава. Градоустройството на Пловдив все още е здраво стъпило на основите, поставени преди над 120 години от арх. Йосиф Шнитер. Оттогава датират и много сгради с повече от век история, оформили облика на града ни. Как се грижи обаче пловдивското общество за тези постройки, издигнати след Освобождението, но навършили 100 години?

Добрият пример: Екселсиор

Една от най-добре запазените сгради – поне отвън – е тази на кино „Екселсиор“, сега – търговски център. Построена през 1912 година от софийския архитект Александър Ставрев, тя няма най-щастливата съдба. В първите години след отварянето си след инвестиция на големия тютюнопроизводител Едмондо Вакаро България навлиза в поредица войни, от които излиза разорена и с обедняло гладно население. Надеждата на Вакаро да създаде и издържа модерен киносалон пропада в бедния град.

След като продава сградата, пред края на 20-те и 30-те тя отново става дом за култура. През последните години тя вече е тотално променена. Екселсиор се превърна в търговски център с напълно подменен интериор. За разлика от някои свои съседи по Главната, тя обаче запази своята фасада и не промени драстично визията на улицата. На подземните етажи пък може да видим и част от Римския стадион. И въпреки, че на горните етажи властва търговията, то културната история на сградата донякъде все още напомня за себе си именно долу – с различните спектакли, срещи, изложби и други културни събития, които се случват сред седалките на стадиона на Филипопол. 

Така, макар и с коренно променен интериор, Екселсиор си остава един от добрите примери за запазена сграда в екстериор – съвсем наскоро бе направен лек, но много внимателен и важен ремонт на фасадата, а в интериор – с променени функции, които въпреки новата икономическа обстановка, отново запазват културна насоченост.

Целия текст четете в КАПАНА.БГ