Арабското НАТО – скоростна магистрала към Ада!

Димитър Герганов

На три хиляда километра от нас в камениста пустинна земя падат бомби. Страната се нарича Йемен. На кой му пука? Някакви араби и дори нямат петрол. Пет пъти по-голям от България, население 23 милиона, слаба икономика – на пръв поглед Йемен прилича на онези държави, които имат разрешение да се трепят на воля. Както в Руанда през 90-те – най-скоростният геноцид в историята! Милион човешки същества изклани предимно с мачете за 100 дни пред „вежливото” възмущение на международната общност. В Йемен обаче валят бомби и ракети, изстрелвани от самолети на нова коалиция по интереси. Някакви си хути или хуси – в медиите явно го карат на черно-червено, опитват да вземат властта в страната по неособено демократичен начин. Скръбен факт предизвикал „справедливото” възмущение на Саудитска Арабия, малките монархии в Залива, Турция, Египет, Пакистан и сега внимавайте САЩ… и Израел! Да не пропусна и Судан – държава с неголяма политическа тежест и известен афинитет към подкрепа на тероризма, регистриран съвестно от американската администрация. Странен съюз!?

    Какви са все пак тия хути, че успяват така да подплашат половината свят? Противно на повечето представи Йемен е древна страна, възникнала някъде по времето на антична Гърция. Владян от няколко царства с отдавна забравени имена, перла в короната на Савската царица – онази приказно богата мацка омаяла Соломон, наричан от римляните „Феликс Арабия”, което ще рече – щастлива, Йемен посреща и изпраща завоеватели с гостоприемството на крайпътен хан. Впрочем император Октавиан Август не успява – един от малкото римски провали в цялата история! Някъде към края на 4 век местното население от езичници, се превръщат в примерни юдаисти, за да приемат християнството само две столетия по-късно. След няколко „щастливи” десетилетия Йемен е завладян от Персия, с която малко по-късно идва и ислямът. Арабски халифат, мамелюци, Османска империя, Британска колония, Северен/западен/ и Южен/комунистически/ и в крайна сметка от 1990 г. обединен Йемен. Твърде много история дори по стандартите на обръгналите Балкани!

     И докато през 1991 г. цяла Източна Европа гребе с пълни шепи от новопридобитата свобода, „лошото момче” Саддам Хюсеин окупира Кувейт. Светът е в шок – прекалено  много петрол под контрола на един диктатор. Следва първата война в Залива,  иракчаните са прогонени, а покрай тях го отнася и Йемен, чиито недалновидни ръководители имат глупостта да подкрепят Саддам. Всички йеменски гастарбайтери са изхвърлени от Саудитска Арабия и Кувейт, което предизвиква безработица в страната от 30%! Съвсем логично бедността и изолацията се оказват плодородна почва за пропагандата на религиозни екстремисти, които печелят силни позиции в определени райони на страната. 11-ти септември и прокламирането  на Ал Кайда, глобалната борба с тероризма, талибаните в Афганистан, окупацията на Ирак, гражданската война в Сирия, хаосът в Магреба, раждането и възходът на Ислямска държава – 14 години война без край! В този конфликт лошите и добрите са някак ясни – терористите срещу всички останали! Къде обаче да запишем тези размирни хути?

    Метежници ли са? – безспорно, свалят законно избрано правителство. Терористи ли са обаче? Има един малък проблем – тези хора са шиити и по дефиниция се падат врагове на Ал Кайда, които са сунити, и воюват с тях. Населението на Йемен е разделено приблизително по равно между двата основни клона на исляма. Различията? – само богослов може да отговори точно, но не по-големи от тези между католици и протестанти или паписти и ортодокси. Непримиримост и нетърпимост между сунити и шиити? – близка до тази от религиозните войни по времето на Реформацията през 16-17 век в Европа. Впрочем по мюсюлманското летоброене ислямският свят се намира в 1393 г.!

     И защо точно сега решиха да се разбунтуват? Обикновено стратегическото местоположение на дадена държава е проклятие, защото сблъсква много интереси. В йеменския случай става въпрос за Баб ел Мандеб – „Порта на плача”, тесен пролив с дължина 109 и ширина 25-40 км. в Червено море, през който преминават петролните танкери на път за Суецкия канал. Който контролира пролива, може да „разплаче”  половината световна търговия с нефт, ако пожелае! Основен заподозрян – Иран. Персийската държава е шиитска крепост, според едни спонсорира терористи, според други не, и най-важното – развива ядрена програма. Кошмарът на Израел, който впрочем е ядрена сила. Трябва ли светът да разреши на аятоласите да се сдобият с подобно разрушително оръжие? Едва ли и поради тази причина в момента текат напрегнати преговори, които може би се намират в решаващата си фаза. Каква е сделката? – замразяване на програмата срещу отмяна на санкциите. Изглежда справедливо на пръв поглед като основният спор е колко точно да бъде „фризирането” или казано по-просто на колко време от създаване на ядрена бомба да спре часовника Иран. Сунитските държави и Израел в случая са съюзници и желаят провал на преговорите. Администрацията на Обама, но не и останалата част от Америка, ЕС и Русия биха искали да видят сделка. И тук йеменските хути се явяват персийският коз. Ако преговорите са успешни бунтът ще утихне бързо, иначе конфликтът ще се проточи…

     Саудитската идея за арабско НАТО само на пръв поглед изглежда добра, защото такава организация би включвала само политически доминирани от сунити държави. Например в Сирия войната отдавна се превърна в религиозна и единствената причина Асад, все още да се държи на власт е нежеланието на шиити и християни, да се подложат на дръвника. В Ирак ситуацията е донякъде по-различна, но не с много. Там мнозинството от населението е шиитско и при нормални избори няма как сунитите да управляват както във времената на Саддам. Като цяло едно хипотетично арабско НАТО би имало за основен враг Иран, не би включвало Ирак и Сирия, и би имало основни ценности твърде различни от Северноатлантическите. Да не забравяме, че афганистанските талибани произлязоха от муджахидините борещи се срещу Съветската армия, Осама бен Ладен беше от богато саудитско семейство, а „халифът” на ИДИЛ е бивш офицер от Саддамовата армия. Затова „акушерките” отвъд Океана и край Мъртво море би трябвало да внимават повече – светът не се нуждае от още един Франкенщайн.