БългарияЖивотНовини

Да, соларните панели произвеждат ток и през зимата

  • Твърдението, че на 26 ноември 2023 г. в България е отчетено неправдоподобно високо производство на слънчева енергия, е невярно, тъй като почива на непълни данни само за един конкретен момент;
  • Фотоволтаичните централи могат да произвеждат електроенергия в светлата част от денонощието дори при облачно време;
  • По приблизителни изчисления на 26 ноември соларните мощности в България са работили с ефективност под 10%;
  • Сходни данни отчита и Румъния, която е засегната от същия атмосферен фронт.

Широко споделяна публикация във Фейсбук внушава, че се извършва измама със соларната енергия в България. Според автора Григор Лилов не е възможно фотоволтаичните централи да произвеждат отчетеното от Енергийния системен оператор (ЕСО) количество електроенергия в зимни условия. Публикацията съдържа екранна снимка на графика от ЕСО, според която в 11:52 часа на 26 ноември 2023 г. активните соларни мощности в страната са 507 мегавата.

„При тази облачност и без слънце фотоволтаичните централи бичат като луди парадоксално и срещу законите на физиката над 500 мегавата. А за капак повечето от тях са покрити и с много, много сняг“ – коментира авторът.

Factcheck.bg провери основателни ли са изразените от него съмнения: дали фотоволтаичните централи могат да работят при облачност и сняг и „парадоксално” ли е отчетеното производство на енергия.

соларните панели произвеждат ток и през зимата

Работят ли соларните панели при облаци и сняг

Фотоволтаичните панели генерират енергия, когато до тях достига слънчева светлина, дори ако времето е облачно или има тънка снежна покривка. Това показва информация от различни източници – държавни институции, енергийни оператори и експерти от индустрията. Според публикация на министерството на енергетиката на САЩ, проблем представлява дебелата снежна покривка, главно защото тя може да натовари конструкциите, върху които са монтирани слънчевите панели. Веднага щом снегът започне да пада от повърхността им или бъде разпръснат от вятъра, ако дори малка част от панела е в контакт със светлина, започва да се генерира енергия и това допълнително улеснява разтопяването и падането на снежната покривка.

Капацитетът за производство на електроенергия от възобновяеми източници обикновено се измерва в така наречената пикова мощност. Това е производителността на инсталациите при максимално натоварване. По този начин се отчита фактът, че тяхната ефективност варира във времето според природните условия – интензивност и ъгъл на слънчевата светлина, сила на вятъра и т.н. През зимата, когато денят е по-кратък, слънцето е по-ниско и времето по-често е облачно, соларните инсталации работят с по-малък процент от мощността си. Затова освен тях енергийните системи се нуждаят и от други мощности или от системи за съхранение на енергията, произведена в интервалите с благоприятни условия.

Ако наблюдаваме обикновена градинска лампа с фотоклетка, можем да се ориентираме при какви условия тя спира да генерира енергия. Повечето лампи от този тип имат сензор, който ги включва в режим осветление, когато наоколо стане прекалено тъмно и батерията им престане да се зарежда. Обикновено това се случва при свечеряване, докато при облачно време в повечето случаи зареждането на батерията продължава и лампата не светва. Макар че слънчевите панели използват по-сложна технология, условията им на функциониране са сходни. Различни източници посочват, че при облачно време процентът им на ефективност може да бъде между 10 и 25%.

Колко слънчева енергия е генерирана в България на 26 ноември 2023 г.

Една от публикуваните от Григор Лилов снимки показва, че около обяд на 26 ноември съществуващите в България соларни централи са работели с обща мощност малко над 500 мегавата. Инсталираните слънчеви мощности бележат голям ръст през последните месеци, като според изявление на изпълнителния директор на ЕСО през ноември те вече достигат 3000 мегавата. Това означава, че в момента, уловен в публикацията, те са работели с около 17% от мощността си.

С данните на ЕСО за производството на енергия в реално време често се злоупотребява. Те показват моментното състояние на енергийната система, което е динамично и се изменя много пъти в хода на денонощието. Снимки на внимателно подбрани моменти от деня често се използват като аргумент за илюстриране на тези в полза на един или друг енергиен източник. В случая със соларните мощности, данните около средата на деня, когато слънцето е най-високо, вероятно биха показали по-високо производство, в сравнение с часовете по-рано сутрин или по-късно следобед при сходни метеорологични условия.

За да получим по-адекватна представа за реалната продуктивност на соларните мощности, е добре да разгледаме данните за целия ден. Те показват, че на 26 ноември в България са били произведени общо 2380 мегаватчаса слънчева енергия. На тази дата светлата част от денонощието за нашата географска ширина е около 9 часа. Това означава, че на час са били произведени средно 264 мегаватчаса електроенергия от слънцето или средната ефективност на инсталираните соларни мощности през светлата част от деня е била 8,8%.

соларните панели произвеждат ток и през зимата
Източник: „Генерирана енергия по източници в енергийната система на България, 26 ноември 2023 г.

Само българските фотоволтаици ли работят в зимни условия

Атмосферният фронт, който донесе облачност и сняг в дните около 26 ноември, засегна и някои от съседните държави. В Румъния например, където медиите също съобщават за снеговалежи, на тази дата са отчетени 1210 мегаватчаса енергия произведена от соларните централи. Тяхната обща инсталирана мощност според последните налични данни е 1413 мегавата. Това означава, че в светлите часове на 26 ноември те са работили със средно 9.5% от мощността си.

Гърция също беше засегната от бурята, макар и по-слабо. Изчисленията по същия метод показват, че слънчевите централи там са работили средно с 33% от общата си мощност в светлите часове на 26 ноември. Любопитна подробност е, че поради силните ветрове страната е подсигурила над 46% от потреблението си за денонощието от вятърна енергия.

Какво показват метеорологичните данни

Уикендът 25-26 ноември носи първия сняг за сезона в България. Материали в медиите предупреждават за средиземноморски циклон с ветровито време, ниски температури и валежи. Обявени са червени и оранжеви кодове за опасно време в много части на страната. На 25 ноември е облачно и вали дъжд, който в Западна България преминава в мокър сняг. Обстановката е динамична и моментните сателитни снимки не винаги дават адекватна представа за развитието на атмосферните условия. Прогнозите от събота, 25 ноември, предвиждат времето да остане лошо и в неделя, но говорят за постепенно спиране на снеговалежа и разкъсване на облачността в части от страната.

Сателитни кадри от неделя, 26 ноември, действително показват, че валежите в София спират още сутринта, а около 14 ч. те вече са спрели в по-голямата част от страната. Около 11 ч. облачността в крайните югозападни райони бавно започва да се разкъсва, а до 14 ч. в част от югозападна и северозападна България тя вече не е плътна.

Какво е било времето ден по-рано

Данните за произведената слънчева енергия също показват, че условията в събота, 25 ноември, са били по-неблагоприятни от тези в неделя, когато бурята започва да се изтегля от западните части на региона. В България на 25 ноември са произведени едва 820 мегаватчаса соларна енергия. Това кореспондира със средна ефективност на инсталираните мощности от едва 3%. В Румъния тя е 3.5%, а в Гърция – 18%.

Разбира се, тези изчисления са приблизителни. Те сравняват държави, между които има разлики в географската ширина и в други природни дадености. Държавите не са засегнати равномерно от тежките атмосферни условия. Показанията зависят и от това в кои райони на страните се намира по-голямата част от соларните им мощности, както и доколо точно тези райони са засегнати от лошо време в периодите на сравняване на данните. Въпреки това съпоставката дава обща представа, че производството на слънчева енергия в зимни условия в България в периода 25-26 ноември не е необичайно високо на фона на съседните държави.

Проверено:

Твърдението, че на 26 ноември в България е отчетено неправдоподобно високо производство на слънчева енергия е невярно, тъй като почива на непълни данни само за един конкретен момент. Фотоволтаичните централи могат да произвеждат електроенергия в светлата част от деня дори при наличието на облаци. По приблизителни изчисления на 26 ноември соларните мощности в България са работили с ефективност под 10%, а на 25 ноември – едва 3%. Сходни данни отчитат и съседните държави, засегнати от същия атмосферен фронт.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина