Българите разпознават климатичната криза, но не вярват в решенията

*BG Бъди Активен проведе проучване сред граждани от 63 населени места в България, което разкри дълбок разрив между екологичната загриженост и доверието в институционалните действия

Екологичната чувствителност е висока, но не води до участие

На базата на общия анализ от изследването, 93.4% от участниците поставят най-високата оценка по въпроса колко важно е опазването на околната среда. Над 72% се чувстват лично засегнати от климатичните промени, а близо 65% смятат, че могат да допринесат с лични действия.

Въпреки това, едва 43.3% от анкетираните заявяват, че са информирани за политики, свързани с климатичните промени – независимо дали на местно, национално или европейско ниво. Важно да се отбележи е, че голяма група от анкетираните – 62.3% споделят, че усещат високи нива на дезинформация или конспиративни теории в публичния разговор.

„Темата не е далечна или абстрактна за хората. Те свързват климатичните промени с реални предизвикателства като замърсяване на въздуха, суша, наводнения, високи сметки, по-лошо здраве и нестабилна среда“, коментира Ласка Ненова, генерален мениджър на BG Бъди Активен – „Но когато няма ясен, разбираем и близък до тях език, хората се отдръпват – не защото не ги интересува, а защото не разпознават посланието.“

Дезинформацията – бариера пред ангажираността

Изследването показва, че липсата на доверие и усещането за манипулация са съществени пречки пред по-широко участие. Над една трета от анкетираните поставят максимална оценка на присъствието на дезинформация в обществените послания, а друга една четвърт я оценяват като значителна.

Основните проблеми, които участниците декларират в отворените въпроси, включват здравето (19.7%), влошеното състояние на природната среда (17.5%), икономически натиск от нарастващи цени и сметки (13.1%) и екстремни климатични явления като суша, жеги и наводнения (10.4%).

Тази липса на доверие се очертава като основен фактор, който възпрепятства хората да предприемат конкретни действия или да подкрепят определени политики. Затова е от съществено значение да се работи върху повишаване на прозрачността и надеждността на информацията, предоставяна на обществото.

Очаквания: повече комуникация, образование и видим контрол

Гражданите посочват като ключови нужди: по-добро екологично образование, по-силни публични кампании, организирани обществени дискусии и прилагане на съществуващите закони. Около 90% подкрепят образователните усилия като устойчив инструмент, а близо две трети искат да участват в разговорите за решения, но не виждат възможности за това.

Тези данни ясно показват, че обществото е готово да се ангажира активно в процесите, свързани с опазването на околната среда, но има нужда от подходящи механизми и платформи, които да улеснят този процес.

Какво се е променило от 2019/2020?

През 2019 и 2020 година BG Бъди Активен реализира поредица от теренни социологически проучвания в Пловдив и още пет града – Добрич, Видин, Шумен, Бургас и Сливен – с фокус върху нагласите към отпадъците, хигиената на градската среда и екологичното поведение.

Данните от този период очертаваха модел на ниска лична свързаност с темата:

• През 2019 г. 63% от анкетираните в Пловдив не се чувстваха лично засегнати от климатичните промени.
  
• Само 27% асоциираха „опазване на околната среда“ с по-широки аспекти като здраве, климат и ресурси – за мнозинството това означаваше основно почистване и сметосъбиране.
  
• През 2020 г. В отговорите на хората от  шестте града се отбелязва висока пасивност спрямо екологични инициативи – едва 1 от 5 души би участвал доброволно в подобни дейности без материален стимул. Тези ниски резултати идват на фона на демонстрираната иначе сериозна загриженост към околната среда сред участниците в проучването.
  

Днес, данните от 2024 г. показват отчетлив напредък:

• 72.1% заявяват, че се чувстват лично засегнати от климатичните промени.
  
• Над 93% посочват опазването на околната среда като изключително важно.
  
• Отворените отговори разкриват по-зряла и системна връзка между климатичната тема и здравето, разходите, енергийния баланс, храната и качеството на живот.
  

Тази промяна в нагласите е ясен сигнал за по-дълбоко обществено осмисляне на екологичните предизвикателства. Отворен обаче остава въпросът за канала, по който тази осъзнатост да бъде превърната в структурирано участие и устойчиво поведение.

Препоръки

Докладът на BG Бъди активен препоръчва:

• Да се разработят местни формати за участие (работилници, дискусии, съвети)
  
• Да се инвестира в комуникация на достъпен език и с местни примери
  
• Да се подобри връзката между политики, кампании и ежедневието на хората
  

За проекта

Изследването е част от международната инициатива Placemaking for Climate Mitigation, реализирана съвместно от BG Бъди Активен (България), водеща организация, AJSPT Suceava (Румъния) и Among (Гърция), с финансовата подкрепа на Европейския съюз.