От градината „Цар Симеон” започва първият полет в българското небе

През 1912 г. акционерно дружество обещавало да превърне Пловдив в международен център на авиацията

Самолети от четири държави бомбардирали Пловдив

Владимир Балчев

На 19 август 1892 г. множество зрители обсадили парка на Първото българско изложение в Пловдив (сегашната градина „Цар Симеон”). Вестниците известяват, че на този дългоочакван ден по околните ули­ци „игла не можеше да мине от народ, самото изложение беше натъпкано със свят, който нетърпеливо се блъс­каше". Причината била едно знаменателно събитие, което от няколко дена подклаждало любопитството – предстоящия полет с балон на известния аеронавт Йожен Годар. Французинът пристигнал в Пловдив към края на юли 1892 г. След няколко дена бил доставен и балонът „Ла Франс”. Това трябвало да бъде първият полет в българското небе и всички искали  да видят как „Ла Франс” ще се издигне във въздуха. Зареждането на балона с водород започнало още в 6 часа сутринта. Десет часа по-късно кълбото на „Ла Франс” се виждало отдалеч. Виждали се и многобройните зрители, изпълнили площадката за излитането на балона. После пристигнал българският княз Фердинанд с многобройната си свита. До княза били и първите участници във въздушната екскурзия – аеронавтът Йожен Годар, журналистът доктор Никола Генадиев и архитектът на изложението Хенрих Майер. Неопитен помощник неволно отварил единия клапан и балонът започнал да се изпразва. Това наложило „Ла Франс” да излети само с двама пътници – доктор Никола Генадиев и Йожен Годар.

Настъпил върховният миг. Оркестърът засвирил „Шуми Марица”, разнесло се гръмогласно Ура, което огласило целия парк, претъпканите от зрители околни улици и почернялото от народ Сахат тепе. „Сцената, която това възнасяне донесе на зрителите – известява местен новинар – е неописума, човек трябва да я види сам…”

До края на октомври 1892 г. Йожен Годар извършил още 22 полета, с което превърнал Пловдив в първата въдухоплавателна столица на България.

Точно 20 години по-късно започнало продължението – търговското отделение на Окръжния съд в Пловдив регистрирало Акционерно дружество „Аероплан”.

Основателят на дружеството Пиер Вевес бил прокурист в Съединени тютюневи фабрики – Пловдив и от три го­дини говорел за бъдещето на самолетите. Дори обиколил най-престижните бюра по въздухоплаване. В Пловдив бързо спечелил съмишленици, като основният му довод бил, че само след година-две авиацията ще носи страшно много пари. Тази „но­ва търговия" има голямо бъде­ще в България, твърдял Вевес при агитацията си под тепета­та. Освен това полето на Тра­кия като че било създадено за въздухоплавателен център от европейски мащаб. На пътя между Европа и Азия, с чуде­сен климат – въобще Пловдив бил идеалното място. Отзовали се 13 акционери, повечето чуж­денци: банкерът Франсоа Амирали, Д. Леонардо, Яни Андронико, как­то и няколко техни познати. Намеренията били наистина мащабни. Първата задача била да се построи гражданско летище в Пловдив и от него да излитат туристи на обиколка из страната. Тук тряб­вало да се организират и състе­зания със самолети – едно зре­лище, което щяло да събере хи­ляди любопитни. За да се по­ощри изобретателския дух на българина, предвиждали се ре­довни конкурси за изработката на въздухоплавателни машини. Важно място в цялата система се предвиждало за училището, което трябвало да подготвя летци, а ведно с училището да се оборудва и фабрика за стро­ителство на различни видове самолети.  

Акционерите възторжено приели цялата програма и ре­шили на първо време да отку­пят представителството на Борел-Моран, като поемат и поръчките за Турция.

Наистина мащабен зами­съл, но искал пари. Събраните 40 000 златни  лева, макар и до­бър капитал, не били достатъч­ни. Затова през октомври 1912 г. акционерите решили да уве­личат вноските. После започнала Бълканската война. След войната дружество „Аерплан” изведнъж изчезнало. Загадката се изяснила едва при полицейското разследване през 1929 г. Оказало се, че основният капитал от 40 000 златни лева бил изтеглен от банката още на следващия ден след внасянето му. Документите уточнявали, че тази крупна за времето си сума, била прибрана от Пиер Вевес, който през 1912 г. пропаднал неизвестно къде.

Така била провалена мечтата Пловдив да стане международен център на авиацията. Първата световна война, разрухата и тежката икономическа криза, станали причина да се забави изграждането на летище под тепетата. Аеродрумът на Пловдив бил открит чак през 1932 г. Тук кацали не само пътнически, но и товарни самолети.

Следващата страница от историята на въздухоплаването в Пловдив показва, че небето може да носи не само печалба, но и нещастия. Първите сигнали били още през далечната 1918 г. В ранния следобед на 21 октомври 1918 г. неочаквано над града се появил турски самолет. Противовъздушната отбрана посрещнала самолета с бурна стрелба. Точно в 15 часа на 26 октомври нов пришълец нахлул в небето на Пловдив.

Противовъздушната отбрана отново реагирала светкавично. Едни автори пишат, че чужденецът побързал да избяга, други споменават, че пуснал една бомба. Знаменателен е фактът, че на същия ден германската артилерия обстрелвала  българските пристанища  по река Дунав.

 С това приключила пър­вата въздушна атака на Пловдив.

Новите  въздушни нападения за­почнали по времето на Втората световна война. Първоначално бомбите падали далеч от Пловдив. Още на 20 юни 1941 г. пострадал Добрич.  През юли съветски самолети нападнали  Русе, Пловен и Ловеч. Разрушенията и жертвите в Северна България сепнали управниците на Пловдив. Едва сега те си припомнили, че преди няколко години били изготвени проекти за тунели под тепетата. Целта била от една страна да се облекчи движението по натоварените улици в центъра на града, а от друга – да се осигури защита за населението при предстоящата война. Единствено Народната библиотека и музей била осигурена срещу евентуални въздушни атаки. Още през 1939 г. тогавашният министър на народното просвещение Богдан Филов наредил да се отберат най-ценните експонати от музея, ръкописи и старопечатни книги, да се опаковат в сандъци и поставят в добре укрепено скривалище. Обсъждали се различни варианти, оглеждали се сгради в Стрелча, в селата Мечка и Баня (Панагюрско). Не било прието нито едно от тези предложения. Едва през пролетта на 1941 г. било намерено подходящото укритие – подземието в новопостроената сграда на Търговско-индустриалната камара (сега сграда на съда).

Мерки вземали и учрежденията в Пловдив. Единствено общинарите продължили да умуват. Иначе проекти за скривалища имало много, но до края на войната били осъществени едва няколко от тях. Правели се и бетонни бункери за кварталите, които се намирали далеч от тепетата. Малка могилка в градината срещу кино „Кочо Честеменски" и сега показва къде е зат­рупан един от бункерите.

В на­чалото на войната множеството американски и английски самолети великодушно подминавали града. Така било да 23 август 1943 г., когато на Квебекската коференция Обединеният комитет на началник щабовете на САЩ и Англия взел решение да започнат наказателни бомбардировки над България. Първите бомби в Пловдив паднали на 6 ноември 1943 г. Американските и английските самолети  преминали на голяма височина и затова не улучили целта. Големите разрушения били в София. Пловдив и селата около града започнали да се пълнят със софиянци, които търсели спасение от бомбите. На много места, поради липса на класни стаи, учебните  занятия се водели в предверията на църквите или на зелената морава. „Особена похвала заслужавали софийските ученици, евакуирани по селата – пише учителката Елена Филдишева. -Мнозина от тях преживели ужасите на бомбардировките, някои лишени от дом и близки. Учението в църквите им напомняло килийните училища в миналото, което поощрило духа им. В такава творческа обстановка завърши учебната година”.

Зловещият 17 април 1944 г., вторият ден от великденс­ките празници. Малко преди полунощ се поси­пали бомбите. Най-напред взривове се чули в района на Захарната фабрика, след това по бул: „Руски” и тютюне­вите складове. Две бом­би паднали на метри от Търговската гимназия. Лумнали пожари по Чир­панско шосе, Хаджи Хасан махала и „Кючук Па­риж". Последните бомби паднали чак в Асеновград, селата Садово и Яго­дово (тук има една жертва). В Перущица били хвърлени 10 бомби (загинали двама души). Пряко попадение ударило точно в бункера между улиците „Пандо Кляшев" и „Гоце Дел­чев". Вътре се криели 40 души,повечето жени и деца. Всички загинали на място. На следващия ден двама   от   министрите дошли да се поклонят пред останките на жерт­вите.

Около 2 часа сутрин­та на 20 април 1944 г. американски и английски  самолети отново нападнали Пловдив. Американските  летящи крепос­ти се появили откъм Рогош. Първите бомби се посипали върху празно­то поле, където днес се намира Мостреният па­наир. После авиаторите разрушили 30 къщи край Марица. Една от бомби­те ударила южния ъгъл на храма „Св. св. Кирил и Методий", като подпа­лила покрива му. До обяд полицаите още не били установили броя на жертвите. После станало ясно, че са загинали 7 души, а 29 са ранени. 

На 18 май 1944 г.  завръщащите се от Румъния бомбардировачи ударили  близкото до Пловдив село Долни Воден. През юни и юли англо-американската авиация на три пъти нападала летището при Марно поле в близост до Карлово. В последната атака участвали 150 американски бомбардировача. Загинали близо 80 души. Пострадали и няколко от околните селища – градовете Сопот и Калофер, селата Иганово  и Отец Паисиево.

Най-ненадейната въз­душна атака на Пловдив станала  на 22 септември 1944 г. В града вече имало съветски войници, битките били далеч-далеч на запад. Изневи­делица се появили немс­ки самолети. Бомбите не били обикновени – всяка една от тях съдържала 224 малки бомби, които избухвали по-късно. Спасителите преброили 18 жертви. Въпреки огъ­ня на зенитните батареи при Захарната фабрика и Бунарджика, нападате­лите се измъкнали невредими. Според мълвата летците били българи, а един от тях – пловдивча­нин, който искал да от­мъсти на съгражданите си за това, че дали подс­лон на руснаците. Една неизбухнала бомба дълго време стояла във вит­рина на ул. „Княз Алек­сандър I" и пред нея пос­тоянно се трупали любо­питни граждани.