България пред чудесата на новия век

Как смаяхме Париж с фонтан, от който блика розова вода

Владимир Балчев

Нашенски обичай е да се одумват задг­раничните коман­дировки, да се  пресмятат пътни и дневни, а устати политици злобно да подх­върлят, че единствената полза от „разходките" е олекването на държавна­та хазна. Така някои оценили пътуването на Захари Стоянов и Иван Андонов за Световното изложение в Париж през 1889 г. Много по-късно статистиците отбелязали обаче нещо съвсем друго – именно под Айфеловата кула се родила идеята за уреждане на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Кога­то пловдивчанинът Въл­ко Шопов тръгнал за Чи­каго като управител на българския държавен па­вилион, завистниците веднага призовали прави­телството да го смени с друг човек. Защото Шо­пов бил лицемер, подлизурко, сакат, протестантин и на всичко отгоре – въздържател. С други думи срам за България. Да, но знаменитият присмехулник Алеко Константинов определя Вълко  Шопов като човек, представил по най-досто­ен начин родината си.

Дошла 1899-а -последната година от XIX в. Светът решил да отбележи настъпването ХХ век с едно голя­мо изложение в Париж. У нас вестта за предстоя­щото българско участие била посрещната възтор­жено. Този път нямало наплювки по вестниците, че българското правител­ство ще даде стотици хиляди златни левове за строителството на предс­тавителна палата. Дори производителите на пла­тове в страната преглътнали вестта, че на отдел­ни места из залите стени­те ще бъдат тапицирани с ефектни френски тъкани, защото разбирали, че колкото по-добре изглеж­да държавната ни палата, толкова по-авторитетно ще бъдат представени родните стоки.

Отново Пловдив заел челно място. Главен комисар на бъл­гарската палата станал Петър Димитров, дълго­годишен префект и окръ­жен управител под тепе­тата, а за негов заместник бил определен Васил Атанасов, главен органи­затор на Първото българско изложение. Заявките за участие били събрани до края на сеп­тември 1889 г., от 1 де­кември започнало съби­рането на експонатите. Всички транспортни раз­носки и застраховки се поели от държавата. Бли­зо 30 били участниците от Пловдив. Андон Станев и братя Янкоолу решили да пока­жат първокачествени български вина и коняци, братя Точкови разчитали на произвежданите от тях кожуси, възпитаничките на Девическия католичес­ки пансион пригласили различни платове, Гарабед Хурмузиян – мелнички за кафе. Истинско предизвикателство към Па­риж, столица на козмети­ката в ония години, било решението на Костаки Пеев, Христо Сяров, Ан­дон Папазов и П. Наботков да покажат богата ко­лекция от сапуни и пар­фюми. Имало цига­ри, тютюн, хавлии, въже­та, обувки и дори стенен часовник, изработен от Сотир Вражалиев. Участ­ниците от Карлово, Со­пот и Брацигово разчита­ли най-вече на розовото масло, от Станимака и Перущица – на коприна­та. Благодарение на пивоваря Лаушман днешни­ят квартал „Коматево" също бил вписан в анали­те на Парижкото изложе­ние.

Въпреки френските съвети България да заложи най вече на розовото масло, родните производители напирали да покажат край Сена, че страната ни не е само една розова долина, а вече има просперираща индустрия. Само от района на Пловдивската търговско-индустриална камара били записани около 100 изложителя. В края на февруари 1900 г. събра­ните експонати били опаковани и изпратени за Па­риж.

Разказите на журналистите за Всемирното изложение в Париж обикновено започвали с описанието на главния вход. „Огромен свод, висок 45 метра”, се издигал вър­ху три високи арки. Под разноцветните стъкла на свода били монтирани множество електрически крушки. Нощно време постройката приличала на приказен храм. Само за минута през неговите 32 гишета преминавали 800 души.

Навътре, до крайбрежни­те дървета, се издигали млечнобели дворци. Около тях и върху другия бряг на Сена били остана­лите изложбени палати. Свързвал ги внушителен мост с позлатени скулп­тури. Навсякъде разточи­телство, лукс и блясък – Франция демонстрирала благополучие и мощ, да­вала заявка за водеща ро­ля в света на бъдещето.

Участието на България било съпроводено с няколко скандала. Година преди изложението дома­кините пуснали възпоме­нателна картичка за присъствието ни в Париж, на която били изобразени хора, които приличали повече на гръцки паликарета, отколкото на на­шенци в национални но­сии. По стар обичай чи­новниците в министерството се размърдали в последния момент и са­мо бързата намеса на търговско-индустриалните камари в страната успяла да спаси предста­вянето на родината. Ед­ва в Париж нашите производители разбрали какво трябва да се по­казва, но вече било къс­но. Иначе българската палата била внушител­на, френските вестници отбелязали, че простор­ната двуетажна сграда е модерна и със запомня­ща се външност. Намирала се в улицата на на­родностите.

Тържественото открива­не на 2 април 1900 г. станало повод за неби­вал  празник. Тъкмо то­гава гръмнал скандалът в българската палата. Както в другите експози­ции, тук също имало кок­тейл. Нашият главен комисар показал всички екс­понати на официалните гости, доволен от добро­то впечатление, което направил напредъкът на страната ни. Последната изненада бил бюфетът с избрани български специалитети. Оказало се оба­че, че по време на разглеждането неизвестни бандити задигнали всичко до последната троха и последната капка от пити­етата. Отмъкнали дори кошниците с цветя. Пъл­но опустошение. Срам и за нашите, срам и за французите, които също трябвало да подсигурят охрана. Вестниците ехид­но отбелязали, че вместо във Варненско и Русенс­ко, където избухнали селските бунтове, правителството ни трябвало да обяви военно положение в Париж.           

Скандалът отшумял, бъл­гарската палата загъмжала от посетители. На пър­вия етаж била главната атракция за парижанки -изящен фонтан, от който непрекъснато бликала ро­зова вода. Изисканите французойки се блъскали край фонтана и всяка гледала да натопи коприне­ната си кърпичка във во­дата, да запази спомена за уханието на розите. С та­зи кърпичка в джоба да­мите продължавали оби­колките си из другите палати. Казват, че цялото изложение и цял Париж миришел на българско розово масло.Сензационна реклама.

Уви, фонтанът се раз­валил и тържественият дамски ритуал бил прекратен. За да отнесе посе­тителят аромата на на­шенския гюл, трябвало да купи някое от скъпите мускалчета. На особена почит се радвали и ефектните коприни от Станимака, оригиналните панагюрски килими на Бохосян, пчелният мед, показан от пловдивския учител Антон Безеншек. Покрай утвърдени индустриалци като Ст. Обрейков, Мардас, Бомонти, Ставридис или Стаматов се мяркали ни­кому неизвестни селяни. Върху географската кар­та на България, предста­вена от стария наш печатар Христо Г. Данов, по­сетителят можел да на­мери родното място на всеки наш участник, да разбере къде цъфтят ро­зите, в кой край на стра­ната са открити изложе­ните минерали, руди и буци каменни въглища.

България пред прага на новия век и чудесата пред прага на България.