Втори опит за нов 10-годишен договор за градския транспорт

Градската управа ще направи втори опит да прокара през гласуване в общински съвет подписването на нов 10-годишен договор за линиите в градския транспорт, но само с един превозвач, а не каквато бе практиката години наред за разпределение на линиите между няколко компании. Само преди 20 дни местният парламент отхвърли първото предложение на кмета Костадин Димитров публичният превоз за бъде даден на една фирма, която на практика се превръща в монополист за този вид услуга. На всички е ясно, че договорът ще е с Петко Ангелов, който обслужва линиите на градския транспорт и сега.
На редовното си заседание в средата на октомври след близо час дебати Общинският съвет не прие искането на администрацията да стартира процедура за нов договор за градския транспорт. Тогава 20 съветника подкрепиха намерението на общината, но с 24 гласа „въздържали се“ предложението не мина.
Точката, внесена от градоначалника, предвиждаше провеждане на обществена поръчка за възлагане на интегрирана услуга за пътнически превоз по основните автобусни линии от транспортната схема на Пловдив. Договорът с избрания изпълнител трябваше да бъде за срок от 10 години, като мотивът беше да се гарантират инвестиции и обновяване на автопарка. Същите са мотивите и във внесеното предложение за тази седмица. Дали ще има промяна в нагласите сред съветниците в пленарната зала, предстои да разберем.
Ето как темата коментира бившият кандидат за кмет на район Централен на последните местни избори Чило Попов:
„Община Пловдив въпреки недоволството на всички пловдивчани от качеството на градския транспорт, ще се опита да прокара в Общинския съвет решение за отдаване на автобусните маршрути в Пловдив за още 10 години на един единствен превозвач, като ще го утвърди окончателно като монополист! Това решение ще зароби и подари градския транспорт на града ни на милостта на един частен предприемач и ще блокира развитието и модернизирането му за години напред.
Защото след държавния монопол, по-страшен е само частният, тъй като при него няма и помен от социална ориентираност, екологична политика, а стремежът е да се оптимизира съотношението между приходи и разходи.
И така, вместо да се возим да модерни и чисти електрически автобуси с електронно таксуване, с работещи климатици, спазващи електронно разписание и движещи се и по линии, които не са натоварени, а покриват реално площта на целия град, ние за още 10 години!!! ще сме в ръцете на някой, чиято единствена цел е да харчи по-малко и да печели повече, което за една частна фирма е напълно нормално.
И ако се питате откъде изведнъж се взеха в Пловдив всички тези стари и нашарени на различни езици автобуси, публикувам скрийншот от един от многото сайтове за търгове на общински и държавни бракувани активи, които превозвачите тук явно познават добре.

Там излиза скъпо да бракуваш и утилизираш нещо, излязло от употреба, тъй като трябва да се съобразиш с действащо екологично законодателство и за това общински и държавни предприятия решават да продават ненужните си стари автобуси и друга техника на всеки, който иска да я изнесе от страната им.
И така, вместо да инвестирате около 250 – 350 хил. Евро за нов електрически автобус, можете с късмет да се сдобиете с дизелов бракуван и неекологичен на повече от 20 години за почти без пари, да го докарате в Пловдив, да му смените маслото и свещите и да го подкарате бодро по улиците и булевардите на града ни с одобрението и благословията на кмета на града и на Общинския съвет.
Европейските градове ще са щедри към нас още поне десет години и ще ни снабдяват с бракуваните си стари автобуси, защото те мислят за жителите си и модернизацията си и инвестират постоянно в нова техника, а частният монополист в пловдивския градски транспорт ще е доволен, че ще може да подменя често стария си автопарк и даже няма да има нужда да го ремонтира при тези цени, които са даже под стойността на старото желязо.
Честито на пловдивчани, браво на кмета!„