Лято 2025: Брестовица по времe на воден режим

Бидон под климатика и във WC-то: Как се живее без вода в летния зной

В Брестовица в края на юли 2025 година не мирише само на прах, а на инат с щипка оцеляващо достойнство. Има и дъх на компромис, преглътнат с последната капка бутилирана вода в жегата. Това видях по време на репортерската „разходка“ в този близък пловдивски оазис (без оазис), където дори конденза от климатика вече е ресурс.

На пръв поглед вода в селото има. Даже на площада работи фонтанът за разкош. Обясняват ни, че той е затворена система.

Кафе в пластмаса и сладкиш в картон

Прочутата местна семейна сладкарничка край реката (чието ромолене вече не се чува) не спира да работи дори и в почивните дни. Усмивки има, хлад има, вкуснотии има, само че водата в заведението е „на тънка струйка“.

Кафето се сервира в пластмасови чашки, а лакомствата в картонени чинии – това е първото, което се набива на очи. Не защото собствениците са фенове на еднократната посуда, а защото просто няма как да се измие нищо. Обясняват ти го като на другоселец, иначе местните си знаят.

„Когато има водоподаване и достатъчно налягане зарязваме всички друго и първо пълним бидоните в тоалетните. Зареждаме съдовете под климатиците – все за хигиенни нужди. А лед? Купуваме го от Пловдив“, разказва работник в едно от заведенията на центъра.

На 38°C външна температура, кухнята е бойно поле без вода. И все пак работи. Хората идват. Местните въпреки всичко, а туристите може би и заради това.

Бидони в тоалетната и тишина пред чешмата

Във всички заведения, които посетих, бидоните до тоалетната са нещо обичайно. Водата в тях – злато. Не за пиене, разбира се. Всички са стиснали зъби. Никой не вдига скандали. Хората са примирено изтощени, но и единни.

„Живеем така от години…, само че сега е по-жега от всякога“, споделя възрастна жена, седнала до обществената водоноска над площада.

Дошла е с две бутилки и туба. Разпределя ги внимателно – за готвене, за пиене, за внучето.

Капка по капка – течно злато под климатика

Най-фрапантната сцена се бидоните под кондензаторите на климатиците. Почти всяка къща ги има.

Някои ги покриват с найлон или парче плат, за да не влиза прах. Други слагат кофи под улуците в случай на дъжд, макар че не е валяло от седмици.

„С тая вода поливаме цветята, пера чорапите на дядото„, разказва възрастна жена.

„Мъжът ѝ пие ракия с нея„, шегува се съседката.

Въпреки ограниченията забрани няма. И все пак – точно до една такава кофа, на улица с няколко жадни дървета и храсти, видях мъж, който миеше двора си с маркуч.

Водоноската

Единствената структурирана помощ към момента е водоноската, осигурена от кметицата. Там няма опашки. Има единици хора – мълчаливи, внимателни. Всеки с колкото туби може да носи.

„Тука не е просто режим. Тука е битка за нормалност. Не било още „режим“. Било „контролирано водоподаване“, казва един местен мъж, докато пълни 10-литрова туба. „Водопроводът уж нов направиха, а пак сме на дъното. А какво ще стане като въведат режима?! “

В Брестовица живеят с времето между капките – на буквално и преносно ниво. И ако някой си мисли, че българинът не може да се адаптира, нека дойде тук. Да седне до водоноската, да погледа бидоните под климатиците, да пробва да измие очи с две шепи… защото тук не е само суша. Тук е урок по устойчивост.