Скулпторът Павел Койчев откри поредна самостоятелна изложба в Пловдив. На пика на 60-годишната си кариера в изкуството маестрото продължава да възхищава и изненадва почитатели и изследователи, да се самопредизвиква творчески, да привлича нова публика. “Общуване” – неговата трета поред голяма изложба в любима му Зала “2019” на Градска художествена галерия смайва със замаха и мащаба си, активизирайки сетива и разум с огромните си стилизирани фигурални композиции. Сред публиката на откриването беше и президентът Петър Стоянов, почитател на творчеството на скулптора.
Доц. Георги Лозанов, културолог и медиен експерт, потърси ключ към новата внушителна пловдивска изява на твореца:
“Никога не мога да намеря думата, с която да определя какво точно прави Павката. Изложба, проект, инсталация не само не са точни, но са и подценяващи. Днес, като гледам тези неща в залата, се сетих каква дума ми се иска да кажа – видение. Павел Койчев ни предлага едно видение. Фигурите изпълват пространството, обаче в своята белота, в това, че някак много леко са застанали на земята, сякаш се разтопяват във въздуха. Хем присъстват, хем почти изчезват, както във видението. Можем да се разходим сред тях, да станем част от видението и освен това можем просто да му се наслаждаваме. Като че ли е достатъчно за едно видение да бъде видяно. Обаче заедно с това Павел Койчев направи нещо в българското изкуство, което е негов патент. Той свърза пластическото с концептуалното. След толкова много опити те да влизат в противоречие помежду си. Той е ваятел, който създава концептуални работи.” Доц. Лозанов посочи, че с големия мащаб, който скулпторът е приложил в създаването на човешките фигури с неизбежните при това вътрешни деформации, “е успял да превърне количествената характеристика във вътрешно пластическо съдържание”. Защото като художник модернист Павел Койчев “не възпроизвежда реалността, а за да покаже реалността, възпроизвежда нашите представи за нея”. И тъкмо общуването ни като индивиди с другите ни превръща от природен феномен, в същества с културна идентичност.
“Всъщност Павел Койчев се занимава с това – с общуването между хората в различни варианти. Масата и диалогът – това е тема която той разработва отдавна. Седнали около масата хора – това е чиста метафора на културата… Или пък семейството – тази най-интимна връзка между хората и същевременно форма на социализация на интимното, на базата на която човекът създава потомство, въобще продължава да съществува. Или пък тези три фигури (две женски и една мъжка), които интепретирам така: този персонаж ще трябва да избере между строгостта на морала и леката разпуснатост на съблазънта на легналата фигура…И накрая – тази лодка. Човекът е захвърлен в света и единствената му опора е другият. Тази захвърленост в развълнуваното море на битието, в което ти намираш другия, защото имате обща участ, общо битие и общ свят. Защото каквото и да прави Павел Койчев, той винаги се занимава с човешкото битие и отново то е темата на това видение, на тази изложба”.
Людмил Попов, поет и журналист, оприличи отдавнашния си приятел Павел Койчев на алпинист, изкачил се с изкуството си по-високо от Еверест,“защото върховете на духа не са лесно постижими”.
“Изчервен” от суперлативите, Павел Койчев беше лаконичен: “Благодаря на галерията, че ми даде възможност да направя третата си поред изложба в тази прекрасна зала. Благодаря на всички хора, които ме посрещнаха тук с добро, а на вас благодаря, че дойдохте и уважихте моя едногодишен труд”.
“Общуване” ще може да се разгледа до 5 април 2026 г.
