Нетипичните паметници в Пловдив

Източник: Lost in Plovdiv

Паметници са били издигани в продължение на хилядолетия и често те се оказват най-устойчивите на времето обекти, превърнати в символи на древни цивилизации и народи. В същността си те представляват обекти, чиято цел е  чрез художествено-историческо, политическо, техническо или архитектурно значение, да се почете човек или събитие като част от спомена за исторически времена или културно наследство. Често се поставят на централни места и се използват като отправна точка за ориентация в населените места.

В Пловдив вероятно са стотици, свързани не само с миналото на града, но и със събития и личности, допринесли за развитието на България. Днес обаче, екипът на единствения дигитален двуезичен гид под тепетата откроява няколко, които се възприемат като по-противоречиви сред обществеността и често туристите ни питат за историята около издигането им.

Паметник на Мильо

Пловдивският бохем Мильо Лудия е един от най-известните зевзеци под тепетата. Михаил Димитров Тодоров е рожденото му име, но днес вече никой не го помни така, а по-скоро с лудостта и добродушието му. Градските езици не са единодушни за причината за изгубването на разсъдъка му. Някои твърдят, че бил прекалено умен и говорел няколко езика, но полудял от прекалено  четене на книги. Може би по-достоверна е другата версия, а именно, че заболява от менингит в  детска възраст и това довежда до забавеното му умствено развитие.

Парите за паметника му са дарени от Георги /Джордж/ Лазаров, лекар, работил дълги години в САЩ. Склуптурата е дело на майстора Данко Данев. Мястото избират, защото Мильо често е седял точно там, на стълбището над Главната, и наблюдавал минувачите.

Паметник на Сашо Сладура

Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е известен български джазов музикант. Той не се страхува да разказва вицове и майтапи за социализма и хората на власт, но особено опасно става за него времето след 1956 г, когато начело на държавата застава Тодор Живков.  Тогава Държавна сигурност започва да следи Сладура и агенти на службите го подслушват и докладват ежедневно и навсякъде.

На 15 септември 1961 г. е арестуван и след като прекарва осем нощи в килиите на ДС, се озовава в трудовия концлагер „Слънчев бряг“, край Ловеч. Инструкциите към началника на лагера Николай Газдов и помощниците му са ясни – Сладура да бъде докаран до „естествена смърт“.

В град Пловдив през месец септември 2002 година е поставен негов паметник в пространството между Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и Античния театър.

Грамадата на нашето недоволство

„Цялата държавна власт произтича от народа“. Това е надписът на табелата до камарата с камъни, струпани на ул.“Христо Г. Данов“, за които напоследък се сещаме само около датата 10 януари всяка година. Нещото играе ролята на паметник, посветен на Януарските събития отпреди 25 години. Той е издигнат спонтанно от хилядите протестиращи, които оставяха камък в края на шествията в онази зима.

На 10 януари се навършват 25 години от началото на протестите пред Народното събрани от 1997 година, така наречените Януарски събития. В периода януари – началото на февруари 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте с дни, а зърното е на привършване, с което започва недостиг на хранителни продукти. За около един месец цената долара спрямо лева скача на 3000 лв, а инфлацията вече е 300%. Средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 $.

В проекта за реконструкция на Дондуковата градина липсва идея за запазване на Грамадата. Поради особената значимост на първата градска градина за озеленяването на Пловдив, тя самата е обявена за паметник на българската градинско–паркова култура, което прави паметникът-саморасляк незаконен и се очаква той да бъде премахнат.

Кучето на стълбите към ул. Пролет

Една статуя, която е малко встрани от обичайните туристически маршрути, но пък е истинска мистерия от какво точно е вдъхновена. Ако не се вгледате, даже лесно може да я пропуснете. Кучето „гордо пази“ стълбите към една от улиците в подножието на Сахат тепе и никой не знае кога точно е било поставено. Съчиняват се истории, че вероятно е там в памет на някой домашен любимец на живущ наблизо, но дали е така – можем само да предполагаме!

Още разходки из Пловдив в Lost in Plovdiv