Мирослав Илиев: Пловдив се задъхва от застрояване с жилищни сгради

За да се развива икономиката ни, трябва да има българско производство, което да е конкурентно на чуждото, казва инженер Илиев

Паулина Гегова

Мирослав Илиев е основател на строителна фирма „МАИ-ГРУП“, която вече десет години се доказва на пазара, но освен предприемач и инженер, той е и меценат, който ревностно подкрепя родното изкуство и спорт, с каквото може. Инж. Илиев неведнъж е помагал на български музиканти в техния творчески път, а много от клиповете на добре познати и любими певци са видели бял свят благодарение на него. Любо Киров, Орлин Павлов, Мария Илиева, Стенли са само част от тях. Мирослав Илиев страстно вярва, че културата трябва да се поддържа и захранва, защото без нея една нация е обречена на унищожение. Точно затова, той застана пред Под Тепето, за да си поговорим за различните възгледи на един успял бизнесмен, за това до къде свършват възможностите и от къде започва желанието.

-Здравейте, г-н Илиев. Да започнем с това, че „МАИ-ГРУП” е основен спонсор на театралния фестивал „Сцена на кръстопът”,  а и не само. Вие подкрепяте музиканти, театрали, въобще творци. Защо му е на един успял бизнесмен да подкрепя родното изкуство?

Благодаря за признанието, но считам, че човек се доказва през целия си професионален път, а от житейска гледна точка – когато ти е възможно, помогни! Представителите на изкуството в България не са подкрепени от държавата. Културата в широкия смисъл трябва да бъде част от живота ни, а българинът трудно има достъп до нея и тя трудно съществува. Трудът на артиста в България не е високо ценен, защото храната за душата не е конвертируема единица, която се котира при един нисък стандарт на живот. Имаме невероятно талантливи артисти, музиканти и композитори, до изкуството, на които младото поколение някак не стига. Ценя българската поп музика и се радвам, че за разлика от други, с липсващ интелектуален потенциал жанрове като чалгата, представителите й, които са избрали по-трудния път за реализация на един малък пазар, какъвто е българският, създават само и единствено авторска музика, която остава във времето. С изпълнителите, които подкрепям, сме и приятели.

-Каква е връзката между строителството и културата?

Непосредствена и задължителна. Представителите на изкуството съграждат културното наследство на нацията ни, а ние – строителите творим, за да оставим за бъдещите поколения среда, в която да изберат да живеят или работят, като я предпочетат пред тази на други държави. Да възпиташ в децата си любов към изкуството, задължително предполага ти самият да го цениш и подкрепяш. 
 
-Къде има повече драма в България? В строителния бизнес или в културата?

Трудности има навсякъде в държавата ни. Нито строителният бизнес, нито изкуството са подминати от тях, а се развиват въпреки тях. Съществуването и на двата бранша не е прогнозируемо и гарантирано. Въпросът е човек да не се отказва да се бори да преодолява трудностите, а резултатите няма да закъснеят. 

-Съвсем скоро „МАИ-ГРУП” празнува своя първи юбилей. През какви препятствия мина компанията за тези години?

Всеки ден трябва да се доказваме. И мисля, че до сега го правим успешно. С годините успяхме да спечелим доверието на не малко бизнес партньори и клиенти, понеже нашата цел е перфектното качество. Това ни затвърди на пазара, направи ни конкурентоспособни, натрупахме опит. Ние сме единствената строителна фирма в България, която е член на Българо-швейцарска търговска камара. И за нас важи правилото, че е важно да продължаваш да се развиваш и да вървиш по верния път, който винаги е трудният път. 

-Защо избрахте името МАИ?

Това е абревиатура от моето име – Мирослав Ангелов Илиев, има и друга символика, а именно, че древните маи са били едни от първите строители. 

-Като инженер смятате ли, че Пловдив е пренаситен със строежи?

Пловдив се задъхва от застрояване с жилищни сгради. Нормалната градска среда не предполага подобно безразборно строителство, несъобразено с облика на средата и инфраструктурата. Индустриалното строителство, считам, крие по-голям потенциал. 70% от обектите, които фирмата ни изпълнява, са в областта на промишленото строителство. За да се развива икономиката ни, трябва да има българско производство, което да е конкурентно на чуждото. Само гарантиране на стабилността в държавата може да даде възможност на българския предприемач да развива бизнеса си и да създава повече добавена стойност. Повишаването на жизнения стандарт на българина ще го мотивира да работи и създаде семейството си в България. Към момента е налице от една страна сериозен ръст на безработицата особено сред младото поколение, от друга страна – липса на професионално подготвени кадри, което явление дава негативно, понякога уродливо отражение във всички сфери на живота, защото мултиплицира един вреден за обществото ни модел – на хора, които нямат нито един работен ден в живота си, не създават никакъв продукт, но са потребители на социалната ни система, която боксува. Тази тенденция прогресивно нараства, а политическа воля тя да бъде променена, само се заявява.

-Коя е най-интересната и забавна случка, с която сте се сблъсквали по време на работа?

При нас винаги е забавно. Ние не приемаме труда като усилие, което не си заслужава да положиш. И слава Богу. Всеки човек е отделна вселена и вижда нещата по начин, не непременно съвпадащ с твоя. За да намериш правилното сечение между собствената ценностна система и тази на отсрещния човек, между неговите разбирания и твоите, се налага да гледаш на живота от по-забавната му страна и да не се взимаш много на сериозно. При нас предизвикателствата са много, напрежението също, но няма по-голямо удоволетворение от това да видиш, че от голата поляна израства нещо важно за някого и той е оценил усилията ти. Избрал съм професия, резултатът от която оставя материална следа във времето и след като времето на нейния автор отмине. За да могат нещата да се получат, трябва да ги правиш с желание и сърце.

-Ангажиментът ви към трибуна Бесика обществена поръчка ли е или лична инициатива? 

Трибуната е частна поръчка, финансирана от собственика на футболен клуб „Локомотив Пловдив” г-н Крушарски, който гласува доверие на фирмата ми за 19 дни да бъде проектирано и построено съоръжение, предназначено за 1100 човека. Работехме денонощно. Справихме се и с това предизвикателство. Като привърженици на отбора, цялото ми семейство посещава мачовете на любимия клуб. 

-Да разбирам, че сте футболен фен?

Да, голям.

-Футболът в България не върви ли надолу?

Зависи от гледната точка. Темата е обширна. Отговорът на въпроса не е еднозначен. Вътрешното ни първенство е далеч от качеството и атрактивността на английското, италианското или испанското първенство, но като всяко нещо, за което не достигат средствата и футболът съществува основно благодарение на спонсорите си. 

-А как стоят нещата с борбата?

Помагам на борбата. Винаги, когато бъда потърсен, съм помагал на спорта и на възможността да се развива. Помагам за индивидуалната подготовка на Валери Димитров. Той е феномен в историята на киокушинкай. Направил съм няколко тенис турнира за деца за купата на МАИ-ГРУП. Държавата е абдикирала от отговорността да финансира и развива не само спорта, но и здравеопазването, казахме вече и културата. За да може нацията ни да има потенциал и да върви напред, тези сфери трябва да бъдат развивани. Но най-важното зависи от усилието на всеки един от нас, хората трябва сами да опитват да променят бъдещето си в по-добра посока.

-Спорт, култура и бизнес – лесно ли е съчетаването на трите и какво е личното удоволствие от такъв забързан начин на живот?

Не мога да кажа дали е лесно или трудно, защото аз не го усещам като усилие. Не ме напряга, защото когато правиш нещо от сърце, то не ти създава нерви. Правя го, защото ми харесва и защото виждам смисъл. Всички живеем забързано, не само моето ежедневие е такова, но ако човек може да помогне за благородна кауза, не трябва да се пести. В това винаги има смисъл.