Да свалим маските (ГАЛЕРИЯ)

Актуално Гласове Живот Култура Новини

Петър Белев за промяната и свободата, закодирани в концептуалната изложба PERSONA

Голямата опасност е в това, покрай маската, която носим в ежедневието си, да не забравим същността си, казва младият творец

„Голямата опасност е в това, покрай маската, която носим в ежедневието си, да не забравим същността си. Къде е границата на промяната и на това да отстояваш нещо, което мислиш, че не трябва да бъде променяно? Кой си самият ти всъщност?”. На тези, и на много други въпроси, търсят отговорите Петър Белев и Силвия Митовска в изключителната си изложба PERSONA, която се открива днес в галерия „2019”.  Докато покрай коронавируса маската се превърна в неизменна част от нашия бит и дори лайфстайл, двамата творци създават един мащабен концептуален проект, идеята за който се ражда далеч преди старта на пандемията и маскирането на света. Тази вечер те канят пловдивската публика да потърси отговорите, не на медицинските, а на общочовешките и философските въпроси с инструментите на изкуството- скулптура, живопис, графика и анимация.

„Всичко започна преди повече от три години и половина, когато направихме първата скулптура- маска от въжета.  Искахме да направим много голяма глава, но с необичаен материал и подход. Постепенно, с надграждане, стана така, че идеята за Персона и за маска дойде в процеса на работа. Ние почнахме 2018г. и това, което е най-интересното, че в този процес самите ние сме се променили, съответно и изкуството, което сме правили се е променяло. Човекът, който е правил първата работа през 2018г. през 2021г. не е същият, съвсем друга Персона е. И това обръща внимание малко към авторите. Не е просто заглавие на едни картини, закачени в една изложба, а е заглавие на едни хора, които са се променили. Ние сме двама, но на практика авторът е един, защото и двамата сме пипали по всяка една работа в различни моменти. Това също създава един образ на една Персона- кой е всъщност този човек, този автор”, усмихва се скулпторът и архитект Петър Белев в галерия „2019”, при подреждането на мащабната изложба.

Двамата със Силвия завършват първата работа и се впускат в един дълъг и безкрайно интересен за тях самите творчески процес. След маската от въжета решават да направят същата глава, със същите обеми, но с друг материал. После пак, и пак, и пак. Освен конопеното въже, използват кожа, каучук, алуминий, дърво, плат, циментово-акрилни смеси и прочие. Все различни материали, различни техники, различни изживявания.

„ Всеки път рестарт. Самият материал те задължава да мислиш всичко наново и от нулата. Въжето е много различно като материал за работа от керамиката, където чупливостта е различна. Всеки път подходът е различен, всеки път си длъжен да се променяш. А това е част от човешката натура- непрестанно да се променя. Ускорявайки този процес чрез смяната на материала, чрез времето и с това, че сме двама различни човека се стигна до този резултат- 9 скулптури, двадесетина картини, 30 графики и една анимация. Като видиш първото нещо и последното, и цялата поредица от тези различни творби, имаш чувството че си имал 20 автора, 20 различни персони”, разказва Белев.

Това, че в половината от тези повече от три години, докато двамата със Силвия Митовска работят над PERSONA, светът носеше маски , е чисто съвпадение. А дали в работата им няма нещо пророческо…

„ Персона е замислена две години преди да се появят маските. Беше много странно като това нещо се случи. Абсолютна случайност… или не”, оставя отворен въпросът Петър Белев. Фактът обаче е, че в един момент тяхната идея за име на изложба се превръща в думата на 2020г.

Именно заради причината да сложим маските изложбата им се е отложила с една година. Но пък в този период тя придобива абсолютно завършен, съвършен като послание и визи вид. Самите скулптурните композиции имат еднаква структура, но всяка от тях крие различна емоция, има различно излъчване. Има такава например, с директна референция към изображението от Стената на Пинк Флойд. Тя обаче е свързана емоционално и с Кристо, който си отива по време на процеса на Петър и Силвия.  Тя е платнена опаковка на лице, което излиза от стена.

Белев казва, че харесвам различни неща в различните обекти. Самите картини са някакви вариации върху самата скулптура. Картините не изобразяват дословно скулптурите, те не са илюстрация на тях, а са някакъв вид разсъждение.

„ Чисто метафорично моята маска е промяната. Това, че дори като творец ти непрестанно се променяш и това е движещата сила, мотора на нещата. Не знам дали промяната е моята маска, но е моят двигател. А дали маската ни задушава, или ни дава свобода? Това е голямата тема в изложбата. Чисто метафорично, религиозно и от гледна точка на психоанализата, маската не е нещо позитивно. Тя не е твоята истинска същност. И границата е много тънка между това ти да се адаптираш, да оцеляваш еволюционно като хамелеон в средата, но да не се превърне в основното ти Ти. Да загубиш себе си. Именно графиките се занимават с тази тема- маска и сянка. Не мисля, че имам отговор, но маска-сянка държи ключа- маската пред обществото и скритата сянка на мисли, желания, емоции, демони ако щете. Неслучайно в анимацията съм я показал в цикъл, във въртене, защото тя е в непрестанен цикъл от излизане на едното и изкарване на другото. Маска и после сянка, сянка и отново маска. Тази ос, по която се въртят двете, е реално твоята същност, която бледнее някъде между двете. Голямата опасност е в това, покрай маската, която носим в ежедневието си, да не забравим същността си. Къде е границата на промяната и на това да отстояваш нещо, което мислиш, че не трябва да бъде променяно. Кой си самият ти всъщност. Мисля, че всеки човек се бори с това нещо през целия си живот”, размишлява Петър Белев.

И добавя, че гледам все по-малко да слага маската си пред обществото, в ежедневието. Смята, че може би самото стигане до тази изложба е някаква в вътрешна борба към това да свали маската веднъж завинаги, като я изкараш навън с изкуство.

„ До този проект стигнах по много случаен начин. Не вярвам във вдъхновението, което ти пада от небето и те праска по главата и сетивата. Хубавите неща стават след изключително много последователен труд и систематично усилие. Така идва вдъхновението, така идват натрупванията на идеи и посоки на мислене, по които ти почваш да се катериш като по стълба.

Със Силвия сме от две близки, но различни области- тя е художник, занимава е с керамика, а аз съм архитект, но и винаги съм се занимавал със скулптура. Построяването на тази идея не стана линейно. Не сме си казали „Сега ще направим една изложба Персона, защото това е маска”. Не вярвам в прекалено теоретизирани неща. Те винаги стават много сухи и някак изсмукани от пръсти. Много по-жив беше процесът и органичен. Можеше въобще да не се казва така изложбата, да не са тези неща. Но в момента, в който започнаха да стават една, две, три, пет, започнаха да се появяват картините, дойде и идеята за тия графики с този дуализъм „тъмно и светло” и някак си всичко заспа. Поне за мен. Тази изложба е случайна, след натрупване на много неща”, казва Петър Белев.

Той е млад, но е изминал впечатляващ път- завършва Национално висше училище по архитектура в Париж и парижката школа „Екол дьо Шайо“ по опазване на недвижимото културно наследство , участва с дипломната си работа в колективната изложба TransFormations в Национален център за изкуство и култура “Жорж Помпиду” във френската столица, негови скулптури и архитектурни проекти са участвали в многобройни колективни изложби в България, Франция и Италия. Петър Белев обаче е човек, който не обича да говори за себе си. Защото му е скучно и не обича да занимава хората с Персоната си. Смята го за досадно. Не му е комфортно. И че се изчервява. Прави го, изчервява се, дори като го питаме за изминатия път.

„ Първоначално исках да се занимавам само със скулптура. Бяха ме приели в Париж архитектура в Академията за изкуства. В последствие отидох в друг университет, профилирано само за архитектура. Мислех, че двете неща са доста близки, после видях, че са много различни, сега пак виждам, че някак си са си близки. Все пак през Ренесанса и Класицизма един и същи човек е вършил всичко. Всички знаем италианските примери. Важно е, защото имаш чувство за пропорция, математика за нещата. Затова и не ги разделям твърдо нещата на архитектура и скулптура. Някак си гледам да се допълват. Понякога си почивам от едното, като правя другото. Защото например в скулптурата имаш една свобода, която в архитектурата в някои ситуации нямаш поради техническия и бюрократичен аспект”, обяснява за себе си, изчервен, Петър Белев.

В момента архитектът прави предимно еднофамилни къщи. Гледам да се занимава с все по-малко неща, на които гледа да отделя все повече време, за да се случват все по-качествено.

Не пропускайте изложбата PERSONA в галерия „2019”. Предпазните маски още не сме свалили напълно, но другите можем да свалим, макар и за малко, с изкуството на Петър Белев и Силвия Митовска.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.