Папски истории: От „оголената“ скулптура на Микеланджело от пловдивския папа Йоан XXIII, до българския сайт за Йоан Павел II на японски

Свързаният с Пловдив Анжело Ронкали коренно променя Католическата църква през XX век

Пловдивчани помнят посещението на Йоан Павел II

Дълга е историята на връзките между Католическата църква и българските земи. Няколко дни след официалното обявяване на предстоящото посещение на папа Франциск в България, решихме да разкажем няколко истории, свързани с отношенията между Рим и България.

При разделянето на Римската империя на Източна и Западна, днешните наши територии попадат в източната част. Тогава обаче разликите все още са малки – голямото разцепление ще дойде векове по-късно. Когато българската държава по времето на все още хан Борис I обмисля приемането на християнството, за пръв път истински усещаме тази битка между изтока и запада.

Тогава по нашите земи попада пратеник на тогавашния папа Николай I – Формоз. Той е оценен много високо от българския владетел и Борис пожелава той да стане архиепоскоп на България. Папа Николай обаче не одобрява тази идея, а в последвалите дипломатически дебати, Борис окончателно решава да избере да приеме християнството от Византия. Самият Формоз, посетил България, няколко години по-късно ще стане папа. След смъртта му обаче той е подложен на унизителен процес – ексхумиран, т.е. изваден от гроба, е поставен на съд от неговия наследник на Светия престол. Формоз обаче остава първият папа, най-пряко свързан с България.

Геополитическата обстановка в края на IX век обаче влошава все повече отношенията между източната и западната църква, и шансовете за добри връзки между България и Католическата църква намаляват. Любопитно е положението конкретно на Пловдив – по времето на Борис той вече е окончателно част от българската държава. Филипопол обаче има дълги традиции, свързани с християнството и тук православната вяра не е била новост.

Няколко века по-късно, по времето на кръстоносните походи от края на XII и началото на XIII век Пловдив е в центъра на събитията. Влиянието на тогавашните папи е по-скоро косвено. Третият кръстоносен поход има огромно значение за освобождаването на България от Византийска власт. Четвъртият – унищожил Константинопол – променя и обстановката в Тракия. В бурните събития, България и цар Калоян сключват уния със западната църква. В един момент Пловдив е подложен на жестоки унищожения от самия Калоян, поради предателство. Несигурните времена за региона се успокояват по-късно по времето на цар Иван Асен II, който окончателно връща България към източната църква.

Прескачаме още няколко века до времето на Възраждането. През XIX век в България действат различни западни мисии. Тук има и католически представители, така и протестанти и други мисии, които работят с българското общество. Съществуват и католици, опазили вярата си през годините османско владичество. Дошлите представители на западната църква обаче оставят добри впечатления и през XIX век католическата църква става притегателен център за пловдивчани. Отворените девически и мъжки училища също стават много престижни. Но отношенията с главата на Римската църква все още са само косвени.

Това се променя през 1925 година, макар и тогава никой да не знае, че това ще се случи. В България пристига Анжело Ронкали като апостолически визитатор. В следващите 10 години той се запознава отблизо с българското общество, работи с униатите, занимава се с проблемите на българските католици в двата диоцеза – Софийско-пловдивският и Никополският. Ронкали става близък с пловдивското общество, като се познава и поддържа контакт с видни пловдивчани от времето. През 1928 година е в Пловдив по време на едно от поредицата Чирпански земетресения. Анжело Ронкали усилено подпомага възстановяването на региона след разрушенията – именно тогава са построени сградите на днешните храмове в Раковски, които, вероятно, папа Франциск ще посети през 2019 година.

С какво връзката на Ронкали с папството е по-директна от тази на предходните представители на Католическата църква? След като мисията му приключва през 1935 година, той работи още на Балканите и е част от многото общественици, които се изразяват в подкрепа на спасяването на българските евреи. След 9 септември 1944 година обаче той вече не се връща тук. Мисиите му продължават до 1958 година, когато, малко неочаквано, той е избран за папа.

Анжело Ронкали избира необичайното име Йоан, под номер XXIII. Последният папа, избрал това име, всъщност е обявеният за „антипапа“ ренесансов Йоан XXIII – пиратът. Въпреки, че той има своя гробница в Баптистерия във Флоренция, изваяна от Донатело, той остава изключително негативен отпечатък върху Римската църква. Така в продължение на повече от 500 години никой е приема това име. Именно Анжело Ронкали решава да „изчисти“ името Йоан.

Новият папа Йоан XXIII остава в историята като изключително либерален и модернизиращ църквата лидер. Той свиква Вторият ватикански събор, на който се поема път за изглаждане на отношенията с Православната църква. Либерализират се законите за църковни служения на роден език в католическите църкви. Интересно е отношението му към изкуството, което също скъсва с консервативните порядки. Той например „оголва“ статуя на Исус Христос, изваяна от Микеланджело за църквата „Санта Мария сопра Минерва“ в Рим. Оригинално Микеланджело е направил тялото на Исус чисто голо, но през бароковия период е отлята бронзова препаска, която да скрие половите му органи. Йоан XXIII премахва тази по-късна добавка, за да покаже оригинала на Микеланджело, но по-късно бронзовото покритие отново е върнато. Папа Йоан XXIII остава на престола си до 1963 година, до смъртта си. Негов наследник е Павел VI, който довършва решенията на Втория ватикански събор, след неговата смърт през 1978 година глава на Католическата църква става папа Йоан Павел I, който обаче умира само 33 дни след избирането си.

Следващата директна връзка между папа и Пловдив вече можем да разглеждаме не през призмата на историята, а на личните ни спомени. Папа Йоан Павел II наследява Йоан Павел I и е лидер на западната църква през 80-те, 90-те, чак до 2005 година. Именно той идва в България, посещавайки и Пловдив, през 2002 година. Т.нар. Апостолическо поклонничество е през месец май – също като предстоящото на папа Франциск. Йоан Павел II прекарва повече време в София, като в последния си ден в България на 26 май 2002 година пред многохилядна тълпа се среща с пловдивчани на Централния площад. Много пловдивчани си спомнят това събитие, а то е отбелязано и с паметна площа до сградата на пощата.

Любопитен факт е, че през 2002 година – още в прохождащите години на интернет – е създаден интернет сайт на посещението, Pope In Bulgaria или popeinbulgaria.com. По неясни причини днес сайтът е японски и, поне според преводача на гугъл, той предлага адвокатски и счетоводни услуги.