Истории от Капана: Как една затворена кръчма се превръща в антикварна книжарница?
Първата частна книжарница в България след десети ноември – София -Т
Къщата, в която се помещава антикварна книжарница София – Т днес е добре позната на нашите читатели. В един от предишните си текстове сме разкривали тайните около първото ѝ предназначение като кръчма и място за укриване през бурните партизански времена.
Сградата е служила и за декор на филм през 1995 г. с главната роля на Орнела Мути, която буквално се влюбва в постройката. Тогава вече на мястото е имало книжарница, но за целите на лентата два дена тя бива затворена, за да могат кинаджиите да пресъздадат атмосферата на тротоарно кафене.
Преди почти 30 години сегашната собственичка София откупува помещението и с помощта на най-добрите реставратори на възрожденски мебели, дамата превръща бившата кръчма в дом на редките вече екземпляри литература от различно естество. Смело може да твърдим, че успява да създаде истински книжен рай за любителите на ценните книги, класическите музикални албуми и старите истории. Отваря врати през 1991 година, а обзавеждането е направено напълно в духа на Капана – комбинация от дърво и мрамор. Избира книжарницата да носи нейното име – София, което означава и мъдрост, а добавя буквата Т от фамилията си, за да не се получава объркване с наименованието на столицата. Самата тя дълги години е работила в сферата на книгораздаването, а интересът към четенето наследява от майка си, която също се е занимавала с книжарска дейност. В родния си дом разполагали с богата библиотека, от която все още пази книги и не би продала в книжарницата.
София Т и досега е едно от онези места, които определят облика на Капана и пазят духа на творческия квартал, мириса на вековно дърво, камък, усещането за бохема, културата и история. Атмосферата ѝ не остава неоцененa и от чужденците. Освен книгите, в невероятното място могат да бъдат намерени икони на софийски майстор богослов, които в Пловдив се предлагат само тук.
Най- древната книга в „София Т.” е на църковна тематика и е датирана около средата на XVI век, а най-търсени са книги от българската класика с автографи и като цяло сериозната литература. Често посетителите желаят произведения, която не са налични в момента, но собственичката работи много с поръчки. Тя самата предпочита текстовете на старите бъгарски автори като Елин Пелин и Йордан Йовков. Щастлива е, че при нея идват и много млади хора, които знаят какво търсят.
През 2015-а година мястото спечелва престижната награда за книгораздаване Христо Г. Данов, както и челни позиции в онлайн класацията за „Моята любима книжарница”. Голяма част от пловдичани със сигурност неведнъж са посещавали уютното пространство, което още с пристъпването на прага те потапя в света на историите, а ако не сте – съветваме ви да си отделите време и да се разровите из скритите съкровища, които всеки сантиметър на мястото крие.
Под заглавия „Истории от Капана…“ ни пробутват … затворени кръчми. Скара-бира. Кебапчийский „АЙЛЯК“. Заспал Муйко в сламата.
На лъжата краката са къси.
Историята на Капана е по-длъжка
(Продават, отново, ПодТелето).
Каже: „…обзавеждането е направено напълно в духа на Капана – комбинация от дърво и мрамор…“ сякаш не знае, не е чувала (ами питай, мари!) че Капанът си беше честна и почтена ЗАНАЯТЧИЙСКА ЧАРШИЯ преди да го „окултурят“ с „творчески“ „индустрии“. (Питай арх. Тони Топалова, която спаси Капана от … „подобрители“ и БУТАЧИ).
ЗАНАЯТИ ИСТИНСКИ, НЕ „БУТИК“овски…