Добро, много добро начало за бъдещето на градската среда под тепетата бе конкурсът на идеен проект за Кино Космос/Комсомол. Краят обаче е твърде неясен. Поне на този етап, след днешното така наречено обществено обсъждане в пленарната зала на общинския съвет, където се бяха събрали само архитекти, свързани с общо 36-те проекта, и само двама граждани. Куп екипи от великолепни специалисти се впрегнаха да направят нещо добро за града в един отлично замислен формат, който обаче днес изглеждаше леко недопълнен, незавършен. Най-малко заради липсата на победител с петте класирани на първо място идеи. А и заради липса на разгласа и оттегляне на някои от основните бойни единици в битката за спасяването на емблематичната сграда преди година и половина. А това превърна събитието във вид оперативка между колеги, чиято крайна цел е твърде мъглива. Днешното обсъждане бе шут по топката към вратата на общината, но не е ясно кога тя ще стигне там и дали няма да се удари в гредата, вместо да скъса мрежата и да накара феновете на словоформата „гражданско общество“ да ликуват.
Това, което се случва днес, е добра ниша, добър сигнал за Пловдив, обобщи на старта на обсъждането арх. Илко Николов, който бе заел традиционната си от една година позиция в местния парламент- като негов председател. Днес той обаче бе заради онова трибуквие отпред там, на челната позиция. Във встъпителното си слово пред „гражданите“ той обяви принципите, които бяха заложени в конкурса- запазване цялостта на кино салона на Комсомол и придържане към зададеното 
в надпреварата „Място за култура“. След което подчерта, че конкурсът е за идеи, не за реализация. Тя трябва да дойде от общината, с което заби топката в гредата още в началото. Концепцията на конкурса била да се събере набор от идеи, които да бъдат пляснати на нечие бюро в кметството, пък от там насетне да се чака някакво действие. От въпросните няколко идеи чиновниците евентуално трябвало да изберат един проект, който в последствие да реализират, ако евентуално при евентуални обстоятелства го вкарат в общинския бюджет за идната годината, който евентуално скоро започва да се формира. Така звучаха нещата в прав текст днес.
Иначе- идеи бол. Архитектите се бяха потили над проектите си няколко месеца. За едни, новият живот на Комсомол трябва да е като обсерватория, за други- сгъваема библиотека с открит покрив. Трети виждат сградата като дом на културата и концертна зала, четвърти- като арт склад. Петте най-добри проекта спечелиха по 900 лева награда за труда си, но победител нямаше. Така сякаш реферът в сблъсъка на мнения сам е развял бялата кърпа, а щафетата отива незнайно къде. 
Днес си стиснахме ръцете и Съюзът и Камарата на архитектите се обединява в пловдивска архитектурна гилдия, колегия и така вече ще се представяме в публичното пространство. Този интернет конкурс е първи и уникален в тази форма, обясниха обнадеждаващо някои от специалистите. Но не дадоха да се разбере защо няма победител в състезанието. Нито една от идеите не отговори на критериите, казаха само организаторите. Еми, Нормън Фостър не 
събра сили да участва, подчертаха на майтап някои от участниците в конкурса. Един от петте победители е „Творчески инкубатор Космос“ на Анастас Марчев и колегите му, които предлагат бившото кино да акумулира енергия и талант. Тяхната идея е амфитеатралния салон да се запази, като в сградата да има много творчески работилници за стари и нови откъм стилове и интереси занаятчии и хора на изкуството. Проектът на арх. Георги Шопов е орязване на залата с една трета и странни 
препратки на архитектурния й облик към възрожденските къщи. Елена Стоева пък предлага съживяването на Комсомол в три етапа, съобразени с инвестиционната стратегия, като последния е вграждане на декоративна преграда между сградата и Гладстон, за да се отделя уличното движение от средата за изкуство.
След оперативката архитектите и двамата граждани, присъстващи на общественото обсъждане, си тръгнаха раздвоени. Защото победител в първия подобен конкурс нямаше. Защото нямаше представител на собственика на сградата- община Пловдив, тъй като явно основната страна в казуса е незаинтересована. И трето- защото всичко остава някак да виси във въздуха, въпреки многото сили и енергия, вложени от всички участници в конкурса. 
