Поколението Z – най-депресираното поколение?
Автор: Давид Калпачки
Членовете на Поколението Z израстват в епоха на повишен стрес и тревожност. В световен мащаб около 70% от тийнейджърите от всички полове, раси и нива на семейни доходи казват, че тревожността и депресията са значителни проблеми сред техните връстници.
Експертите наричат поколението Z най-депресираното поколение, но представителите му са много по-склонни от по-възрастните да търсят консултации или терапия за психично здраве. Около 37% от Поколението Z съобщават, че са работили със специалист по психично здраве.
Но защо Поколението Z е толкова депресирано? Отговорите – чуйте в подкаста:
Какво е Поколението Z? Задаваме си този въпрос във време, в което символът Z носи негативен смисъл в контекста на използването му от руската армия във войната с Украйна. Но демографски погледнато, Поколението Z са лицата, родени между 1995 и 2011 г. Те израстват в епоха на повишен стрес и тревожност. Периодът включва години на трансформация от социално, политическо и икономическо естество. Не на последно място и културна трансформация – от късния гръндж в средата на 90-те и бунта, който този стил носи, през еуфорията и екстаза на техно и хаус, до дъбстеп, рап и трап, до спецификите, които тези стилове носят след себе си и влиянието им върху живота и емоциите на младите. Технологичният прогрес променя света именно във времето, в което расте и се ражда Поколението Z.
Всичко това оказва влияние върху психичното здраве на младите. Данните сочат, че в световен мащаб около 70% от тийнейджърите от всички полове, раси и нива на семейни доходи казват, че тревожността и депресията са значителни проблеми сред техните връстници. И още малко цифри, само 45% от представителите на поколението съобщават, че тяхното психично здраве е много добро или отлично.
Къде сме ние?
По данни на УНИЦЕФ голям брой деца и младежи, включително в България, се борят с тревожност, депресия, тъга и други отрицателни емоции, а пандемията от COVID-19, социалната изолация, нарушеният учебен процес, заедно с безпокойството за семейните доходи и здравето, накараха много млади хора да чувстват страх, гняв и загриженост за бъдещето си. Ивайло Спасов от УНИЦЕФ България:
„Новите поколения са много по-отворени към това да говорят за психичното си здраве. За тях психичното здраве не е толкова тема табу и не е толкова в сферата на стигмата, както е при по-възрастните поколения. Актуалните данни показват, че едно на всеки пет деца в България има някакъв вид психично разстройство. Изследванията на UNICEF и на колегите от Световната здравна организация показват, че употребата на алкохол, на наркотици и ранния сексуален живот, специално за българските тийнейджъри доминират като рискови фактори на поведение.“
Експертите наричат Поколението Z най-депресираното поколение, но прави впечатление, че представителите му са много по-склонни да търсят консултации или терапия за психично здраве, от хората от другите поколения. Около 37% от младите съобщават, че са работили със специалист по психично здраве. Именно за насърчаване и затвърждаване на тази тенденция са насочени и усилията на УНИЦЕФ – Словения, които разработват програмата „Как се чувстваш?“. Това ни разяснява Майа Планинк, ръководител на проекта:
“Психичното здраве не е добро сред младите хора в момента. Трябва да се направи нещо, трябва да започнем да се занимаваме активно с този проблем. Младите хора трябва да бъдат насърчавани да говорят за своето психично здраве, за страданието си. На базата на това се разрасна и кампанията „Как се чувстваш?“, с която искаме да постигнем нормализиране на разговора за психичното здраве. Да попитаме младите как се чувстват, да ги изслушаме и също така да ги насърчим да говорят за това.“
Но защо Поколението Z е толкова депресирано?
То е изправено пред хроничен стрес от много фактори: неравенства, напрежение в училище, доходи на семейството, ученическа агресия и тормоз. Не на последно място и новите технологии също оказват своето влияние. Израстването в свръх свързан свят може да предизвика интензивни чувства на изолация и самота у някои младежи. Звучи парадоксално, но всеки ден се убеждаваме, че това е факт. Именно за Поколението Z експерти създадоха термина „екранна зависимост“. Десетки часове, прекарани пред екрани, смартфони и таблети. В социалните мрежи, стрийминг платформи, в сайтове за видеосподеляне. Безкрайни потоци от информация преминават пред очите им и това има своето отражение върху психичното здраве на младите. Това е мнението на невробиолога д-р Стоян Везенков:
„На базата на екранна дейност ние развиваме аутистични симптоми, включително хиперактивност и дефицит на внимание. Паметта страда, наблюдаваме поведенчески дефицити, импулсивност и емоционална незрялост. Крайните резултати са изключване от социалния живот. Все повече деца наблюдаваме от това поколение, които казват, че училището е абсолютно безсмислено и безполезно, и отказват каквото и да е участие в училищния живот.“
Но най-голямата опасност за психичното и физическото здраве на младите са наркотиците и алкохола. Онзи лесен изход, който тези вещества предоставят на младото поколение. Отключена врата за бягство от стреса, от страха и несигурността… за бягство от себе си. Както вече акцентирахме, българските тийнейджъри са първи сред своите връстници в Европа по пушене на цигари, употребата на наркотици и консумация на алкохол. А специалистите казват какви са причините за това. Магдалена Рахова от Съвета по наркотични вещества, която от години се бори със зависимостите сред младите:
„Децата максимално ограничиха своите социални контакти, те живеят по-изолирано и цялата тази изолация не се отразява добре на човешкото същество и в никакъв случай не е в плюс за тяхното психично здраве. Коренната промяна в начина на живот променя моралните ценности на младите и това ги кара да посегнат към наркотичните вещества. Все по-често младите свързват забавлението единствено и само с наркотици.“
Експертите се произнесоха, но какво мислят представителите на Поколението Z? Мартин Станоев, ученик в етап на завършване на средното си образование. Изключително деен в училище и извънкласните дейности, председател на младежки парламент, репортер и водещ в младежко радио предаване, страстен геймър и добър математик. Според него времето, прекарано в интернет и пред дигиталните устройства, е най-важният фактор, който влияе зле на психичното ни здраве. Как при тази натовареност той намира начини да не прегори психически?
„Ежедневно медитирам по 15-20 минути. Спортувам и отделям време за разходки сред природата. Всеки сам трябва да намери свой начин, за да се откъсне от информационните потоци, от стреса и напрежението, за да съхрани психичното си здраве.“
Подкастите от поредицата “Поколение Z” са съдържание предоставено от мрежата Euranet Plus, която се състои от 15 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с “Под тепето”.