Майсторът Пекар – Георги Лефтеров реди карта на България от … баници

Майсторът и книгите са замесели дълбока връзка по между си

Добро утро!
Днес правя за Вас селски хляб.
Да, онзи хляб, който всеки от нас помни.
Рецептите ги изрових по време на великото нареждане на моята библиотека, което бе нужно по класифициране на рецептите за баници за новата ми книга.
От днес и започвам подготовката за изпълнението на "Георгиевския бюлетин".
От сега Ви съобщавам, че Пекарната НЯМА да работи на 6 май!
Весел ден и хиляди усмивки!
Майстора

Таня Грозданова

Така започва всеки един ден на страничката Майстор Пекар в социалната мрежа Facebook, а тя е изключително вкусна. И това е във виртуалното пространство.  

Майсторлъкът му е известен надлъж и нашир. Само при споменаване на името на майстор Геогри Лефтеров и слюнкоотделянето се повишава.  Представете си какво е за сетивата и небцето в магическите му места за свещенодействие – Пекарната на Майстора (в селското Метро) и Къщата на Пекаря (на Улицата на занаятите в Стария град) …

Ако още не сте го посетили на едно от двете места, то сте в дълбока грешка, която незабавно трябва да поправите.

Пробвай една възстановена рецепта, подканя ме той при последното ни посещение в Къщата на Пекаря преди дни. „Това е Ихтимански лучник. Прави се с първия пролетен лук, бейби лук- пролетен и свеж. Това е една баница, която е забравена,“ разказва Георги. А той е и сладкодумен разказвач и писател.

Само преди месец издаде втората си книга „Моят хляб“ , а вече е почти готов и с третата, от която имено ми предлага да опитам.  До нас на софрата е колета му Димитър Йолтов. Двамата са съоснователи на Българска гилдия на пекарите и част от организаторското ядро на предстоящия този месец Фестивал на хляба и печивата, съвместно с Регионалната занаятчийска камара (но за това по-късно).

„След като написах книгата Моят хляб правя обединени. Незнам Митко дали я е прочел, чакам неговата критика все още(бел.авт.: поглежда закачливо Йолтов ). Специално съм я направил по-малък формат да може да се носи насам-натам. В нея съм дал повече исторически факти отколкото рецептури.

Докато в бъдещата книга „Моята баница“ събирам, тоест аз съм ги събрал вече, имам над 1000 рецепти за баници, от тях избирам около 70 забравени български рецепти,“ реди сладкодумния Георги, докато аз се възхищавам на Ихтиманския лучник.

Дуранкулашката галеница, Бесарбската кобадия, Морвска баница … това са видове баници, които българинът е махнал от стандартната си кухня защото са му помогнали с готовите кори за баница, промишелните сирене и яйца, реди Георги с бяла шапка и престилка.

Събира ги направо с изследователска дейност и хъс. Последната рецепта му дал един дядо арменец преди няма и седмица. „И аз не знаех че има Староградска еснафска баница, която се прави със заешко и картофи. На еснафските празници, когато са приемали занаятчиите, са яли именно такъв вид официална празнична баница. Баницата е празнично обредно блюдо. Празника е баницата, за разлика от хляба.“

Разказва ми и за Преславската кобадия, за която е документирано, че са я доставяли на последните български Шишманови царе.  „Не е нищо сложно – прилича на затворена пица калцоне, за да може да го разберат  и по-младите- от пълнозърнесто грубо брашно, вътре с диви горски гъби, лук и чесън. Ама като го сготвиш става уникално вкусно нещо.“

Гъненицата – от там идва името,  тя се гъне – по специален начин се нарежда.

Смолянска пържена баница – пържи се на голям тиган…  

Това е карта на регионите – Северозападна България, Черноморието, Родопите, Странджа, Македония – цялата българска територия с различните баници, продължава да изрежда Майстор Георги Лефтеров.

И като го слушаш си мислиш, че е много лесно. Да, ама не – в единствения почивен ден, който има, след като се наспи прекарва часове в библиотеките. Издирва стари рецепти и ги възстановява. Купува антикварни книги, написани с „Ъ“- та  от къде ли не. Под сурдинка ми признава, че понякога се прави, че ги е загубил, бърка се за наказателната глоба в петорен и десеторен размер защото Майсторът и книгите са замесели дълбока връзка по между си.