Най-неблагоприятно върху живота на хората се отразява лошата градска инфраструктура и планиране, увеличеният трафик и консумация на енергия. Презастрояването, липсата на паркове и места за отдих, както и недоброто усвояване на общи площи са сред останалите негативни фактори. Към това може да се прибави и липсата на информираност и отговорност по проблема с градоустройството. Това каза за БТА д-р Лидия Витанова, която се занимава активно с изследователска и консултантска дейност, свързана с градския климат, топлинния остров, умните градове и др.
Тя има докторантура по Климатология в Цукубския университет в Япония. Темата, по която е специализирала, е увеличаващата се температура през последните 150 години в София и японския град Сендай. Витанова е автор в информационната платформа „Климатека“,
Проблемите с градовете в България
Според Лидия Витанова българските градове имат неизползван потенциал. Тя подчертава, че всяко място има своя уникалност, която трябва да се прекрои така, че да бъде благоприятна за хората.
Хората обичат да виждат хубавите неща, затова трябва да се прилагат паралелни мерки с бърз и по-дългосрочен план, посочи специалистът. И отново напомни за необходимостта от диалог с гражданите за промените. Според Витанова трябва да има обратна връзка за всяко едно действие и приложена мярка.
Всички големи градове и по-малки населени места трябва паралелно да работят върху проблемите и методите за справяне с промяната в климата, подчерта Витанова.
Не трябва да забравяме, че ако даден проблем бъде пренебрегнат поради незначителност в малките населени места, това може да доведе до необратими последствия и опасност за човешкото здраве в близкото бъдеще, смята тя.
Проблем за големите градове в България са и „топлинните острови“. Витанова предлага въвеждането на финансови стимули, свързани с изграждането на зелени покриви и фасади, за да се преодолее това предизвикателство. Като други възможности тя посочи подобряването на ефективността на публичните пространства, подмяна на автопарка с електрически превозни средства, инсталиране на „умни технологии“ от страна на държавното и местното управление.
Хубави примери могат да бъдат заимствани от стратегиите за нулеви емисии в Токио, отговори Витанова на въпрос какви практики от Япония могат да се приложат у нас. Част от тях са свързани с градското развитие, основано на използването на възобновяема енергия, поясни специалистът. В Япония са постигнали напредък в стандартизацията на сгради с нулеви емисии по време на строителството и преход на съществуващи сгради към сгради с нулеви емисии, обясни д-р Лидия Витанова.
Създаване на екологично чисти мултиенергийни централи като социална инфраструктура, разпространяване на превозни средства с нулеви емисии също са сред добрите примери в Япония, от които страната ни може да почерпи опит.
„Умният транспорт“ и неговото приложение
Тази седмица Европейската комисия (ЕК) представи предложения за по-ефективни и щадящи природата превози. Една от идеите е да бъде насърчено използването на камиони, които не замърсяват околната среда. В съобщение на ЕК се пояснява, че на превоза на товари се дължат над 30 на сто от въглеродното замърсяване от икономическа дейност. В тази връзка Лидия Витанова коментира необходимостта от развитие на т.нар. умен транспорт.
Това е подход, ползващ модерни и иновационни технологии в транспортните системи, обясни тя. Като пример специалистът посочи облачни изчисления и безжична комуникация, базирани на услуги, свързани с местоположение и други инструменти за подобряване на мобилността.
В България има вече заложени мерки и решения за въвеждането на умни технологии, които да помогнат при паркирането и управлението на трафика. Въведени са интегрирани системи за закупуване на билети, използване на алтернативни източници за придвижване, посочи Витанова.
Специалистът добави, че макар да има по какво още да се работи, важното е да се продължи в насоката за изграждане на мрежа, която свързва превозни средства, хора и градска инфраструктура.
„Умният транспорт“, като част от „умния град“, помага на градовете да използват настоящите си ресурси по-ефикасно и отговорно. По този начин се подпомага процеса за борбата с изменението на климата и замърсяването на въздуха, както и се насърчава една по-конкурентна и социално приобщаваща градска среда“, коментира още д-р Лидия Витанова.
