Кой свързва Зино Давидов, Орнела Мути, Уго Чавес и Доминик Строс Кан с Пловдив?

Ервант Хугасян за тютюна, живота, колумбийската мафия и карнавала в Рио

Има хора, за които да напишеш кратка визитка е като да напишеш средно дълга новела. А житейската им история би изяла поне 4 хиляди листа от хартията на Толстой и неизвестно колко от мастилото му. Хора- вселени. Космополити. Хора, които не говорят за живота, а му се наслаждават. Не е нужно много, за да разберете що за човек е нашият герой. Стига само да го зърнете някъде около хотел България или Отец Паисий, където се носи аромата на ванилов тютюн от вечно кадящата му лула по всяко време на деня. Той е Ервант Хугасян- движещ се и черпещ с бира, кафе или мента познатите си учител по мъдрост, естетика и аристократизъм. И по бизнес.

Всъщност, при него всичко иде малко отръки. Някак потомствено. Ервант Хугасян е български арменец, който половин век странства по света като швейцарски гражданин. Помни част от първите си шест години, които живее в България, ще свързва и годините до края на живота си, тъй като е решил да ги изживее именно в Пловдив. Тъй като връзката с града на тепетата май се оказва най-силната нишка в живота му, която без да признава, явно не може да скъса. И от Венецуела, където е бил един от най-търсените финансови консултанти и специалисти по корпоративен бизнес.
И от Париж, който тече във вените му. И от любимата му Бразилия. Пловдив е в ДНК-то му, придадено по наследство от Магърдич Томасян- един от индустриалните символи на седемте тепета. И днес говорим за тютюневите фабрики Томасян. Повечето от потомците на Магърдич, който през 1872 година, едва 15-годишен, основава собствена фирма за преработка на тютюн, отдавна са пръснати по света. Пловдивските фабрики Томасян са били едни от най-крупните производители на цигари в Южна България. През 30-те години на 20 век произвеждат рекордните 1 млн. цигари на смяна и са били сред 10-те най-големи данъкоплатци в страната. Марката папироси Томасян е известна с високото си качество на произвежданите цигари, направени от новоселекциониран по- евтин тютюн. Печели златни медали на международните изложения. Национализацията през 1947 година слага край на фамилното производство, което се влива в пловдивския гигант Родопи.

Някъде там се къса и нишката на нашия герой Ервант с Пловдив, за около 55 години. Заминава в Швейцария, когато е на 6. Като дете е шампион по тенис на маса, а като зрял човек- шампион в правенето на бизнес. Следва икономика и финанси в елитното висше училище за политически науки в Париж, доктор е по право. Там се запознава и става близък приятел с бившия шеф на Международния валутен борд и бивш финансов министър на Франция Доминик Строс Кан, който бе разнищен от куп скандали в последно време.
 

След дълго обучение Ервант Хугасян започва като шеф на световния лидер в производството на кранове за строителството „Обединение POTAIN“ в Лион, Франция. След това е изпратен за пълномощник на швейцарската банка PARIBAS за страните от Латинска Америка. После е финансов съветник и асистент на президента на бижутерийния концерн Картие. После е международен съветник в управлението на международната касова наличност, финансов инженеринг в стратегиите за развитие на икономиката и международната търговия. Владее френски, английски, испански, португалски, немски език. Казва за себе си, че дори часовникът му е много обикновен, тъй като не обича да се фука. За него богатството е  в главата и сърцето, а не в предметите. Парите се печелят и се губят. Накрая всичко става на прах, смята Хугасян.

В Пловдив от чужбина Ервант е докарал безкрайната си история, великолепната си осанка, невероятния си българо-френски или френско-български език, очарователната си съпруга, родена в Перу, около 100 лули и около 100 чифта чорапи. Последните две цифри не са случайни. Хугасян избира лулата си спрямо цвета на чорапите си. Или обратното. От студент пуша, може би 45 години съм с цигара, пура или лула в устата. Дълго време пуших цигари Галоаз. После минах на пури. Правех до пет Монтекристо на ден. Преди седем години ги спрях и сега съм на лули. В тях най-често има тютюн Станлуел с ванилия. Не е проява на лукс пушенето на лула,
по-скоро се възприема като проява на архаичност. А то всъщност е проява на добър вкус. Ако се замислите- непушачи дори допускат хора с лули до себе си, заради приятния аромат, който се носи от тях. Сега със забраните е малко странно, но поне у дома ми дават да пуша, казва Ервант, потънал в една от любимите си теми- тютюна. И съвсем нормално- наследник е на един от най-известните тютюневи родове у нас.
Навремето се пушеше хубав тютюн. Сега проблемът е хартията в цигарата- вътре има химически продукти. Може би това е една от причините да пуша лула. Правя го не по навик, а защото ми е приятно. Правя всичко в живота си на този принцип. Но въпреки историята и удоволствието, което тютюнът ми доставя, искам да подчертая, че пушенето не е хубава работа, държи да отбележи Ервант.

А той е човек, който знае всичко за тютюна. И за историята на тютюнопроизводството, която сякаш се е изтъркаляла пред очите му. В дома му в
Пловдив, докато той е бил дете, три месеца е живял самият Зино Дивидов. Който по това време е бил напълно неизвестен руски авантюрист, който е искал да стане фабрикант, а в последствие става знаков милиардер. Давидов стажувал във фабриките Томасян преди да замине за Швейцария и да изгради своята империя. Дошъл в Пловдив директно от Русия съвсем млад, на около 20 години. Именно във фабриката Томасян е изучил А-то и Б-ето на тютюна.

А Зино Давидов и Доминик Строс Кан са само част от световноизвестните личности, които са били в тесен контакт с Ервант. А тези,
които са били близки с членове на фамилията му пък, правят историята още по-пъстра. Братът на дядо му- Томас Томасян е играл шах с Ленин край Женева. Клиент на Ервант в банковите му години е бил Албърт Броколи, един от най-известните продуценти на филми за Джеймс Бонд. Таткото на Албърт бил човекът, който е открил броколите за света. Хугасян се познава и със съвършената Орнела Мути- лично правил контракта й за Картие, докато бил финансов директор на империята. Имал е дълги преки контакти с Венецуелския лидер Уго Чавес. Негови идеи са били внедрени в икономическата програма на президента. Страната в момента
живее от петрол. Смятам, че Чавес е мъжкар, не е груб, повече е политик, отколкото военен. Социалните му идеи са добри. А и не е тайна, че по света се пише само лошо за него, тъй като такава е медийната му политика, отбелязва Хугасян. Твърди, че най-опасната държава, в която е стъпвал крака му, е Колумбия. Без никакво съмнение. Нашите мафиоти са като хлапета от детската градина, в сравнение с онези там. Имах челен сблъсък с мъж от картела Меделин. Веднъж, докато бях в хотел Интерконтинентал в Кали, при мен дойде човек, който явно имаше
информация за мен. Вие сте от Швейцария, каза ми той. И сподели болката си- имал проблем със замразени пари в Щатите, близо 90 милиона долара. Искаше помощ. Тогава излъгах, че съм химик. По-късно този човек стана главен финансов консултант на картела. По онова време бях на гости на приятел в една крайбрежна къща. Тогава Америка отпусна седем хеликоптера на Колумбия за борба с наркотрафика. А съседът по къща на моя приятел имаше девет лични хеликоптера, смее се Ервант. Не крие, че Бразилия е голямата му любов. И има защо. Ставал е шампион на големия карнавал в Рио. Спечелил титлата, след като го вкарали случайно в трупата за финалния танц на манежа с училището Мюсида Индепендент. Заместил свой приятел. Танцувал час и половина, вещо напътстван от знойните бразилски танцьорки. И накрая вдигнал купата заедно с училището по самба.

Ервант в летния си офис в Южна АмерикаСега съм в период на почивка, приятели, пийване. До 2004-а не мислех да се връщам да живея тук. Сега не мисля да живея другаде. Но в живота нищо не се знае, дава заявка за нови приключения Хугасян.

На дневен ред обаче за него, а и за целия свят, е кризата. Самият той я предвижда в интервю за Марица преди няколко години. При това страховито детайлно. А най-страшни са новите му прогнози. Европа е много зле. В България ситуацията ще става още по-тежка. Не можеш да се измъкнеш от блатото, когато и Европа е там. Преди години, за кратък период от време, в страната се вляха 4 милиарда евро от българи в чужбина. Днес тези пари ги няма.  И докато Европа се дави, Южна Америка и Азия набират сила, а Щатите подават глава. Примерът е всичко, което се случва е Нокия- Самсунг- бившият лидер отстъпи. Китай например са близо два милиарда и растат постоянно, имат външен пазар. А проблемът на Европа е липсата на консумация- всички имат хладилници, нали. В България проблемът според мен е, че левът е много по-силен от реалната му стойност. Ние не можем да играем с валутата си. Монетарната ни политика е много ортодоксална. Връзката лев-евро вече десет години не е мръднала на микрон, размишлява Ервант Хугасян.

За големия имот, който той и още 10 наследници на Магърдич Хугасян притежават- бившата сграда на стоматологичния факултет на „Велико Търново“, Ервант също не е оптимист. Там може да стане единствено голям културен център. Или да бъде превърнат в сграда със скъпи апартаменти. Офис център не става, мол също. Сградата на арх. Попов си седи празна от 4-5 години. Честно казано аз не бих инвестирал в нея, завършва Ервант, дърпайки от ароматната си лула. А като си тръгва от офиса ни оставя чувството, че си преживял живота му, рамо до рамо с него, а самият той е може би най-близкият ти приятел. Невероятен човек!

Съпругата на Ервант Хугасян