Източната панорамна пътека към Небе тепе като джунгла

Нужно е осветление, пейки, укрепване на крепостната стена и непрестанни грижи

Екип на Под тепето тръгна по източната панорамна пътека към Небет тепе, както обявихме вчера след апела на читателя ни г-н Калайджиев. Да си признаем, не бяхме атакували върха на хълма никога през този маршрут, който е меко казано прелестен. И в меко казано неадекватно състояние за потенциала, който крие. Няма пловдивчанин или гост на града, който не би желал да мине от там, стига да знае за съществуването на този пешеходен път към Акта за раждане на древния и вечен град. Източният заход, който криволичи първо между къщите в Стария град зад Етнографския музей, после между естествената растителност на тепето и изключителната крепостна стена, е едно от най-приятните преживявания, които човек може да си достави във великолепния Пловдив. В стъпките към Небет тепе върху сякаш мозаечно извезани постели от паважи и едър стар гранит преди повече от половин век от мъдри градоустроители се разкрива цялата прекрасност на  Пловдив. Гледката е впечатляваща- история и културни пластове в едно с панорама, природа и архитектура на възрожденския Стар град. Всъщност, това може би е и най-краткият маршрут до Небет тепе, който завършва на входа към градината на ресторант Рахат тепе, което е малко странно, тъй като пътеката и стълбите по нея са публични.

В качването и слизането по пътеката засякохме едва двама души, които катериха хълма с чаша бира в ръка и коментираха красотите на Пловдив. Това потвърждава анонимността на маршрута. Табели няма. Вместо това има търкалящи се древни камъни от крепостната стена. Читателят ни г-н Калайджиев е прав- ако не бъдат взети мерки, ситуацията може да се окаже меко казано плачевна. Крепостните стени се рушат, нужна е намеса. Няма нито едно осветително тяло, а пешеходния коловоз би бил перфектния романтичен тур по тъмните часове през лятото. Сега и по светло си откровено опасно човек да броди там и да търси наслада. Няма още кошчета за боклук, пейки. А те са нужни.

Добрата новина е, че пътеката се чисти. Видяхме няколко пълни чувала с отпадъци, събрани по-рано през деня от екипи на Чистота. Другата добра новина е, че източният панорамен път към Небет тепе е в приоритетите на общинското предприятие Старинен Пловдив. Това е наистина великолепно място, което чака разкритие и развитие. И ние работим в тази посока от поне три години. Сега очакваме до пътеката да стигнат осветителни тела, мечтаем за облагородяване с кошчета и пейки. Вярвам, че това ще се случи, въпрос на средства е. Преди три години там заварихме наистина едно бунище. Това променихме, вървим напред. Колкото до крепостната стена- там нямаме правно основание за правим каквото и да било, тъй като тя е държавна собственост, коментира директорът на Старинен Пловдив Амелия Гешева.