Гласът на хората на дебата за тепетата: Без лифт на Бунарджика

Природозащитници смятат, че изработените планове за управление на хълмовете са с цел реализиране на проект за въжена линия до Альоша

Инженер по корабостроене и механика на флуидите ръководи екипа, изготвил документацията за развитие и опазване на биоразнообразието в защитените територии

План за управление на тепетата, поръчан от общината и изработен с една цел- реализиране на проект за лифт на Бунарджика. Така граждани определиха представената на обществено обсъждане тази вечер документация за управление на хълмовете. Природозащитници остро се възпротивиха срещу отворената вратичка за изграждане на въжена линия в плана за Бунарджика. Те са категорични, че едно подобно съоръжение е нецелесъобразно, тъй като хълмът е нисък, ще доведе до разрушаване на скална маса, до сеч на дървета, замърсяване на зелената зона и рязко повишаване на шума. Екипът от консорциум  „Геопонт- Чухъл”, изработил плана за управление на Бунарджика, Данов хълм и Младежки хълм, се опита да се защити като обясни, че не знае за конкретни инвестиционни намерение и проекти за въжена линия. Но ръководителят му Людмил Икономов се изпусна, че с така изготвената документация се допуска изграждането на такова съоръжение и това е изцяло политическо решение в последствие. А нас, нас няма ли да питате, скочи половината пленарна зала на общинския съвет. След което противниците на тази идея пожелаха да разберат какъв експерт е г-н Икономов, който е от Варна и е представител на Консултантски център за устойчиво развитие, част от консорциума „Геопонт- Чухъл”. След кратко увъртане той рече: Инженер корабостроене и механика на флуидите. Това тотално взриви обсъждането, тъй като повечето присъстващи очакваха срещу тях да седи експерт по оценка на въздействието върху околната среда, каквато е и целта на плана за управление на тепетата. А именно-  развитие и опазване на биоразнообразието в защитените територии.     

Обсъждането започна привидно спокойно, като Дончо Ангелов от екипа, изготвил плановете за трите хълма, обясни детайлно какви са били целите на работата им, какво са установили докато са я извършвали и какви са заключенията им. А именно- че в защитените територии не може да има ново строителство на нито един от хълмовете, с изключение ремонт на бюфета под върха на Бунарджика и възстановяване на заведението на Сахат тепе в автентичния му вид. Категорична е забраната за строителство, разрушаване и изземване на скална маса, уточни той.  И бе попитан как с реализиране на идеята за построяване на лифт няма да се разрушават скали и дали това не е ново строителство на практика. Нямаме конкретика по този въпрос. Ние допускаме възможности за непешеходни маршрути, за да се реализират туристическите цели за тепетата, обясни той. И уточни, че става въпрос за атракционни влакчета, които да се качват по Бунарджика. Но после вмъкна и въжената линия. Инвестиционен проект за това обаче не сме виждали. Знаем, че има идея за въжена линия, която да свързва парковата част с мемориалната, но нищо повече, каза още той. Идеята е да съвместим природата и туризма. Търсят се начини за достъп с минимално въздействие на околната среда, допълни го инж. Икономов.

След края на дебата много от противниците на строителството по тепетата подчертаха, че не са срещу съживяването на съществуващия бюфет на Бунарджика например, но са твърдо анти на лифт на хълма. Тепетата трябва да се изживяват пеш, а не мързеливата, категорични са те. Инж. Константин Бобоцов повдигна въпроса за достъпа да хълмовете за хора в неравностойно положение и предложи решението му- електромобили с минимален шум и въздействие върху околната среда.