Автор: Зорница Близнашка – програма „Хоризонт“
С цел по-голяма защита при тегленето на кредит, евродепутатите гласуваха допълнения към Директивата за договорите за потребителски кредити, които страните от ЕС ще трябва да приложат до 3 години.
Новите правила ще пазят от изпадане в ситуация на свръхзадлъжнялост заради заеми, взети както от банки, така и от фирми за бързи кредити.
Последните така ще попаднат под контрола на Българска народна банка, обясни Богомил Николов – изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“:
„Незабележима особеност, но много важна за българските условия е, че новата директива задължава държавите-членки да упражняват надзор не само върху банковите кредитиращи институции, но и върху небанковите“.
„Това е ключово, тъй като прословутите бързи кредити в България се отпускат от небанкови финансови институции. Те подлежат на регистрация в БНБ, но след това процедурите по надзор никак не са ясни и по-скоро няма такъв ефективен надзор върху тяхната дейност“.
„Правилата ще обхванат нови продукти като схемите от типа „Купете сега, платете по-късно“ и рискованите краткосрочни кредити с високи разходи. Ще бъде подобрено и разкриването на преддоговорна информация, така че потребителите да правят информиран избор“, обясни европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон, заедно с която в дебата взе участие полският евродепутат от ЕНП Кшищоф Хетман:
„През последните 15 години този пазар претърпя истинска революция – навиците на потребителите се промениха, цифровизацията напредва, електронната търговия се развива и автоматизираната оценка на кредитоспособността става все по-широко използвана“.
„Новите правила ще гарантират и че за оценката ще се използват само подходящи данни. Кредити ще се отпускат само на потребители, които са в състояние да изплащат устойчиво дълга си. Ще се предотврати предлагането на прекалено скъпи кредити по план и ще се гарантира на потребителите в затруднено положение, че получават подходяща подкрепа и не ще изпаднат в дългови спирали“, обясни еврокомисарят.
„Отсега нататък всеки кредитор ще трябва да гарантира, че потребителят е в състояние да изплати кредита, както и че е добре информиран предварително за всички рискове“, добави френският евродепутатът от „Обнови Европа“ Стефани Йон-Куртан.
Оценката на кредитоспособността и преддоговорната информация
„Кредиторите да правят оценка на кредитоспособността на кандидатите за кредит не е нещо толкова революционно. Те така или иначе правят, но сега ще бъдат длъжни да го правят по определен ред. Надявам се тези текстове да дават възможност пък на ощетени кредитополучатели след това да търсят отговорност, ако тази оценка не е акуратна – нещо, което досега не можеше да се изисква по никакъв начин“, обясни Николов за проверката дали хората могат да погасяват кредитите си.
„Българският основен проблем към момента е некоректно поднесената преддоговорна информация“, каза още той:
„Основната революция преди 15 години, когато беше създадена директивата, беше именно вменяване на задължението да се информира кредитоискателят за общия процент на разходите, т. нар. годишен процент на разходите. В него трябва да влизат всички разходи, които произтичат от кредита. Преди това ние виждахме една надпревара на кредитиращите институции кой ще предложи по-ниска лихва, но в същото време това се компенсираше от най-различни такси и в крайна сметка хората останаха заблудени. Това правило го имаме вече от години, но то не се изпълнява коректно в България – има доста форми на неговото заобикаляне“.
„Условията по кредита трябва да се представят в един стандартен формуляр – всяка кредитираща институция при поискване трябва да ви предложи такъв формуляр с всички разходи по кредита. Но ние сме правили проучвания назад във времето, според които става ясно, че не всички кредитори изпълняват коректно това свое задължение“.
„Най-често тези, които злоупотребяват го правят чрез предоставяне на тази преддоговорна информация заедно с договора – като приложение към договора, което прави безсмислена тази информация. Тя трябва да се получава предварително! Сега директивата поставя изрично задължение тази информация да се дава най-малко един ден преди сключване на договора за кредит“, добави експертът от „Активни потребители“:
„Надявам се и активността на кредитополучателите, и тяхната предварителна информираност да способства за намаляване на такива практики, защото в крайна сметка хората биват ощетявани. И плащат повече отколкото са са били информирани, че ще платят в началото“.
А какво мислят хората:
„Според мен е важно да ти дават предварително разбивката с колко ти се оскъпява заемът във времето, а не както е в момента“.
„Да, би било добре да бъдат предварително уведомени клиентите за това колко ще им се оскъпи кредита във времето, защото това би им позволило по-добре да направят преценката си“.
„В момента просто нямаш време да помислиш и може да нашравиш грешка“.
Обхват на регулациите в цифри и право на отказ до две седмици
„Потребителските кредити може да бъдат източник на надежда и щастие, но може и да доведат до лични драми и семейни трагедии. Приветствам, че според новите правила отрицателната оценка за кредитоспособност не позволява сключване на договор за кредит“, каза полският евродепутат от Прогресияния алианс на социалистите и демократите Марек Белка и докладчик по темата от името на Комисията по икономически и парични въпроси:
„Правилно се задължава и кредиторът да гарантира на потребителите лесен достъп до цялата необходима информация. Освен това, като знам колко семейства попадат в тази спирала – приветствам, че директивата обхваща и малките заеми под 200 евро“, добави той.
„Имаше минимална сума, а сега тя вече ще стане 0. Най-малките кредити под тази сумата не са толкова разпространени и затова не бяха обхванати досега, но мисля, че е правилно решение да се свали и долната граница“, добави Николов за промените, с които прагът трябва да стане 100 хиляди евро.
„Най-важното е обхватът – той се разширява. Досега бяха обхванати кредитите на стойност до 147 000 лева, а сега се увеличава горната граница до 196 000 лева“, обясни той за разширения размер на заемите, подлежащи на регулации.
„Освен това потребителите ще могат в срок от 14 дни да се откажат от договора за кредит без да посочват причина“, добави хърватският евродепутат от ЕНП Томислав Сокол, както и уточни, че с промените ще се контролират и заемите, отпускани срещу заплата:
„Новите правила вече няма да позволяват на банките да изпращат не поискани кредитни карти до домашни адреси или едностранно да увеличават лимитите, както и да искат връщане на мълчаливите овърдрафти от хората без предизвестие и без възможност за разсрочено плащане“.
„В България това все още не е такъв голям проблем, но според мен е въпрос на време да стане. Овърдрафтът понастоящем не е толкова популярна форма на финансиране, но тя се използва все повече и тъй като тя досега не беше много ясно обхваната в тези регулации, сега тя се приравнява заедно с всеки един друг потребителски кредит“, посочи Богомил Николов, както и че ще има промените и при кредитните реклами.
Рекламите на кредити и „Купи сега, плати по-късно“ опцията
„Задължението за изписване на надписи при рекламните съобщения, че потребителският кредит води до разходи. Нещо като надписите, които виждаме на цигарите или на алкохолните напитки. Сега вече ще почнем да ги срещаме и когато става въпрос за кредити“, каза експертът.
„Горда съм с новата регулация на рекламите на кредити. Рекламодателите ще трябва ясно да предупреждават, че заемането на пари струва пари. Някои опасни и подвеждащи видове реклама ще бъдат директно забранени. Лично аз смятам, че рекламата на потребителски кредити в медиите трябва да е изцяло забранена, но за съжаление това се оказа невъзможно“, подчерта докладчикът по темата Катержина Конечна.
„Радвам се и че рекламата влезе в текста! Това е фалшива, невярна реклама, тъй като условията, заложени в договорите за кредит, се променят във времето“, изтъкна румънският евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Мария Грапини.
Участници в анкетата ни коментираха:
„Според мен няма да има никакъв ефект от тази мярка“.
„Да, би било хубаво да се сигнализира на потенциалните потребители за рисковете на тези услуги, които често биват пренебгрегнати. Според мен такава мярка е нужна дори ефектът да е мининален“.
„Каквото и да се сложи в рекламите – човек, ако е решил да тегли кредит, ще го направи“.
От Европейския парламент обръщат внимание на безлихвено пазаруване на вноски.
„Купи сега, плати по-късно“ е наименованието на вид потребителски кредит, който стана популярен: buy now, pay later. Очевидно, без допълнителни разходи и само на един клик разстояние обаче, може да се превърне в проблем, когато плащането закъснее“, предупреди португалският евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Мария-Мануел Лейтао Маркес.
„Едни от проблемите на директивата, който във времето ще започне да се съобщават все по-често. От обхвата на директивата са изключени кредитите, които се предоставят от малките и средни предприятия, т.е. ако една фирма предоставя дадена стока на кредит, но този кредит е предоставен от самата фирма, от самия търговец, а не от трето лице, от финансова институция, то няма да подлежи на настоящите регулации“.
„Вероятно те не са включени в директивата, защото такива практики са много редки и много малко търговци са склонни да продават по този начин“, обясни Николов за набиращите в други държави популярност практики.
Защита на правата на преборилите рака
„Смятам за най-голям успех, че за първи път в европейското законодателство онкоболните ще могат да се възползват от т. нар. “право да бъдат забравени”. Така тези, които са преборили рака и кандидатстват за заем, за който се изисква застраховка – няма да бъдат дискриминирани“, подчерта чешкият евродепутат от Левицата Катержина Конечна:
„Гаранцията е, че след определен период от края на лечението, банката или застрахователят няма да могат да използват заболяването като причина за влошаване на кредитната застраховка“.
„Трябва да защитим потребителите на всички нива и особено техните здравни данни, които не трябва да се използват от кредитните институции, за да ги изключват или да им налагат надценки“, предупреди френският евродепутатот „Идентичност и демокрация“ Виржини Жорон.
„Правото да бъдеш забравен“ е постижение, което ще проправи пътя за по-голямо равенство и защита на пациентите. Сега всяка държава в Европа трябва да въведе мярката“, каза ирландският евродепутат от ЕНП Диъдра Клуун.
Сигналите от онкоболни по темата у нас са рядкост, твърдят от „Активни потребители“:
„По-скоро не, но очевидно е имало сигнали до Европейската комисия и може би практика в други страни, която е довела до това решение. Това, разбира се, касае много малък брой хора, но за сметка на това има изключително голяма социална значимост. За този вид кредитискатели обикновено се изисква застраховка, а пък стойността на тази застраховка е толкова висока, че тя обезсмисля въобще получаването на кредити. По този начин тези хора биват изключени от пазара на кредити или не могат да си финансират живота. Но от гледна точка на масовите проблеми и то в България трябва да кажем, че преддоговорната информация е най-острият проблем и изчисляването на годишния процент на разходите“.
Таван на таксите за предотвратяване на злоупотреби
„Директивата ясно казва, че лихвените проценти трябва да бъдат много точно и прозрачно обяснени на клиентите, както и че вече няма да може да се въвеждат скрити такси“, подчерта румънският евродепутат от „Обнови Европа“ Влад-Мариус Ботош за новите правила, които включват и въвеждането на таван на таксите, за да няма злоупотреби, включително с високи годишни лихви и общи разходи по кредитите. Последните хората ще имат право да намалят и чрез предсрочното погасяване.
„С директивата защитаваме най-бедните на този континент, тъй като те са най-застрашени от дългове. Защитаваме и младите хора, сред които през последните години прекомерната задлъжнялост се увеличи драстично. И това, разбира се, се дължи и на всички оферти, които са налични в интернет“, обясни германският евродепутат от Зелените Малте Галии, а колегата му Катержина Конечна призна:
„Като най-голям провал отчитам, че не успяхме да задължим държавите-членки да определят максимално високата дължимата лихва за потребителските кредити или алтернативно максималната стойност на заема, която кредитополучателят е длъжен да плати за него“.
Хората да не са лековерни, призовават експертите
„Новата директива не внася нещо радикално, а по-скоро надгражда старата директива от 2008 година, която е отразена в българския Закон за потребителския кредит от 2010-а. По мое виждане най-вероятно няма да се наложи приемане на изцяло нов закона, а по-скоро допълнения и изменения в сега съществуващия закон за потребителския кредит“, подчерта изпълнителният директор на асоциация „Активни потребители“:
„Дано хората наистина да си дават сметка, че нали получаването на пари не е някакъв вид дар или някакъв вид социално право на всеки. Това си е една сделка, която винаги другата страна – кредиторът, иска да спечели пари. Ние трябва да сме наясно с това и да не сме много лековерни“, подчерта Богомил Николов.
Подробности може да чуете в звуковия файл.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.