Галерия Сариев и Марковстудио с международен скулптурен проект
В рамките на инициативата ще бъде създадена скулптурна творба, която ще видим инсталирана през есента на 2019 г.
Нейният автор – френският артист Уилфрид Алмендра, ще работи у нас няколко месеца като първият резидент на скулптурния проект, за да представи международния аспект на колаборацията, в България ще пристигне и Дария дьо Буве, старши куратор в най-големия френски музей за съвременно изкуство – Пале дьо Токио, Париж
Галерия Сариев и работилниците за скулптура Марковстудио обединяват своя международен опит и стартират мащабен скулптурен проект: Sariev+Markov Sculpture Projects.
Галерия Сариев е позната и призната от куратори, галеристи и колекционери като българска галерия за устойчиво представяне на съвременно изкуство както у нас, така и на международната сцена. Арт институцията представлява съвременни български автори в страната и на едни от най-важните световни арт форуми. Работилниците за скулптура Марковстудио са известни както с работата си със световноизвестни имена в съвременната скулптура като Пол Маккарти и Ричард Джексън, така и с реставрацията на забележителните ни скултурни паметници “Лъвов мост”, “Цар освободител”, “Шипка”.
Международният скулптурен проект Sariev+Markov ще се фокусира, от една страна, върху това какво е съвременната скулптура днес, а от друга какво е нейното място в споделеното пространство, което обитаваме заедно – градини, паркове, публични сгради. Sariev+Markov ще разгърне дейността си в три посоки – (1) резиденция за създаването на публична скултура, (2) образователен модул с автора-резидент и кураторите на проекта под формата на лекции, уъркшопи и дни на отворените врати, (3) изложба, която проследява създаването на скултурната творба.
Стефан Николаев и Мартин Марков в Марковстудио, фотография: Калин Серапионов
“Галерия Сариев през годините е правила много и най-различни проекти, реализирани в публичното пространство – “Проект 01” на Кирил Кузманов и Светослав Мичев в Капана в Пловдив, инсталацията на Дженифър Уест в кино “Космос”, “Любовно гмуркане (диетичен пеликан с пяна)” на Майк Буше, проектите със Стефан Николаев и Рада Букова в църквата “Св. Йосиф”. Всички те се случиха в Пловдив, но вдъхновението ми за Sariev+Markov идва от софийската резиденция на галерията – възстановеното от нас ателие на Димитър Бойков, автор на знаковата скулптура “Възраждане” в НДК.” – разказва Веселина Сариева и допълва “Проектът Sariev+Markov се случва, благодарение на срещата ми със семейство Маркови и творчеството на българския артист, живеещ в Париж, Стефан Николаев, репрезентиран от галерия Сариев.”
Голямата цел на съвместната инциатива Sariev+Markov: Sculptural Projects е реализирането на възможности – в сътрудничество с публичните институции – за създаване и представяне на скулптурни проекти за публично пространство в страната и чужбина. Sariev+Markov се осъществява в партньорство с Френския институт у нас, Столична община, Софийска градска художествена галерия и нейния филиал галерия “Васка Емануилова”, фондация “Отворени изкуства”.
Дария дьо Буве е старши куратор на Palais de Tokyo (Париж).
Опитът й включва работа с институции (Венецианското Биенале и колекция „Пеги Гугенхайм“ във Венеция; Музея за модерно изкуство и Independent Curators International, Ню Йорк) и галерии (Zlotowski, Париж; Alessandra Bonomo, Рим; Lili Marleen, Ню Йорк). Сред най-скорошните ѝ изложби в Palais de Tokyo са: „Angelica Mesiti – When Doing is Saying” (2019), „Laure Prouvost – Ring, Sing and Drink for Trespassing” (2018), „Carte Blanche to Camille Henrot – Days are Dogs” (2017) и „Mika Rottenberg” (2016).
Уилфрид Алмендра е френски художник, който живее и работи в Марсилия, Франция.
Уилфрид Алмендра, Concrete Garden (детайл), 2014, фотография: Aurélien Mole
Сред скорошните му самостоятелни изложби са експозиции в Clark House, Бомбай (2018); Centre Bastille, Гренобъл (2018); Palais de Tokyo, Париж (2017); Fogo Island Arts, Канада (2016); Chelles art center; Париж (2014); Passerelle art center, Брест; Fondation d’Entreprise Ricard, Париж и Parc Saint Léger art center (2013). Неговата работа е включена като част от много международни изложби, включително „Singing stones“, Dusable Museum, Чикаго, САЩ (2017); „Souvenir du XXIème siècle“, Париж (2016); „MuThe Other Sight“, CAC Вилнюс (2015); „Let’s Play“, част от Playtime, биенале Les Ateliers de Rennes; „The Brancusi Effect“, Kunsthalle Wien, Виена; „Parapanorama“, Palais de Тokyo, Париж (2014); „Fieldwork“, Marfa gallery, Тексас, САЩ; „Vue d’en haut“, Centre Pompidou, Мец, (2013); „Skyscraper: Art and Architecture Against Gravity“, Музей на съвременното изкуство, Чикаго; „Prestige“, Culture Communication Center, Клайпеда, Литва (2012); „Making is Thinking“, Witte de With, Ротердам (2011); „Perpetual Battles“, Baibakov Art Projects, Москва; „Retour vers le futur“, CAPC, арт център Бордо (2010).
Снимка на корицата: Веселина и Катрин Сариева, фотография: Правдолюб Иванов
Общинското скулптурно гробище се обогати напоследък. Прибавиха СТРУЖКАТА от видния ваятел ГогоТрак (-а-лака-) към РЕНДЕТО от Драгнев; но това са дребни цаци в сравнение със задаващата се епохална Творба от оня, френския гений, как му беше името запомнете го като имате излишно място между ушите си.
Да де, IKEA прозира в основата на показаната хубавина, ама как талантливо е подобрена с дюлгерски замах – така даже и в Техникума по дървообработване не го могат. Е, те зат’ва ша фнасяме французи, мърквички и шнитери.
Апропо, от Техникума едно отпаднало наше момиче, племенничка, се навърта около артаджиите в КунстНахрихтенЧорба и ни се иска да я провъзгласим и нея за КУРАТОР щом няма нужда от подготовка, образование или диплома = лесна работа, ще я накъдрим в Афро пембяно и хоп= Проектче по Програмка.
Хъс щом има – догодина Майсторски Клас ша дава в килийната Магнаура БАНИ.
Поредното доказателство, че Иво Дернев пише за изкуственост без хал-хабер да си има.
Показаната „творба“ от прехваления гастрольор я намираме средно-ПОСРЕДСТВЕНА и под равнището на редовия пловдивски скулптор. Без извинение. Ако позьорките си го харесват, то си е техен проблем. А за КУРАТОРКАТА нямаме коментар, бидейки мръсна дума.
Орташки ош-беш . . . за моя сметка пак, вероятно (и ТВОЯ).
Цит.:
(1) резиденция за създаването на публична скултура, = се превежда на български като ЗАПЛАТА (плюс командировъчни, дневни, квартирни за еди-какъв си период) за Ортак;
(2) образователен модул с автора-резидент и кураторите на проекта под формата на лекции, уъркшопи и дни на отворените врати, = значи дрън-дрън и оправдания „оти отидЕ коньо в ряката“ и защо няма резултат – то едно визуално изкуство тръгнеш ли да го „ОБЯСНЯВАШ“ по-добре си го натикай (Злати Бояджиев да не би да можеше да ни „убеди“, а? А?
(3) изложба, която проследява създаването на скултурната творба. === БРЕ-БРЕ, ЧУДО ГОЛЯМО (ЗА ТРИ ДНИ) ТО АКО ВСЯКА „ГАЛЕРИЯ“ ВСЯКА „ИЗЛОЖБА“ С ТОЛКОВА ФАНФАРИ Я ПРЕДВЕЩАВАТ ТО ДА НЕ БИ ТАКА ДА ПОСТИГАМЕ ВИСОТА (С ИЗПАДНАЛИТЕ СДЪВКАНИ И ИЗПЛЮТИ ДОКЪМ ПЛОВДИВ АРТАДЖИИ)?
То есента на Изложбите който стана мукаят им видя плачевното състояние на „художниците“