Тепетата на Пловдив оживяха в книга, събрала 18 века памет за хълмовете

Пловдивските тепета са не просто фон на града, а неговата памет – такава, каквато е била описвана от пътешественици, историци, писатели и общественици в продължение на близо 18 века. Това е разказът, който събира книгата „Тепетата – символът на Пловдив“, представена в рамките на първото издание на „Фестивал на тепетата“ миналия уикенд.

Тепетата на Пловдив се обединяват в общ фестивал

Изданието на фондация „Балкански културен форум“ проследява писмените свидетелства за пловдивските хълмове от II век до наши дни. В него са събрани текстове на десетки автори, сред които Лукиан Самосатски, Евлия Челеби, Алфонс дьо Ламартин, Любен Каравелов, Христо Г. Данов, Стою Шишков, Божидар Здравков и Никола Алваджиев. Историите са подредени хронологично, така че заедно с промяната на тепетата се вижда и промяната на самия град.

Книгата е 25-ото издание на фондацията от поредицата, започнала през 2007 г. с цел да съхранява паметта за Пловдив. Подборът и научната редакция са на д-р Данаил Георгиев, а предисловието е на Любозар Фратев. За изданието са проучени десетки печатни публикации, а с помощта на отдел „Краезнание“ на Народна библиотека „Иван Вазов“ е изготвена библиография с над 70 заглавия. Архивните фотографии и пощенски картички са предоставени от Държавен архив – Пловдив.

„Една машина на времето“

„Както фотоалбумът, така и тази книга може да се определи като една машина на времето“, каза Любозар Фратев при представянето.

По думите му пътуването през страниците започва от първото писано слово за тепетата и стига до съвременния Пловдив. В книгата участват около 50 автори, а сред текстовете има както вече познати свидетелства, така и материали, които вероятно ще бъдат нови за голяма част от читателите.

„Тепетата са нещо, което се вижда отдалеч и което максимално се набива в очите“, отбеляза Фратев, като подчерта, че почти всеки пътешественик, историк или писател, минал през Пловдив, е оставял впечатления от хълмовете.

Именно това превръща книгата не само в историческо четиво, а и в своеобразен разговор за начина, по който градът се е отнасял към природните си дадености.

Част от тепетата вече са само спомен

Една от нишките в разказа е за хълмовете, които Пловдив е загубил.

„Така както десетки сгради са станали жертви на недалновидни управници, мегаломански градоустройствени проекти или, казано по човешки, глупост, така и част от тепетата вече са само спомен“, каза Фратев.

Изчезналото Марково тепе е сред най-ясните примери за тази промяна. В същото време книгата връща вниманието към историята на оцелелите хълмове – Небет тепе, Сахат тепе, Бунарджика, Младежкия хълм и хълмовете на Стария град.

В изданието е отделено място и на съвременното състояние на тепетата, както и на проекти, които са били замисляни, но не са реализирани.

Божидар Здравков – човекът, който е виждал тепетата като задача на града

Представянето на книгата излезе и извън страниците ѝ. Любозар Фратев постави отново въпроса за името на Младежкия хълм и призова за подкрепа на идея той да бъде преименуван на името на Божидар Здравков.

По време на събитието бе представена подписка, която организаторите възнамеряват да внесат пред институциите и Общинския съвет.

Аргументът е свързан с ролята на Здравков в историята на опазването и облагородяването на пловдивските тепета. Фратев припомни думите му, че хълмовете са „най-ценната природна даденост“ на Пловдив, както и кампанията му за засаждане на дървета в града.

Младежкият хълм носи това име след 9 септември, докато преди това е известен като Джендем тепе. Идеята, представена на премиерата, е хълмът да носи името на Божидар Здравков – човек, свързван с усилията за неговото запазване.

От Христо Г. Данов до днешния Пловдив

Историята на грижата за тепетата също има свое място в книгата. Фратев припомни Христо Г. Данов и създаденото дружество за облагородяване на тепетата, като го посочи като един от ранните примери за осъзнаването на хълмовете като част от градската среда, която има нужда от грижа.

Историята на Небет тепе оживява чрез добавена реалност

В книгата могат да бъдат открити и любопитни сравнения и описания на самите скали и природата на тепетата, включително аналогии с вулканичния остров Санторини.

„Човек ще намери за себе си нещо, което или не е чел досега, или не е слушал, или пък ще намери някои парадокси и куриози“, каза Фратев.

Но зад любопитните истории остава и един по-сериозен въпрос – какво са правили предците на пловдивчани с природното наследство на града и какво правят днешните му жители с него.

Точно затова „Тепетата – символът на Пловдив“ не е само книга за миналото. Тя е и разказ за решенията, които са оставили хълмовете такива, каквито ги виждаме днес – и за онези, които са могли да ги направят различни.

Премиерата се състоя в сградата на Певческото дружество „Ангел Букорещлиев“ като част от първото издание на „Фестивал на тепетата“. В рамките на фестивала четирите зони – Трихълмието, Сахат тепе, Бунарджика и Младежкият хълм – събират общо 146 събития и активности, посветени на историята, културата, природата, спорта и градския живот.

Книгата вече е достъпна в книжарските вериги.