Автор: Силвия Петрова
Преди седмица Европейският парламент в Страсбург за първи път връчи наградите на новосъздадения Европейски орден за заслуги. Престижните отличия събраха на едно място знакови фигури, оформяли облика на Стария континент през последните десетилетия. Това събитие стана и повод за по-дълбок размисъл: предвид сложната геополитическа обстановка – в криза или във възраждане е европейското лидерство в момента?
Когато големите архитекти на съвременна Европа се събират на едно място, това рядко е просто протоколно събитие. Европейският парламент учреди и връчи за първи път Европейския орден за заслуги – отличие за хората, които с решенията си са превели Съюза през исторически изпитания. Но вместо патос, от трибуната в Страсбург прозвучаха сериозни предупреждения за края на епохата на спокойствие и за спешната нужда от преосмисляне на лидерството.
Бившият председател на Европейския парламент Йежи Бузек заяви в прав текст:
„Като гледаме напред към бъдещето, мисля, че трябва ясно да кажем: светът, в който живеехме – свят, от който извличахме дивиденти от мира, евтин газ, сигурна търговия с Китай и в който Съединените щати бяха там, за да ни защитават – този свят вече не съществува. И при тези обстоятелства трябва да преосмислим и укрепим изключителния проект, какъвто е нашият Европейски съюз. Както казва Робер Шуман, Европа винаги е била проект, мечта, игра на въображението.“
Необходимата промяна засяга най-вече сигурността, според бившия австрийски канцлер Волфганг Шюсел, който предупреди:
„Всичко може да бъде превърнато в оръжие – енергията, финансовите транзакции. И мисля, че е дошло времето, да се върнем към една от основните идеи, заложени при създаването на Европейския съюз – още преди икономическата интеграция. А именно – създаването на европейска отбранителна общност. Това беше първата идея. И днес тя е по-важна от всякога. И мисля, че това е нещо, което наистина трябва да имаме предвид – да засилим сътрудничеството, например с нови страни.“
Нобеловият лаурет за мир и бивш лидер на полския профсъюз „Солидарност“ Лех Валенса също постави акцент върху дълбоката криза на доверие. Той предупреди, че ако не се намерят работещи структури и програми за реорганизация на международните отношения, европейската цивилизация рискува да завърши като изчезналите преди нея.
„Светът трябва да бъде реорганизиран – и това беше целта и смисълът на борбата за солидарност. Но това не може да се случи, защото онази епоха беше мръсна. Никой не вярва на никого. Трябва да се убедим взаимно да градим. А това, което се случва днес в света, е процес на осъзнаване – да се убедим как трябва да изглежда този свят. И тези грешки и погрешни избори трябва да ни послужат на всички. За да съберем добри решения, трябва да ги включим в програми и структури – и тогава ще издържим изпита за развитието на света. Ако не – ще свършим като други цивилизации, които вече са съществували на този свят.“
Потвърждение за крехкостта на досегашния модел дойде и от бившия германски канцлер Ангела Меркел.
„Първото обещание беше – още от самото начало – обещанието за мир. И това обещание в началото беше нещо изключително и съвсем не очевидно. След това то се превърна в нещо нормално. И чрез варварското нападение на Русия срещу Украйна стигнахме до извода, че това съвсем не е даденост, а нещо крехко. А с новата доктрина за сигурност на Съединените щати стана ясно, че защитният стълб, на който разчитахме, вече няма да бъде достъпен в бъдеще по начина, по който бяхме свикнали.“
Всички тези личности очертаха голяма дилема – в криза или във възраждане се намира европейското лидерство в сложната ситуация в света в момента? Имат ли капацитет сегашните ръководители в Брюксел и националните столици да отговорят на тези предизвикателства?
Тези въпроси анализира ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Теодор Стойчев:
„Европейският парламент, в основната му роля, и ролята на всеки един наш представител в него – като казвам „наш представител“, нямам предвид само българските депутати, но също и всички депутати в Европейския парламент – е да защитава интересите на нас, европейските граждани. Това е и позицията на Европейския парламент във всяко едно законодателство, което минава през него и което се приема, включително и по-дългосрочния бюджет на Европейския съюз, където неслучайно Парламентът поиска и по-голямо увеличаване на средствата. Освен че има нови приоритети, които изникват, като едно от очевидните неща е засилването на ролята на ЕС в областта на сигурността, но и да се запазят политики като Кохезионната политика, Селскостопанската политика – политики, които имат огромно отражение върху живота на всеки един от нас, гражданите на Европейския съюз. Така че оттам минава лидерството на Европейския парламент – през изявената защита на нашите права като европейски граждани. Това е нещо, което Парламентът винаги е правил и ще продължи да прави. Това е неговата роля като институция. И при все че, разбира се, всеки един представител в него е избран от определена държава, логично е да защитава интересите и на своята държава. Основната роля и основната цел на всеки един евродепутат трябва и е да защитава интересите на всички нас, европейските граждани.
Няма разделение или географски паритет, който да се търси между Западна и Източна Европа, Централна Европа или Южна Европа, или Северна Европа. При връчването на този Европейски орден за заслуги се гледат наистина заслугите, а не съответно как да бъдат разпределени между държавите членки. Неслучайно са 20 носители на наградата, а не, да кажем, 27, за да има от всяка държава. Идеята е наистина, че хора, които са имали силна роля и силна позиция в защита на Европейския съюз, да бъдат отличени, а не да има разпределение на квоти. Позицията на всяка една държава, нейната тежест, зависи от това как тя я отстоява на европейската сцена.
Трудно ми е да кажа каква е – особено от моята позиция – каква е точно рецептата за лидерство, но в крайна сметка е важно да имаме хора, които водят Европейския съюз с визия, с визия към бъдещето, защото Европейският съюз се изгражда наистина от криза на криза. Всяка една криза до момента е предизвикала отговор от страна на институциите на Европейския съюз и развиването на определени политики, така че Европейският съюз да стане още по-силен. Дори самото създаване на еврото беше отговор на различни кризи. Всяка една по-засилена интеграция е била в отговор на различни предизвикателства, които са се появявали на световната сцена. Така че затова е важно да има лидери, които да осъзнават сериозността на подобни предизвикателства и да изготвят необходимите политики, така че Европейският съюз да става по-силен и да може да отговаря на предизвикателствата, които непрекъснато възникват в един много сложен геополитически ред в момента. Ако не са били взети необходимите мерки през годините, Европейският съюз щеше да бъде нещо много по-различно от това, което е в момента. Това, че сега е силен и има много силни позиции в определени политики, е именно резултат на визията на определени лидери в миналото, които са имали куража да прокарат някои незадължително толкова популярни политики.
Така че това е най-голямото предизвикателство – прокарването на такива решения. Много е сложна европейската политика именно защото тя е политика на компромиси между 27 държави членки, защото мнението на всяка една от тях е важно, всяка една от тях го защитава и наистина постигането на една компромисна позиция, която да защитава интересите на всички държави членки, отнема време и не е лесна, но в крайна сметка всички ние и всички държави членки си дават сметка, че сме много по-силни, бидейки заедно в Европейския съюз, отколкото ако трябваше да отстояваме тези позиции като отделни държави членки. Пак казвам – в една много сложна геополитическа среда. Не само сега, разбира се. Говорим и в исторически план. Така че Европейският съюз е именно отговор на такива кризи и когато има визия, и когато има съответно желание да бъдат приети мерки, той ще продължи да се развива и да да бъде още по-силен в бъдеще.“
И проф. Антоний Тодоров, който е сред водещите експерти по европейските политически процеси и кавалер на френския Национален орден за заслуги:
„В днешната геополитическа ситуация Европейският съюз е изправен пред гигантски предизвикателства. Те са както за мястото му в света, така и за устойчивостта му като една все още неслучила се конфедерация, едно обединение, което няма равно по света. И ние, като европейци, трябва да направим усилията да запазим това.
Лидерството, разбира се, е много съществено в този момент. Тази награда е един добър знак. Това значи Европейският съюз да покаже какви фигури, личности, смята за емблема на Европа. Живеем във време когато едва ли има общество, което истински да харесва своите лидери, и Европа не прави в това отношение никакво изключение. Европа се нуждае от лидери, които да убедят европейците, че европейската утопия не е неосъществима. Напротив, заслужава си да работим за нея. И тази утопия е всъщност основана тъкмо на тези принципи, на които бащите основатели са поставили европейската интеграция: сътрудничество, интеграция, мир и благоденствие на обществата.
Страхувам се, че Европейският съюз има проблем с лидерството, защото се затвори до голяма степен в една технократична бюрокрация. Виждаме как в много случаи назначени или избрани с някакъв конкурс (но който е технически конкурс) личности в европейските институции могат да имат по-съществено влияние и по-важно мнение, отколкото избраните с демократичен вот правителства и парламенти. Това е една еволюция, срещу която си заслужава да се работи, защото Европейският съюз е преди всичко демократичен проект. Но като кажем демократичен проект, всъщност трябва да започнем да разбираме по-внимателно онова, което наричаме евроскептицизъм или националпопулизъм.
Аз не говоря за лидерите, които се възползват от страховете на гражданите. Аз говоря за гражданите, които са подведени от тези лидери. Но подведени в какъв смисъл? Ако сте недоволен от правителството си, можете да организирате протести или предсрочни избори и да го свалите. Ако сте недоволен от Европейската комисия, не можете да направите това. И в този смисъл мисля, че Европейският съюз ще има бъдеще само ако развие една наднационална демокрация, но действителна демокрация, в която гражданите действително участват и тяхното мнение се зачита.
Страхувам се, че днешната Комисия не демонстрира особено лидерство и, разбира се, много критики са насочени към това. Ако търсим говорители на Европейския съюз, които могат да играят ролята на лидери, по-скоро наистина ще ги намерим на равнището на националните държави. Войната в Украйна например разделя дълбоко обществените мнения в страните – и не толкова в това най-повърхностно разделение „проруско“ или „проукраинско“, но по-скоро от гледна точка на това как си представяме края на тази война и как тази представа ще се впише в една геополитическа реалност.
Така че Европа наистина е поставена пред изпитание, но мисля, че засега Европейският съюз успява някак да се справи, макар че не играе решаващата роля в търсенето на изход от конфликтите в Украйна и Близкия изток.“
Независимо от трудния път на неизбежни промени, бъдещето на Европейския съюз остава отворен проект, чийто успех зависи от решимостта на следващите поколения лидери. Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола:
„Европа – най-справедливото място за работа. Най-сигурното място за отглеждане на семейство. Свръхсилата на правата, свободата и демокрацията, каквато я познаваме. Но нищо от това не съществува от само себе си. То съществува, защото хората избират да го защитават поколение след поколение. Затова към следващото поколение и към всички, които ще продължат този проект – щафетата е ваша, за да дръзнете да мечтаете за нещо по-голямо и да намерите смелостта да го осъществите. Защото, както показват тези лауреати, всеки път, когато някой се включи, всеки път, когато някой се изправи, нашата Европа става по-силна.“
Съдържанието е предоставено отевропейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
