С тържествена церемония в галерия Димитър Георгиев в Стария Пловдив снощи бе връчена Националната награда за поезия „Иван Николов“. Големият приз тази година получи поетесата Сибила Алексова за стихосбирката си „Място за крила“, издадена от Жанет 45.
Журито, в състав Аксиния Михайлова, Николай Колев и Пламен Антов, отличи книгата заради „финия поетически език“ и способността на авторката „да насища всекидневната баналност със скрит драматизъм“. В мотивите се подчертава и характерният „български полъх“, който присъства ненатрапчиво в стиховете ѝ.
В словото си при получаването на наградата Алексова отбеляза трудностите пред съвременната поезия:
„Времето е шумно – от една страна световните събития, от друга – изобилието от думи. Няма тишина, няма стабилност, на която да се опреш“, каза тя, допълвайки, че въпреки това поетите „са герои“.
Наградата за поетичен дебют бе присъдена на Лора Младенова за книгата „:порно религия смърт:“. Тя сподели, че е била изненадана от номинацията си и подчерта, че съвременната българска литературна сцена се развива с „много искреност и подкрепа“.
Събитието бе открито от Красимир Лозанов – главен редактор в издателството, който припомни, че конкурсът се провежда за 29-и път и се реализира изцяло с усилията на ИК „Жанет 45“, без държавно финансиране. Тази година за първи път е въведена нова система за оценяване – т.нар. нюансирано гласуване с точки, целящо по-обективно класиране.
В конкурса участваха 54 поетични книги от 29 издателства. Сред номинираните бяха още автори като Албена Тодорова, Димитър Кенаров, Никола Петров и Васил Балев, който не можа да присъства на награждаването.
След официалната церемония се проведе дискусия за състоянието на съвременната българска поезия. Участниците подчертаха, че въпреки разнообразието от стилове и гласове, поезията остава важен инструмент за осмисляне на реалността. Бяха изразени различни гледни точки – от разбирането за поезията като личен акт до идеята за нейната обществена и дори политическа роля.
Според част от говорителите поезията не трябва да следва събитията като новина, а да ги пречупва през личното преживяване. Други акцентираха върху значението на живото четене и звученето на текста, като изразиха мнение, че бъдещето на поезията е не само на страницата, но и в гласа.
Церемонията се състоя в навечерието на Световния ден на поезията – символичен жест, който подчерта значението на литературата в съвременния свят.
