Чило Попов е на 44 години, роден в София, но от детството си живее в Пловдив, район “Централен”. Вероятно заради това определя Пловдив като “моя град” и твърди, че отношението към града трябва да е “специално”. “Специално” е и отношението му към всичко, с което се захване. Като ученик и студент е живял почти 12 години в Германия и Испания, през 2007 г. се завръща отново в любимия Пловдив. От престоя си в Германия наследява немската точност и отношението към правилата, а то е, че те трябва да се спазват и това е не само задължение, но и удоволствие.
Изключително повлиян е обаче от Испания. От там си донася топлотата в отношението към хората и гостоприемството. Въпреки това, нито една от двете държави не може да привлече Чило за постоянно и той се прибира. Прибира се в България, прибира се в Пловдив. За Града под тепетата Чило не може да говори равнодушно. Той често казва: “Пловдив изисква да го обичаш.”
Чило Попов е съуправител на фирма, която се занимава със строителство, любител градинар, реставратор на автомобили и други ценни обекти, журналист на свободна практика, който пише статии за култура и пътуване. Днес Чило Попов е кандидат за народен представител от квотата на “Продължаваме Промяната – Демократична България” в Пловдив.
Кои теми и проблеми Ви провокираха да се включите в политиката?
Преди всичко статуквото, което под парадната завеса на некачествено и възложено под съмнителни обстоятелства строителство на инфраструктура, зали и стадиони, доведе с управлението си България до последните места в класациите за качество на живот, чистота на въздуха, свобода на словото, корупционен индекс, конкурентоспособност, инвестиции. Родината ни плаче за свеж въздух в политиката и смяна на олигархичния модел. Към това можем да прибавим конкретните ни идеи и визия, пречупени през проблемите на любимия ми град Пловдив. Тези идеи могат да се предложат за въвеждане не само тук, а и в цялата страна. Като данъкоплатец и гражданин постоянно се сблъсквам с изкривения пазарен модел в България, липсата на истинска конкуренция и невъзможността за равен старт на всички. Искам всеки да може да живее и печели благодарение на труда и способностите си, а не заради това, че е човек на някого или си плаща, където трябва.
Живяли сте над 10 години в чужбина – какво Ви мотивира да се върнете в България? Какво можем да научим от чуждестранните политики на местно и национално ниво?
Винаги съм бил на мнение, че човек се чувства най-добре там, откъдето идва и където е роден. Същевременно обаче недостатъците и проблемите на родното му място го карат и да страда най-много. Мисля, че никъде другаде не бих бил толкова полезен, деен и оценен, колкото в родния си град и в България.
Една по-ясна, регулирана и истински конкурентна среда, в която всички са равни пред закона предразполага автоматично човек към зараждането на идеи как може да направи живота си по-добър и качествен.
Една конкретна идея, заимствана от Германия, би била да се въведат необходимите промени в ЗОП така, че общините, държавните компании и агенции да могат да фрагментират проектите си и да имат възможността да ги възлагат по части на отделни специализирани изпълнители. Така бихме получили реална пазарна стойност на всяка част от отделен проект, което е равно на повече продукт за възложителя. В Германия, например, има подобен модел в няколко общини, обособен под формалното име Техническо кметство, което функционира като фирма в общината, менажираща проекта и възлага отделните видове дейности на конкретни специалисти в дадената област.
Какво очаквате от 51-ия парламент?
По-здрав разум. Научени уроци от това, че празното политиканстване и конфронтация не водят до нищо. Надпартийни мнозинства по каузи и политики, които засягат живота на всички, включително и този на депутатите, защото и те са хора. Осъзнаване, че олигархичният модел на превзетата държава рано или късно изяжда и ликвидира своите създатели, но става и все по-неуправляем.
Какво бихте променили в законодателството, за да има по-голяма прозрачност и ефективност в градското и държавното строителство?
Едно от предложенията би било разделянето на големите проекти по части и специалности, което ще донесе добавена стойност, реализация и поминък на малките и средни фирми по места.
Друга сфера, в която бих предложил промени, е Законът за културното наследство. Паметниците на културата не се опазват активно в момента. Децентрализацията на НИНКН е изключително важна, за да може да се възпре безразборното разрушаване на ценни сгради, както и презастрояването на градовете ни.
Какви стъпки трябва да се предприемат на парламентарно ниво, за да подобрим околната и градската среда?
Пловдив е доскорошен лидер в негативната статистика на градове с най-мръсен въздух. МОСВ чрез своите регионални представителства е задължено да извършва постоянни измервания на реалните стойности на въздуха. То обаче умишлено не го прави, като нарочно разполага станциите за измерване на въздуха в паркове и зони в градовете, които са с по-чист въздух. Така лъжем ЕС. Ако измерването беше истинско, то би довело до санкции за България от страна на Европейската комисия и страната ни би била принудена да въведе ефективни мерки за подобряването на нивата на замърсяване на въздуха.
Смятам, че МОСВ трябва да бъде принудено да постави станциите на места, на които те биха отчели реални стойности. А това би принудило общините и държавата да предприемат ефективни мерки. От парламента това може да стане с внасяне на конкретни законодателни изменения, питания към министъра и въвеждане на конкретни мерки чрез комисията по екология. Така много бързо можем да постигнем ефективен резултат за решаване на този екологичен и застрашаващ здравето на всички ни проблем.
С какво най-много се гордеете в личен план?
Гордея се с това, че имам разнообразни странични интереси, които ме доразвиват и ме правят щастлив. Най-много се гордея с благотворителната си дейност. В рамките на една мащабна акция с Манол Пейков в помощ на Украйна успяхме да съберем пари и закупим над 500 генератора с обща мощност над 5 MW, което е значително постижение за частна инициатива. За сравнение по това време Франция и Германия взети заедно бяха дарили 350 генератора държавна помощ. А това беше периодът с най-силни удари срещу енергетиката и електроразпределението на Украйна.
Другата ми доброволческа акция е свързана със закупуването на родната къща на Димитър Талев в Прилеп и текущия ѝ ремонт. Въпреки всички трудности, които срещаме от началото на това начинание, смятам ангажимента си там за дългосрочен, така че един ден този имот в реставриран вид да стане актив за България. Самият акт на помощ, на добротворчество, без да очакваш нищо отсреща, ми носи най-голямото възможно удовлетворение.
Кое е любимото Ви място в Пловдив?
Старият град. Тук времето е спряло в добър и в лош смисъл. Добрият е, че все още виждаме много места със запазен исторически характер. Има хора, които живеят тук и знаят, че това е специално място и се грижат за имотите си подобаващо. Лошият смисъл се изразява в това, че тук Община Пловдив не е предприемала цялостна грижа за имотите си, инфраструктурата, общия облик на квартала от повече от 30 години. На мнение съм, че заедно спешно трябва да изработим и въведем генерален план за реставрация и обновяване на целия архитектурен резерват.