Кампанията „Храна за размисъл“ гостува в Пловдив
Пловдив посреща кампанията „Храна за размисъл“ утре, на 5 октомври. Кулинарният камион, част от инициативата, гостува на базар „Капана“ и представя специалитети от сирийската, афганистанската и украинската кухня, интерпретирани и приготвени на място. Уникалната комбинация от вкусове и вдъхновяващи човешки истории, с които пловдивчани и гостите на града ще се запознаят ще бъде едно ново и незабравимо изживяване.
Камионът на „Храна за размисъл“ е разположен на входа на базар „Капана“ и през целия ден в събота ще разказва историите на бежанците в България чрез универсалния език на храната. Посетителите могат не само да опитат нови ястия, но и да чуят вълнуващите разкази на Саша от Украйна, Халед и Сара от Афганистан и шеф Имад Аларнаб от Сирия, като всяко ястие е вдъхновено от ценен за тях вкус и разказва личната им история.
Идеята на кампанията
„Храна за размисъл“ е кампания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) в България. Целта на инициативата е да насърчи разбирането и съпричастността на българското общество към бежанците, като използва универсалния език на храната.
Национално представително изследване, проведено през април 2024 г. по поръчка на Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), показва, че 53,6% от българите нямат формирано мнение за бежанците, а 72.2% не са имали пряк контакт с тях.
Кампанията залага на разбирането, че за да си формираш мнение за нещо или някого, е нужно да го познаваш. Това важи както за храната, така и за хората.
„Никой не избира живота на бежанец. Също като нас, те живеят живота си нормално, докато един ден техните домове и мечти не биват отнети“, споделя Седа Кузуджу, Представител на Агенцията на ООН за бежанците за България.
Според годишния доклад на ВКБООН за глобалните тенденции, представен през месец юни, един на всеки 69 души от световното население е принуден да напусне дома си. България е дала убежище на хиляди бежанци от Украйна, Сирия, Афганистан и други страни. През 2024 г. Световният ден на бежанеца се фокусира върху солидарността, за да изградим свят, в който бежанците са добре дошли.
„Важно е да не забравяме, че всеки бежанец идва с надежда – надеждата да се завърне безопасно у дома. А през това време надеждата им е една – да осигурят сигурност на семействата си, образование на децата си, спокойствие за общността си. Цената на изключването от обществото е много по-висока от цената на приобщаването“, допълни Седа Кузуджу.
Героите и храната
Кулинарният камион „Храна за размисъл“ представя вкусове от трите държави на произход на най-голяма част от бежанците в България – Украйна, Сирия и Афганистан, както и личните истории на бежанци, пътя им до България и възможността, която са получили да изградят живота си отново у нас. Сред тях са Олександра Микулска – специалист по подбор на персонал в ИКТ сферата от Украйна, Сара Фаизи – ресторантьор от Афганистан и Халед Мераджудин, също от Афганистан – музикант, предприемач и от скоро – ресторантьор.
„За мен българите и афганистанците си приличаме най-вече по добротата и гостоприемството. В ресторанта ми съчетавам традиционните афганистански рецепти с българския дух на гостоприемство. Всяко ястие не е просто храна, а мост между нас, възможност за нови приятелства“, споделя Сара от Афганистан.
„Вкусът на домашната храна винаги ме връща в Украйна. Храната има тази уникална способност да ни свързва с корените ни и да ни напомня откъде идваме, докато продължаваме напред“, допълва от своя страна Олександра от Украйна.
„Храната има невероятната сила да ни обединява, също като музиката. Вярвам, че чрез храната можем да разкажем нашите истории и да създадем връзки, които преодоляват всяко различие“, споделя Халед от Афганистан.
Научете повече за „Храна за размисъл“ на https://hranazarazmisal.bg/
Агенцията на ООН за бежанците, ВКБООН, закриля хората, принудени да напуснат домовете си поради конфликти и преследване. Работи в над 130 държави, като помага на милиони хора, оказва животоспасяваща подкрепа, защитава основните им човешки права и им помага да изградят по-добро бъдеще.
