В театъра снощи се случи чудо, както определи усещането за завършеност на спектакъла „Без кръв“ режисьорът му Диана Добрева. “ Случването на чудеса. Това е смисълът на нашето изкуство – да се правят нови неща, трудни неща, да се търсят нови пътища, да се създават нови жанрове“, каза вчера Добрева, а зрителите в препълнената голяма зала на Драмата се убедиха в думите й. Чудото се случи. И да, това е смисълът на изкуството- създаването на такава нова Вселена, както публиката прие представлението по романа на Алесандро Барико.
Театралният взрив на Диана Добрева, трупата на пловдивския театър и тази на велеския, откри снощи 28-ото издание на фестивала Сцена на кръстопът. Церемонията стартира традиционно, със слова и червен килим, за да завърши с падането на завесите на едно истинско вълшебство.
„Скъпи зрители, добър вечер. Пак е 10 септември и вече 28 години откриваме едно от най-важните събития на театрална България – фестивала „Сцена на кръстопът“. 28 години имаме памет за създателите, а те вече са на едно много по-високо място. Да ги споменем – Стефан Данаилов, Сотир Майноловски, Николай Ишков“. С тези думи директорът на фестивала Кръстю Кръстев даде старт на дългоочакваното събитие в голяма зала преди премиерата на спектакъла „Без кръв“.
Програмният директор Росица Обрешкова пък допълни, че в театралното огледало трябва да се отразяват щастливи, влюбени и окрилени хора.
След нея директорът на Пловдивския театър Сюзанна Арутюнян-Василевска благодари за шанса институцията да бъде домакин на авторитетното събитие и предизвика аплодисментите на публиката за трупата на Драмата и колегите им от Народен театър „Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“ – Велес, Северна Македония.
Служебният министър на културата Найден Тодоров разсмя зрителите със закачката, че рядко се случва да се открива събитие с цели двама негови предшественици – Владимир Пенев и Кръстю Кръстев.
„Сцена на кръстопът“ отдавна е емблема и то емблема не само на Пловдив, но и на България. „Сцена на кръстопът“ е съкровище, с което ние всички се гордеем. Културата, изкуството, театърът задават теми. Тема не е само това, което виждаме на сцената, тема е начинът, по който се случва. Бих искал да отправя поздрав към политиците на две съседни страни, едната е нашата, със спектакъла тази вечер, който доказва, че хората могат да работят, да живеят и да творят заедно в мир и любов. Бих искал да пожелая на всички нас това да се случи и в истинския живот. На финала искам да спомена само една максима за ролята на изкуството в живота – ролята на изкуството е да успокои неспокойните и да обезпокой спокойните. Успешен фестивал“, каза Найден Тодоров.
Кметът на Пловдив Костадин Димитров бе човекът, който даде официален старт на фестивала, но не пропусна и той да разсмее публиката.
„Аз мисля, че трябва да издадем заповед министърът на културата винаги да е от Пловдив. Факт е, че „Сцена на кръстопът“ е марка. Дава добавена стойност на тези многобройни събития, които насищат културния живот в нашия град. След инициативата Европейска столица на културата, но и преди това, имаме възможност всяка вечер да се радваме на събития на някоя от сцените в Пловдив. Да живее фестивалът“, каза Димитров.
Големият празник обаче се случи на сцената. Премиерата на дългоочаквания спектакъл „Без кръв“ на трупите на Пловдивския драматичен театър и Народен театър „Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“ – Велес (Северна Македония) накара публиката да притихне, а думите на режисьора Диана Добрева, че това е най-голямото театрално чудо до този момент в нейната богата кариера, наистина бяха оправдани.
След два месеца репетиции актьорите от двете държави дишаха на сцената като един организъм и всеки детайл, всяко движение и дума водеха публиката в един свят на пръв поглед илюзорен, но всъщност толкова близък до действителността, в която светът живее – свят на войни, отмъщение, омраза, свят, затворен в спиралата на ненавистта. И както казва режисьорът Диана Добрева – единственият начин да бъде излекувана раната е през любовта и милостивата прошка.
Мащабният спектакъл бе финалът на двугодишния проект „Манифест” на Пловдивския театър и колегите им от Република Северна Македония.
Публиката се отблагодари подобаващо за преживяването с аплодисменти. Заслужиха ги всички на сцената и зад кулисите – актьорите Маргита Гошева, Васил Зафирчев, Константин Еленков, Патриция Пъндева, Исидор Йовановски, Филип Христовски, Красимир Василев, Георги Вачев, Кети Борисовска, Симеон Алексиев, Елена Кабасакалова, Катрин Гачева, Златко Шарков, Филип Василевски, Елена Димитрова, авторът на адаптацията Александър Секулов, режисьорът Диана Добрева, сценографът Валентин Светозарев, костюмографите Раде Василев и Елена Вангеловска, композиторите Явор Карагитлиев, Сашко Костов, хореографът Сашко Костов.
И както казват хората – няма случайни неща, защото, докато публиката аплодираше героите на вечерта в Пловдив, в Торонто актрисите Анджелина Джоли и Салма Хайек представиха филмова версия на „Без кръв” на Алесандро Барико.
По-рано през деня на специална пресконференция в театъра беше представена цялостната програма на фестивала.
„Програмата тази година е много любопитна, ще има 19 представления, премиери на книги, изложби, кръгла маса, уъркшоп, както и ден, в който цялото семейство може да се отдаде на театър и забавни работилници“, каза фестивалният директор Кръстю Кръстев.
„Вече 28 години се срещаме на този фестивал. През този дълъг период някои се изкачиха по небесната стълбица, други ни зарязаха, а трети – като Кръстю Кръстев – се върнаха в екипа ни. В този важен за фестивала момент искам да изкажа специалните си благодарности към продуцента Ирен Чанкова, защото всеки детайл, всяка важна част и брънка, минава през нея. Радвам се, че тазгодишната програма очертава изключително силно присъствие на извънстолични театри със силни и професионални спектакли. Ще видим мащабния спектакъл на Националния театър на Будапеща, както и на колегите ни от Гърция. Ние сме фестивал на паметта и тази година ще се поклоним пред прекрасната Татяна Лолова и Николай Хайтов. Ще видим някои от „децата“ на Стефан Данаилов в различни спектакли. Ще се запознаем с една украинска пиеса, чиито авторки тази година бяха осъдени на 6 години затвор за склоняване към тероризъм. Важно е да им дадем своята подкрепа“, каза Росица Обрешкова.
След това пред журналистите застанаха създателите на мащабния откриващ спектакъл „Без кръв”.
„Случи се много лек процес. Всички допринесоха за една съвсем нова енергия, ново вдъхновение. Виждах едни горещи очи, които са готови на всичко, за да се случи този спектакъл. С колегите от Северна Македония имахме чувството, че сме познаваме от 20 години, а всъщност сме работили само 2 месеца. „Без кръв“ е най-голямото ми лично чудо в театралната ми кариера. Благодаря на всички в Пловдивския театър, защото имат възхитителното умение да реализират такива рискови проекти, да случват чудеса. Това е смисълът на нашето изкуство – да се правят нови неща, трудни неща, да се търсят нови пътища, да се създават нови жанрове“, каза Диана Добрева.
Сашо Димовски, бивш директор на македонския театър, който бе част от целия мащабен проект, не скри, че е имало моменти в процеса на репетициите, когато не е сдържал сълзите в очите си.
„Без кръв“ е хибриден спектакъл, автентичен, сериозен, който създава нов канон със собствена логика в театъра. Той е уникална театрална система, презентираща една ужасно тежка приказка, която завършва с катарзис – не само на сцената, но и в залата“, каза Димовски, който е написал сериозен изследователски текст за целия процес. Той ще бъде публикуван в специализирана театрална литература.
А общото усещане от спектакъла обобщи авторитетният сценограф Валентин Светозарев: „Този спектакъл е материализирана емоция. Ще перифразирам посланието на апостол Павел – „Ако нямаш Любов , нямаш нищо“. На сцената тази любов я има и затова стана изключителен спектакъл“.
Финал на пресконференцията поставиха създателите на второто премиерно представление – „Елизабет – кралицата девственица” от Кристиан Симеон, чиято премиера е на 11. септември от 19.30 ч. в Камерна зала „Стефан Данаилов”.
„За нас този спектакъл беше изключително приключение. Става дума за пиеса за Елизабет I, която обаче е написана като фикция. Не става дума за историческо представление. Разказваме история за кралицата, която се влюбва в много по-млад лорд. От една страна тя трябва да запази авторитета си на владетел, а от друга – да бъде жена“, разказва режисьорът Маргарита Мачева.
Актьорът Борис Кръстев допълни, че се чувства прекрасно като лорд, но отсече, че неговият персонаж е като шизофреник: „Разкъсва се между кралицата, която му обещава корона, и другата любов към по-млада жена. Самият аз не знаех на моменти, какво всъщност иска той“.
„Кралицата“ Койна Русева пък призна, че – въпреки краткия репетиционен период, се чувства на мястото си и че има смисъл, в това, което прави. Другите талантливи артисти в проекта – Ивана Крумова и Мартин Раков, споделиха, че и за двамата репетиционният период е бил много вълнуващ.
Композиторът Христо Намлиев разкри, че заради рязката промяна на жанра в средата на спектакъла, е подходил много деликатно към звуковата картина.
Фестивалът „Сцена на кръстопът” се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, МАИ Груп Холдинг, Атаро Клима, Ондулин и „КЦМ 2000 груп”. Домакин на събитието е Драматичен театър-Пловдив.
Слоганът на тазгодишното издание е „Театъра Огледалото”.
Билети за фестивала: https://dtp.bg/program?f%3Amonth=2024-9
