За паметниците и хората…

Или защо управата на Пловдив се прави, че не вижда паметника на избитите в потушаването на Априлското въстание? Лесен ли е отговорът

„Въпреки изминалите години, Априлското въстание остава най-автентичният порив на модерния българин към достопаметни дела, към история. Всепроникващ и незаличим с опияняващ и в същото време болезнен привкус.“ /проф. Ил. Тодев/

Две малки розички, откъснати от нечия градинка – толкова са стръкчетата пред паметната плоча на избитите участници в Априлското въстание, в навечерието на 148-ата годишнина от епопеята…

Не само те са в прашните крака на златния български лъв…

Почитаме априлци със сладолед и дюнери

Малко преди и малко след като бе направена тази снимка, в двете посоки от там премина кметът, забързан по партийни дела…

От там всеки ден минават хиляди пловдивчани, без дори да виждат „Златния лъв“.

Всички знаем, че хората отдавна са се превърнали в политикани, а паметниците са обект на политическо говорене. Този обаче е НЕвидим и е срамно да го гледаш на такъв фон и в това състояние, но за него може да се мълчи, защото е в ниското.

Другия път на избори, като започнат да ви говорят от трибуната за Левски и Альоша, пак прочетете този репортаж!

Като си спомням цветята в бирени бутилки от официалното честване през 2023-а /виж следващата галерия/, донякъде се чувствам удовлетворена от двете розички за тази година.

Как градът се поклони пред паметта на априлци преди година, може да си припомните в репортажа – Пловдив почете 147 години от избухването на Априлското въстание.

Следващата галерия проследява паметната плоча и отношението на управата на града и пловдивчани към нея за периода от 20 април 2023 г. до днес.

Ако и вас вече ви е срам от видяното, то тук е мястото да ви кажем, че всичко това може много лесно да се поправи.

Мястото на паметника е в градинката на аптека „Марица“, зад него, а не в подлеза.