Продажбата на платформата „Школо“ не води до промяна в начина, по който са защитени личните данни на учениците. Във Великобритания се спазват всички изисквания на ЕС в тази област, уверяват от Комисията за защита на личните данни )КЗЛД), към които МОН препрати казуса с промяната на собствеността на електронните дневници.
Продажбата на „Школо“ на английска компания не води до промяна на администраторите, които обработват личните данни в платформата, съобщават от комисията.
Промяната в собствеността на капитала на „Школо” ЕООД не води до промяна на неговата правосубектност, което от своя страна не се отразява върху действащите договори с образователните институции, касаещи обработването на лични данни (на практика това е същото дружество, но с променен собственик). Тази промяна не води и до промяна на самия администратор и/или обработващ лични данни, което не променя и страните по споразуменията между „Школо” ЕООД и образователните институции, съобщава offnews.bg. Прехвърлянето на собствеността на капитала на дружеството не налага уведомяване на контрагентите му по повод обработваните от него лични данни, включително относно съдържанието на споразуменията и другите изисквания по чл. 28 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Законодателството за защита на личните данни не изисква разрешение за промяна на собствеността на капитала на дружеството (администратор/обработващ лични данни) нито от КЗЛД, нито от неговите контрагенти – в случая, образователни институции, пише в становище на комисията.
Във връзка с опасенията за предоставяне на лични данни във Великобритания, следва да се има предвид, че по силата на действащото Решение на Европейската комисия от 28.6.2021 година съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно адекватното ниво на защита на личните данни от страна на Обединеното кралство се осигурява режим на свободно движение на лични данни от ЕС към Великобритания, при който обаче се спазват всички изисквания на Регламент (ЕС) 2016/679, уточнява КЗЛД.
Настъпилите промени не следва да стават повод за разпространение на фалшиви новини, създаване на напрежение сред големи групи в обществото, включително извличането на различни ползи от недобросъвестни лица, целящи допълнително въвеждане в заблуда и погрешно насочване на общественото мнение, коментира КЗЛД.
Независимо от горното, КЗЛД стартира проверка по случая, за резултатите от която ще предостави допълнителна информация.
Снимка БГНЕС
