Апелативният съд в Пловдив: Теренът на бившия ТЕЛК не е вакъфски имот

Чифте баня също е собственост на Община Пловдив

Второинстанционният съд потвърди решението на Окръжния, ако от Мюсюлманското вероизповедение не обжалват, какво следва

Апелативният съд в Пловдив отхвърли като неоснователни предявените искове от Мюсюлманското вероизповедание у нас за собственост и владение върху четири недвижими имота в централната градска част на Пловдив, като потвърди решение на Окръжен съд от лятото на тази година.

Припомняме, че през юли Община Пловдив спечели една от най-продължителните съдебни битки за т. нар. „вакъфски имоти“. В заведеното делото от вероизповеданието претендираха за четири парцела. Единият е този с жълтата сградата до бившия ТЕЛК, който е с лице на централния бул. „Цар Борис III Обединител“ 50.

Вторият е сградата на Баня Старинна, която е паметник на културата, на бул. ”Шести септември” № 179. Теренът е от 1159 кв.м., застроено и незастроено място, заедно с построените в него сграда № 1 – стара турска баня /известна като „Чифте баня“ и/ със застроена площ 860 кв.м., и сграда № 2
със застроена площ 64 кв.м.

Третият „имот“ в жалбата е старото турско гробище на бул. „Шести септември“ и „Източен“, а четвъртият се явява паркингът до Съдебната палата на ул. „Хан Кубрат“.

Със свое решение в началото на седмицата Апелативния съд в Пловдив, отхвърля претенциите на Мюсюлманското вероизповедание и потвърждава решението на Първоинстанционният съд, който е приел, че „ищецът не е представил доказателства по силата на какъв придобивен способ и кога в неговия патримониум е преминало или възникнало правото на собственост върху процесните имоти“.

В мотивите се казва още, че: “ Съдът е обсъдил обстойно и изчерпателно наведените твърдения и доводи от ищеца и е изложил подробни аргументи относно неоснователността им. Обсъдени са посочените от ищеца актове Привременните правила на Княз Александър Батенберг, Временните правила на Княз Фердинанд и Устав 1919 на Цар Борис III, като са изложени съображения от историческа и правна гледна точка. Неоснователни са доводите за нормативен характер на тези актове, тъй като съгласно Конституция на Българското Княжество от 1879 г., в сила до 06.12.1947 г., /отм./, държавата е наследствена конституционна монархия с народно представителство, а не абсолютна монархия, съгласно тезата на жалбоподателя. Уставът от 1919 г. не е приет от Народното събрание и няма характера на закон, подлежащ на утвърждаване, и няма характер на нормативен акт – чрез него се постига промулгация на предвидените в закона актове. Той е вътрешно-ведомствен акт, насочен към ограничен кръг субекти, не обвързва трети за устава лица, и не е задължителен за тях.

Следователно Община Пловдив не е обвързана от този устав и няма задължение за спазването на неговите разпоредби, а още по-малко – за предаване на собствеността върху притежавани от нея имоти, което правилно е било преценено от първоинстанционния съд. Неоснователно се поддържа, че след като Правилата и Устава са утвърдени, то на ищеца е признато по силата на закон правото на собственост върху вакъфите и правото на владение върху тях – липсва разпоредба, която изрично да постановява, че собствеността върху „вакъфски“ или други имоти автоматично се придобива от Мюсюлманското изповедание или някоя вероизповедна община.

Спряха делото за вакъфските имоти заради спорно правоприемство на мюсюлманското вероизповедание

Необосновано се поддържа, че щом джамиите и месджида са духовни институци, същите представляват „джамийски имоти“ и за това не само те, но и всички останали недвижими имоти са собственост на Мюсюлманското вероизповедание.

Твърдението, че турските гробища представляват вакъфски имот, съгласно Берлинския договор от 1878 г., е необосновано и липсват доказателства за това, поради което не следва да се разглежда. Според приложените устави за духовното 6 устройство и управление на мюсюлманите в България (Царство България) вероизповедната община е юридическо лице, и има право да притежава движими и недвижими имоти, но това не обосновава извод, че всички имоти, които са били ползвани някога от тези общности, стават собственост на вероизповедните общини по силата на закона.

Към настоящия момент владението е изгубено, а давността – прекъсната.

Не се установява процесните имоти да са имали качеството на „вакъфски“ – липсват писмени актова като вакъфнаме, или доказателства те са да били включени в списъка на всички вакъфски имоти, който е следвало да се изготви от Главния мюфтия. Имотите нямат статут на „вакъвски“ и поради обстоятелството, че са принадлежали на физически лица, не са били за религиозни и благотворителни цели, и не са били предадени от държавата или държавен /общински орган. Дори да са били отредени за верски нужди, това не би направило ищеца собственик, а ползвател на имотите. Неоснователно се поддържа изтекла придобивна давност – представени са доказателства, че Община Пловдив манифестира собствеността си върху тези имоти и отблъсква предполагаемото владение на други лица, представени са актове за общинска собственост, пише още в мотивите на съда.“

Припомняме, че заради съдебния спор за парцела до бившата ТЕЛК, беше спряно изпълнението на проекта за многоетажен паркинг на ул. „Четвърти януари“. С излизането на решението на ПОС през лятото на т.г., тогавашната управа на града изрази надежда, че ако няма обжалване, може проектът за многоетажен паркинг отново да излезе на дневен ред.

Изнасят останките на бившата ТЕЛК

От сегашната управа на града се въздържат от коментар по темата засега, не само защото има 30-дневен срок за обжалване на решението на Апелатевин съд – Пловдив, но и поради факга, че преди време при обсъждането на новия План за градска мобилност, експерти от авторския колектив отбелязаха, че в градския център не се препоръчва да се строят многоетажни гаражи, с цел ограничиение на трафикът.

Апелативните магистрати осъждат със същото решение от 20 ноември 2023-а г. Мюсюлманското вероизповедание да заплати на Община Пловдив и разноските по делото, които са в размер на 43 200 лв, с начислен ДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок.

Ако след изтичането на този срок няма входирана жалба, то Община Пловдив може да влезе във владение на гореописаните имоти.