Кълъчдароглу в кухнята, Ердоган в Spotify
Източник: Дневник
Турската лира е сред нещата, които човек може най-бързо да си купи в гъмжащия от живот център на Анкара. Ако се нареди не където трябва на опашката пред обменното бюро и приготви чуждата си валута, докато чака, ще му подвикнат и посочат другите гишета: „Купува“. А пред тях няма почти никого. Когато бюрото затвори, отпред застават мъже с пачки в ръцете. Почти шепнат: „Валута“.
На метри ехти гласът на президента. Реджеп Тайип Ердоган не е на оживения площад „Къзълай“, а говори от огромен кубичен екран: пряка връзка от Зонгулдак, на брега на Черно море, го показва как изпомпва първия произведен в Турция газ. Обещава, че първата година употребата му в жилищни райони ще е безплатна.
На кръстовището край екрана има десетина полицейски коли за сигурността на гледащите прякото предаване. Но те самите не са повече от няколко десетки.
Икономиката, земетресението и кюрдите белязаха началото на кампанията за президентските и парламентарни избори в Турция.
Както и да приключи, разделенията се изострят, а неизвестното, което може да наклони везните в баланса между власт и опозиция, остава.
Приоритетът
Турция от години е в икономическа криза. В подлеза на метрото на същия площад „Къзълай“ Червеният полумесец (впрочем това означава и името на площада) раздава пакети с храна – сандвич, вода, сок, сушени фурми. „Социални помощи“, обяснява мъж с тениска на организацията, докато подава пакет на един от получателите така, че „Дневник“ да го снима. Зад двамата опашката се разраства: започва почти от изхода на метрото. „След Рамазан приключваме.“ Свещеният месец завърши на 21 април.
Турците купуват – и почти не продават – чужда валута, защото лирата се обезценява. В края на 2018 г., когато проблемите за националната валута вече бяха започнали, едно евро струваше около 6 лири. Миналата сряда се продаваше за 22.
Инфлацията официално пада около до 50 процента, безработицата остава около 10. Опозицията и поддръжниците ѝ, включително в академичните среди, не вярват в числата.
Ердоган не обещава да реши проблемите с промени, придържа се и към политиката с ниски лихви, която според повечето икономисти подхранва инфлацията. На първия митинг говори за инвестиции, създаване на работни места и разумна фискална политика. Тази седмица турският финансов министър Нуретин Небати отиде още по-далеч, като заяви:
„Турският икономически модел ще зададе пример на света.“
Опозиционният алианс около Кемал Кълъчдароглу вижда решението в демократични и икономически реформи. Специални икономически зони за инвестиции и ангажименти за изкореняване на корупцията вървят ръка за ръка с конкретни мерки за гражданите: без изпити за влизане в държавната администрация, без данъци за първата кола, която си купуват турците.
За „Дневник“ Юнал Чевикьоз, основният изразител на външнополитическите идеи на Републиканската народна партия (РНП) на Кълъчдароглу, казва, че целта им е и да покажат Турция е надеждно място за инвестиции и като надежден партньор на Европа.
За водещите прокюрдски партии обаче това не е достатъчно и в програмата на опозицията има какво да се желае. А гласът им е важен: кюрдите са 20% от населението (и значителна част от младите избиратели). „Сега има огромна пропаст в икономическите отношения. Някои не могат да намерят какво да ядат, а някои не знаят как да похарчат милиарди“, казва съпредседателят на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) за Диарбекир в разговор с „Дневник“.
„Точното място, точният човек“
ДПН формално не е част от опозиционната коалиция от шест партии, която се обединиха срещу Ердоган: първоначално само на базата на съпротивата, след това – с обща икономическа платформа. Из Анкара плакатите им са навсякъде: „Обещавам ви“, пише на тези с Кълъчдароглу. „Анкара ще пише история“, гласят тези на Мерал Акшенер от националистическата Добра партия.
„Точното време, точният човек“, гласят най-големите плакати са ПСР – с лика на президента Ердоган.
Опозицията критикува министри, че откриват кампанията си директно в министерствата си. Опитва да представи „човека от народа“: клиповете на Кълъчдароглу по телевизиите са от апартамента му, от кухнята му, на черен фон (като черна дъска), с послания за състоянието на икономиката. Обещава, ако стане президент, да не се нанася в огромния дворец, построен през 2014 г. за Ердоган; по-рано е заявявал, че ще го превърне в приют. Критици обвиняват Кълъчдароглу, че не излага проблемите достатъчно ясно и привлекателно.
Междувременно ПСР превърна „Точното време, точният човек“ в име на албум, който преди дни се появи в платформата Spotify. Говори се за истина, победа, в няколко песни в припева отеква името на президента.
„Тиха кампания“
Издаденият този месец албум е по случай „века на Турция“: това е една от ключовите фрази в кампанията. Република Турция става на сто години; според ПСР следващият век ѝ се полага специално място.
Приоритет във „века на Турция“ обаче са последиците от земетресението. Проправителственият „Сабах“ написа, че заради него Ердоган водел „тиха кампания“ от уважение към жертвите. Действително, не само той, а и опонентите му се въздържат да прекаляват с плакатите в тежко засегнати градове като Адъяман. „Четири пъти съм виждал избори тук и никога не е имало толкова малко реклама“, казва журналистът кюрд Мурат Байрам от Шърнак, който от години живее в Диарбекир – по-слабо засегнат от труса, с 400 жертви.
И Ердоган, и Кълъчдароглу обаче обикалят пострадалите райони в последните дни. Първият обещава да построи 650 хил. жилища за две години, половината – за една. Вторият казва, че за разлика от него ще ги предлага безплатно.
На обиколка в един от палатковите градове в Адъяман „Дневник“ се натъкна на избиратели, които може да дадат шанс на Ердоган, но не са сигурни; на други, които подкрепят Кълъчдароглу; на трети, които казват, че не подкрепят никого или намекват, че не искат да говорят, защото ги е страх.
На пръв поглед битката, която в момента е за всеки избирател, заради земетресението ще е особено тежка на юг.
Квартали на Анкара, като много други места в Турция, от години приличат на строителна площадка. Строителният сектор процъфтя през двайсетте години, откакто Ердоган е на власт.© Ангел Петров
Квартали на Анкара, като много други места в Турция, от години приличат на строителна площадка. Строителният сектор процъфтя през двайсетте години, откакто Ердоган е на власт.
„Стабилна Турция“
Залогът обаче е и политически: как ще се управлява Турция, която от 2018 г., след последвали спорен референдум избори, е президентска република. И по този въпрос недоверието не е само между управляващи и основната опозиция.
Съмишлениците на Ердоган говорят за стабилност. Опозицията обаче иска връщане към парламентарна република.
Медиите на властта работят усилено, за да дискредитират тази визия: коалицията от шест партии около Кълъчдароглу според тях била от седем, заедно с ДПН. Това отеква в ушите на избирателите на Ердоган: ДПН се свързва от тях със забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), която от 1984 г. води въоръжен конфликт с турската държава с десетки хиляди жертви.
В момента действа прекратяване на огъня. Не и по телевизиите: сутрин в рубриката „Новини за закуска“ на AHaber миналата седмица преобладаваха „разкрития“ за връзки на политици от коалицията с ПКК, защото се ръкуват с политици от ДПН. Кампанията по дискредитиране се усилва от седмици, след като ДПН реши да не издигне свой кандидат за президент: фактическа подкрепа за кандидата на опозицията.
Кълъчдароглу всъщност говори за помирение между турци и кюрди в страната. Това му помага да спечели симпатии и сред кюрдите: Диарбекир може да има депутат от партията му за пръв път от 20 години.
От Анкара до Диарбекир и Адъяман, „Дневник“ потърси представители на ПСР и близки до тях неправителствени организации, но до момента такъв разговор не се е състоял. Връзката с партията става все по-трудна не само за чужди, но и за местни журналисти.
Вероятно затова повечето събеседници на „Дневник“ са и хора, които очакват смяна на властта.
Постижими ли са обаче исканията на опозицията?
Йозгюр Юнлюхисарджъклъ, който ръководи офиса на German Marshall Fund в Турция, мисли, че парламентарната система може да не бъде възстановена след изборите, предвид че това ще изисква конституционно мнозинство от две трети, а дори обикновено е под въпрос (за него Кълъчдароглу би зависил от ДПН).
Нещо повече, ако Кълъчдароглу иска да изпълни програмата си, ще трябва да използва системата, която Ердоган създаде. Сред аргументите за въвеждането на президентския режим бяха опростеността и ефективността му за водене на политики.
„Иронично е, да“, съгласява се о.з. бригаден генерал Халдун Солмазтюрк, който в последните години ръководи мозъчния тръст „Институт на 21 в.“ платформата Incek Debates и коментира политически теми. По думите му това е нужно, за да се „решат натрупалите се проблеми. Президентската система ще трябва да издържи още поне 4-5 години.“
„В интерес за Кълъчдароглу е да бъде плуралистично настроен и да помирява. Но когато ножът опре до кокала, той може да действа и без парламентарна подкрепа““, коментира Йозгюр Юнлюхисарджъклъ, Geman Marshall Fund of the United States.
Дългосрочно президентската система не е устойчива за никого, продължава Юнлюхисарджъклъ. „Искате ли да играете игра, в която губите или печелите всичко, или такава, в която можете да спечелите нещо, дори да се в коалиция в парламента? В интерес на всички е връщането към парламентарната система. И президентът Ердоган може също да осъзнава това.“
В прокюрдската ДПН виждат още една опасност.
Да кажем, че (опозицията) спечели. Ако станат новото АКП (…) ако станат новата тирания и защото са националисти като Добрата партия, дори условно няма да ги подкрепим.
Зеят Джейлан, съпредседател на Демократичната партия на народите за Диарбекир
Има и други подводни камъни. „Предупреждавам (опозицията): като дойдете на власт, не се отпускайте. ПСР ще се научи да играе. Не си мислете, че ще запазят същата политическа култура“, казва Солмазтюрк.
„Идентичността, глупако“
Битката в следващите три седмици ще е оспорвана и защото двете страни са се окопали в позициите си: повечето им избиратели са решили за кого да гласуват.
Тезата, че Турция прилича на Съединените щати по дълбоките разделения, не е нова: според нея подкрепата за опозицията и Ердоган е изравнена. Битката е за няколко процента, а 90 на сто вече са решили за кого ще гласуват. „Някои се питат: как може Ердоган все още да взима 40%? Как гласуват за него в тази (икономическа ситуация – бел. ред.)?“ пита Юнлюхисарджъклъ. „Защото въпросът е в идентичността, не само икономиката. (Бившият американски президент Бил – бел. ред.) Клинтън казва: Икономиката, глупако. Не, всъщност е: идентичността, глупако.“
Идентичността може да надделява, продължава той, „но икономическата ситуация е малкото неизвестно в уравнението, което може да наклони везните“. Тя кара някои и да преразгледат отношението си, да си кажат: мюсюлманин съм, а мюсюлманите не трябва да са корумпирани, а вижте правителството ни, заключава.
Затова идентичността вече не е само „светска“ или „религиозна“. Много турци искат нещо повече. Юнлюхисарджъклъ го изразява през думите на турски журналист:
Най-силното политическо движение в Турция в момента е срещу Ердоган. Това най-силно определя поведението на гласоподавателите. Ако сте с него, гласувате за него. Ако сте против, гласувате за който и да е срещу него.
В петък в Адъяман, „крепост“ на Ердоган, мъж нападна Кълъчдароглу, защото е алевит и не знаел достатъчно молитви (дни по-рано неволно настъпи килимче с обувките си); след това една от колите в конвоя му бе атакувана и физически. Два дни по-рано той говори за себе си като алевит – нещо, което прави рядко – и призова турците да загърбят верските си различия. Ердоган го обвини, че изкуствено създава проблеми. Повтори думите на провокатора: злоупотребявали онези, които не знаели какво е молитвено килимче.
Тъкмо в Диарбекир, където лявата ДПН пита за милиардите (и Кълъчдароглу преди години имаше такъв лозунг: „Къде са 128 милиарда?“), Ердоган откри внушителна джамия с капацитет 20 хил. души на 14 април. Вечерта, когато „Дневник“ я посети, в нея се молеха десетки. Някои обаче обикалят двора ѝ преди, след, по време на молитва, снимат се, разговарят. Вътре бащите коленичат, а децата играят, сурите на Корана се смесват с крясъци. „Страхотно е“, подмята възрастен мъж на излизане от комплекса. Обръща се да снима няколко пъти.
Снима и млада майка в Анкара, докато с другата ръка люлее детето си в количка на площад „Къзълай“, на метри от шатрата на Партията на справедливостта и развитието. Гледа кубичния екран през екрана на телефона си и не спира да се усмихва.
Повече за посланията на партиите, нагласите в белязаните от земетресението райони, кюрдския въпрос и друго важно от изборите очаквайте тази седмица в „Дневник“.
