Пловдив каза НЕ на „Баналната посредственост“

Граждани и експерти разбиха на пух и прах проекта за реконструкция на Небет тепе

Културата на обезличаване е неприемлива

Намесата в оригинала в този проект е престъпна, разби идеята на Фърков арх. Барфончовска

Културният туризъм не е атракция, той е интелектуален акт. Обричате ни на локална самодейност, обърна се към администрация и проектанти арх. Пехливанова

Кметът в края на дебата: Предвиждам нещо, с което ще се гордеем всички. Нещо, с което да не ни сочат с пръст, както стана в Перник и Велико Търново. Не трябва да повтаряме грешките

Иво Дернев

Пловдив не иска проектът за Небет тепе на Юлий Фърков. Това категорично заяви обществеността и експертността на града в днешното историческо, наистина, обществено обсъждане за бъдещето на хълма. Архитектурната гилдия под тепетата, специалисти от ИКОМОС, Паметниците на културата и ред други браншови организации, граждани разпердушиниха онова, което арх. Фърков и екипът му предвиждат, вече е редно на кажем предвиждаХА, на идейно ниво за реконструкцията на хълма. Много силни думи бяха лепнати на проекта- от престъпление срещу духовността и културата, до фалшификация и опростачване. Едва трима души се изказаха в подкрепа на проекта, двама от които стиснаха приятелски ръце с Божидар Димитров преди шумното изгонване на директора на Историческия музей от дебата. Те бяха дошли специално от София за събитието. От столицата бяха дошли и някои от най-значимите експерти в опазването на културно-историческото наследство. Те бяха категорични- НЕ на реконструкцията на Небет тепе по начина, който арх. Фърков е описал в проекта си.

В следващите редове Под тепето ще се постарае да ви представи една журналистическа стенограма от дискусията, в която според нас общественото и експертно мнение надделя. Гражданското общество в Пловдив демонстрира мощ и даде знак, че вече е непреодолима бариера при решаване на важни за града казуси. Събитието отвори и ред други въпроси- вътрешно браншовите конфликти, мистерията с изчезналата така важна археологическа документация от проучванията на Небет тепе, съсипаните артефакти и вероятно изчезналите такива открити там, цялостната политика по отношение опазване на културно-историческото наследство, схващането за културен туризъм и образование на публиката. Все теми, които тепърва ще попадат в дневния ни ред, поставени толкова силно публично тази вечер.

 Събитието откри кметът Иван Тотев, обграден от заместниците си Стефан Стоянов и Димитър Кацарски, и от председателя на общинския съвет арх. Илко Николов. Той уточни, че по закон общината не е задължена да прави обществено обсъждане за бъдещето на Небет тепе и днешното събитие е факт заради добрата воля на администрацията. Търси се пълен консенсус, заяви градоначалникът, който бе и модератор на продължилото четири часа и половина обсъждане.
Топката пое Юлий Фърков, който, както и миналата седмица, не представи никак, ама никак, убедително идейния си проект. Смени няколко микрофона, тъй като гласът му не се чуваше в залата. Говори за любовта си към Пловдив, а резюмето му бе по-скоро като за литературно четене. След лириката на Фърков дойде ред на млад мъж от екипа му, който представи и детайлите от проекта в рамките на 30-тина минути. Виждате, няма зъбери и 14-метрови кули, вмъкна кметът Тотев при едно от прекъсванията при представянето на проекта.

Спокойствието свърши, започна същинското обсъждане. Един след друг архитекти, реставратори, историци, интелектуалци, еколози, граждани направиха на пух и прах идеята на Фърков и сие за изграждане на нови зидове над археологията на база хипотеза. Започна представителка на ИКОМОС, която поиска пълно археологическо проучване на Небет тепе, на каквато база не лежи проектът. Тези имитации и изграждане на стени да бъдат преразгледани. Не можем да компенсираме историческите разрушения със строителство. Трябва да направим от дефекта- ефект. Не е нужно бизнес средите да казват какво трябва да стане на Небет тепе. На всички е ясно, че тук има външна намеса, натиск за решения, внушени отвън. Арх. Фърков и екипът му са между чука и наковалнята. В този процес не може да има външни сили и намеси. Културата на обезличаване е неприемлива, нека бизнеса се вгледа в себе си, а не да иска изграждане на стени на Небет тепе. Намесата на един експерт винаги носи печалба в последствие, съобразете се с това, напомни архитектът от ИКОМОС.

Поздравления към общината за смелостта, да организира този дебат. Всички сме на едно мнение, че на Небет тепе трябва да се случи нещо, но това трябва да стане с щадене на наличните артефакти, смята доц. Мария Шнитер от ПУ. Впечатлена съм от този дебат. За първи път присъствам на нещо подобно, стъпи разговора археоложката Красимира Лука. Тя предложи да се създаде работна група от експерти, които да създадат ясна визия за археологията на Небет тепе. Не сме представили достатъчно информация за хълма, извинявам се от името на цялата гилдия за това, каза тя и попита къде са предвидени археологическите обследвания в следващите месеци. Директорът на археологическия музей Костадин Кисьов отговори, че трябва да се работи по източната крепостна стена, която не е интерпретирана в проекта. Трябва да се работи и там, където са регистрирани късноантичните  жилища. Нужно е и проучване в зоната на Рахат тепе, там, където в момента е заведението. Площта е от 1 декар, има наченки на културен пласт на дълбочина 3 метра от Ранножелязната епоха, съвсем близо до скалата е. С геофизика ще установим дали има масивни градежи и на каква площ, обясни Кисьов. 5 поколения археолози са работили на Небет тепе, но документация няма. Обектът в това отношение е компрометиран, допълни директорът на археологическия музей.
Дойде ред на и на пълния разгром за проекта. Той буквално бе унищожен от експерта по недвижимите паметници на културата, реставрация, консервация и адаптация арх. Дафина Барфончовска. Небет тепе е неповторим дори в този му вид. С този проект го обричате на обезличаване с атракции, напълно необосновани решения и грешен подход. Има агресивни и необратими намеси в оригинала.Проектът е изготвен без аналитична част, набързо, пренебрежително и повърхностно.  Намесата в оригинала е престъпна. Говорим за бетон, стоманобетон, терасиране, тухли, нови настилки, ескалатор върху изсечените в скалите стъпала. Цялостната интерпретация за цитаделата е крайно неприемлива за уникалния обект Небет тепе. Актът за раждане на Пловдив изисква деликатна, съвременна намеса, след задълбочен анализ. Трябва да изходим от мисълта „Малкото е повече”, да бъдем сдържани. Не подценявайте интелекта на посетителя с измислен образ и примитивни стереотипи. Културният туризъм предполага културни посетители. Стига банална посредственост, призова арх. Барфончовска.

Това е престъпление срещу колективната памет на човечеството, каза на свой ред арх. Петкана Бакалова. Защо се гледа един единствен проект, който не е премиран в конкурс. Небет тепе заслужава финансов ресурс- Направете го по правилния начин с международен конкурс, с жури от международни специалисти, сложете нещата на нормална основа, призова експерт, дошъл от София, тъй като по думите му, Небет тепе е национално богатство, не само пловдивско.

Това е истинско престъпление. Пловдив няма нужда от Динсиленд. Аз съм за международен конкурс без никакви градежи. Ако общинският съвет гласува този проект, ще запомним имената на всеки, който е казал Да. Няма да допуснем да бъде направено нещо, дори да бъде взето решение, даде заявка за сериозни протестни действия писателят Йордан Велчев, ако общината заработи по идейния проект на арх. Фърков.

Проектът за Небет тепе е прасенцето, което трябва да бъде счупено, за да се откраднат едни пари, скочи археологът Бисер Хънтев, който е работил на хълма през 90-те. Инж. Константин Бобоцов поиска от администрацията изготвяне на археологическа карта на Пловдив и нова процедура за Небет тепе. Днешният дебат за Небет тепе не е само обсъждане на един проект. Това е част от процеса за самоопределение на културна идентичност, подчерта той. Не можем да запазим обект, използвайки го строителна площадка, включи се Владимир Каракашев. А след него гражданин попита дали до върха на Хеопсовата пирамида има ескалатор за туристите и хората в неравностойно положение, каквато идея има арх. Фърков.

Дойде ред на проф. Тодор Кръстев. Той определи събитието днес като знаково на фона на непрозрачността, в която се изграждат крепости в цяла България. Пловдив е вечен град. Това означава непрекъснатост. Да съхраним оригинала като прозорец към историята. Трябва да имаме респект към оригинала. Изключване на всякаква хипотеза. Проектът е неприемлив и несъстоятелен. Включва измислици, накърнява и нарушава оригинала, който не преобладава в този проект. Проект, който опростява и фалшифицира тази стратификация. Този проект нарушава магията на мястото. Има грешна основа, на която е поставена цялата практика днес с вдигане на крепости навсякъде. Молбата ми към кмета е да даде възможност на български архитекти и реставратори да покажат своите качества на обект като този. Дайте им равни шансове. Пловдив има шансове за ЮНЕСКО, но с този проект ги губи. Пловдив ще затвори прозореца към историята и ще го отвори към фантазиите на един архитект, каза проф. Кръстев. Той даде за пример думите на свой колега, който на въпрос от представител на туристическия бранш защо не се вдигне от руина будистки храм, тъй като така хората биха го обикнали повече, отговорил: „Вие бихте ли обикнало повече майка си, ако й направите пластична операция, сложите й перука и я гримирате”.

Според доктора по история Камен Станев Небет тепе трябва да се консервира, не надгражда. По проекта той коментира, че идеите на арх. Фърков за реплика на градеж от най-ранния период на хълма върху автентичните културно-исторически пластове от по-нови периоди са пълен абсурд. Арх. Вили Раева пък припомни класацията на Форбс от преди няколко години, според която Небет тепе е едно от 10-те най-важни места със запазени места знаци от цивилизациите, които задължително трябва да бъдат видени.

Всички експертни организации са твърдо против този проект. Единствените За него са авторите му и строителния надзор. Културният туризъм не е атракция, той е интелектуален акт. С този проект ни обричате на локална самодейност, смята арх. Пехливанова. Този проект е една грешка, каза след нея археологът Андрей Киряков.
Предложи се Небет тепе да бъде първата в България интелигентна смарт зона за създаване на виртуални продукти.

Зад проекта застана доц. Добринка Желева, която поясни, че културно-историческото наследство трябва да е за всички. Проектът предлага деликатна интерпретация, смята тя. Подкрепи я професор от столицата. Интересът на хората е не към руини, а към нещо, което могат да видят осезаемо. Аз съм за възстановки, но добре осмислени, които да почиват на силна научна основа. Това, че археолозите не са се разбрали по някои въпроси за Небет тепе не е грешка на арх. Фърков. Не може да има пълно съгласие и няма да има единно мнение за този проект. При конкурс двете полярности днес ще станат не две, а 22 мнения по този въпрос. Ако има по-висока структура тя ще присъства в градоустройствения ландшафт. Приемам този проект като основа за преосмисляне и смятам, че трябва да върви напред, каза специалистът. Той поясни, че с колежката му са се записали последни за коментар, тъй като не са били наясно с процедурата, а атаката срещу проекта на арх. Фърков е бил организиран.

Какво ще се случи след това обсъждане днес. Какво предвиждате, г-н Тотев, попита кметът арх. Кандулкова. Предвиждам нещо, с което ще се гордеем всички. Нещо, с което да не ни сочат с пръст, както стана в Перник и Велико Търново. Не трябва да повтаряме грешките. Ето, аз мога да си причиня да седя тук 4 часа, вие също, за да стигнем до момента, в който всички ще се гордеем с онова, което ще се случи на Небет тепе, каза на финала на обсъждането Иван Тотев. Той допълни, че всяка дума от днешния дебат ще бъде анализирана и ще бъде основа за следващо публично обсъждане, което ще е след няколко месеца. Нямаме договор за техническо проектиране с арх. Фърков. Беше важен моментът да стигнем до проект, върху който да дебатираме. Новата дата за дебат ще е с изводите, които ще сме си направили. Небет тепе е национален обект, а и Пловдив е прекалено важен, за да си позволим грешки. Рамката на проекта е широко отворена, даде знак за разбирателство с масовия експертен и граждански вик срещу строителни дейности върху автентични културно-исторически слоеве градоначалникът.  

Присъствах на уникално събитие днес, каза пресипнал след кмета арх. Фърков след цялата лавина от критики. Представителката на Министерството на културата затвори обсъждането с предложение. Тя поиска пълни археологически проучвания на Небет тепе, за да бъде възстановена липсващата документация. И може би най-важното- да бъде сформиран експертна работна група с участие на всички заинтересовани организации и браншове, в това число и тези, които бяха вън от процеса досега, която да разгледа и обсъди всички предложения от днешния дебат. След което да изготви проект или планово задание за следващата фаза на проектиране.

Кметът прие този вариант, всички в залата също. Така историческото обществено обсъждане за Небет тепе даде исторически резултат не само за бъдещето на това сакрално място, за Пловдив, но и отправи знак към всички и всеки- гражданското общество е тук, будно е, регулира и ще регулира процеси, но само с диалог, със съдържателен дебат и комуникативност. И с ясна и честна позиция.

Под тепето благодари на всички, които се включиха в днешното събитие. На всички, които в последните две години бяха част от този процес на дебатиране, на търсене на прозрачност в коментарите си, на търсене на диалог. Само така, чрез комуникация, всички, заедно, можем да променим средата към по-добро. Убедени сме в това! БЛАГОДАРИМ ВИ!

"Баналната посредственост" в заглавието е от становището на арх. Барфончовска.