Номадът от САЩ, който стана пловдивчанин

Нейт избяга от американската мечта, за да я посее тук и да я кръсти българска

Роденият в Арканзас млад мъж ще покаже на хората тук, че изобщо не се нуждаят от пари

Избира древния Филипополис пред вечния Рим, съветва да го направим и ние

Колко пъти ви се е случвало да си лежите в леглото и да си мечтаете утре да не сте на работа, да не сте на училище, да нямате задължения, а единственото, което да правите е да обикаляте света. Да мечтаете и да сбъдвате. Да скачате от държава в държава, защото няма място в тази Вселена, което да ви свързва с определен град до степен, че да сте готови да се установите в него. Американската мечта, красивият Рим и свободният Амстердам не са успели да задържат героя на тази статия, но един малък Пловдив променя всичко. Прочетете тази история на Под тепето, може да промени и вас.

Наталиан Чеснър е роден през 1990 в Арканзас в общество, което се различава от всяко друго в Америка. Природата е на първо място, хората са по-човечни. Когато е на 14 му дават избора да се присъедини в моторджийския клуб на чичо му или  да започне нископлатена работа, за която осъзнава, че ще остане през по-голямата част от живота си. Това не го удовлетворява по никакъв начин, за това взима няколкостотин долара, една чанта и тръгва. Така започва всичко – млад, любопитен и до сега само чел за света без да го е виждал. Обществото, в което е израснал е било до степен затворено, че той не е виждал човек с различен цвят на кожата или друг град. И до сега не е виждал никъде по света някой от родното си място, тъй като те просто не излизат от там. Успява да преживее с малкото пари, с които разполага и милостта на хората, които щом видят само момче да броди в пустошта са го подслонявали и давали храна. Решава, че иска да отиде много по-далеч и се озовава на автогара, чудейки се дали да отскочи до Канада или Мексико. Около половин година преживява в Мексико без да разбира абсолютно нищо от това, което те говорят. С времето навързва думите и успява да научи испански. Преживяването го убеждава, че не иска да живее в корумпиран и ограничен свят, който е видял в Америка, а да чувства свободата. Пътува пеша или в задницата на камион с няколко фермери. Но идва денят, в който чува група моторджии, а в детството му това означава само едно – чичо е близо. Поради вътрешни правила на клуба, той като племеник на член от бандата, няма право да бъде в Мексико и му предлагат самолетен билет до всяка една точка на земното кълбо, само да не е Мексико. По това време в ръцете му е била книга за Цезар и Клеопатра, а мечтата му е била да види дома на владетеля. Затова посочва Италия. Мисли, че вече е виждал град, но щом попада в Рим целият му свят се преобръща. Културата, древността и всичко, което градът ти предлага дори не би било споменато в онази малка горичка, където е израснал. Първият път, когато вижда Колизеума, през главата му минава само мисълта, че иска едно малко парченце от него. И го прави. Отчупва си камъче от снагата на арената и в момента, в който седи с него в ръка осъзнава, че е заобиколен от 50 човека, които го разкъсват с погледи. Бавно връща парченцето на мястото му, а след като публиката се отърсва от видяното започва да го напада, а на Нейт му остава единствено да бяга по-бързо от тях. Сега съжалява за стореното, но преди десет години никой не му е казвал, че подобни сгради се почитат, как е правилно да се държиш на подобно място. Лежейки в скривалището си вечерта осъзнава, че няма начин да се прибере вкъщи никога повече. Започва да работи като мияч в кухнята на един ресторант, а сега, десет години по-късно, вече е главен готвач.

След две години във вечния град напуска Рим и тръгва на юг. Може да си купи автобусен билет, но не знае за къде, така че се доверява отново на краката си. Озовава се в Терни, което се превръща в дома му за няколко години. Негов приятел му предлага да отидат до Испания, но Нейт няма нужните средства. Това не е проблем, тъй като другарят му купува– така се озовава в Испания за известно време.

Семейството започва да му липсва и звъни на чичо си, който по неведоми пътища се е озовал в Пловдив и е вторият човек от общността в Арканзас, който пътешества в други светове. Прелитайки над България си спомня за дома с цялата зеленина и малките селца, които са сякаш кацнали по планините. Остава тук година и седем месеца и бавно и плавно научава езика. Това е нещо напълно ново, абсолютно непознато, но пък Нейт именно това е търсел. Получава предложение за обучение в Италия като графичен дизайнер и грабва възможността, макар и да осъзнава, че вече е влюбен в Пловдив. Плановете се провалят, тъй като вместо да назначат него на работа избират друг и така Наталиан се озовава сам, без пари, без работа и без дом. Започва работа в кухня отново , намира си приятелка, но и тук удря на камък, след като разбира, че тя му изневерява с най-добрия му приятел. За да се отърси от това предателство се връща в Пловдив, за да осъзнае, че това е неговата най-голяма любов. Помага на чичо си във фирмата, тъй като вече е получил добро обучение като графичен дизайнер. След голям семеен скандал отново напуска България и се връща в Терни. На косъм е да влезе в италианския формат на Биг Брадър, след като са го избрали и категорично са му казали, че го искат в шоуто, но поредната тежка ситуация го кара да избяга и от този град. За първи път от години се връща в Америка. Отива в Калифорния, където има роднини и си спомня за първата детска любов – Рейчъл. Свързва се с нея и любовта все още гори и в двамата. Но и тази връзка завършва трагично, за това тръгва на поредното приключение. От Калифорния към Вирджиния с две спирки в Аризона и Арканзас. Първата спирка е дома на негов приятел, Марк. Плановете пак се преобръщат и се налага Нейт да остане там за по-дълго време, за да бъде охрана в дома му, тъй като съпругата на Марк е била невменяема, а бебето им се е нуждаело от постоянно наглеждане. Било е невъзможно да  звънне в полицията, тъй като заниманията на Марк са били далеч от легалните. След известно време, обаче, хващат Марк с едно стабилно количество трева в колата му и при обиска на дома заварват Нейт. Така се озовава в нова за него територия- зад решетките. Желанието му за едно малко приключение се оказва най-лошото до сега.

Макар и наказанието му да не е толкова жестоко отказва да остане в Америка като част от наркодилърска банда, макар и да не е бил пряко свързан с нея. Свързва се с чичо си и той пак му купува билет за България. След жесток побой, в който се озовават и двамата, отново решава да преодолее случилото се, бягайки. Еко общество в Малта се оказва новото му семейство. Грижиш се за земя, а те ти дават храна и подслон – какво повече да желае човек? След около година напуска и това място, тъй като вижданията му се разминават с тези на шефовете. Той иска да помага, а те да правят повече пари. Заедно с една холандка се отправят към Франция, където остават няколко месеца, обикаляйки страната. След това засяда в Амстердам, намира си работа, но стресът влияе на цялото му тяло. През цялото това време, паралелно с пътуванията, е бил в процес на създаване на проект. Осъзнава, че перфектното място за осъществяването му ще е България и няколко дена по-късно получава обаждане от чичо си с молба да се върне обратно в Пловдив. Така, от края на октомври, Нейт вече е жител на града под тепетата. Завинаги.

Проектът му се казва Organic zigurrat designs. Идеята е купуване на парцел земя, където да построи ъртшипс („Земен кораб”). Какво е това? Къщи, които работят за човека. Цялата енергия се добива от Слънцето и е предостатъчна за отопление, за целогодишно отглеждане на храна в оранжерия, а водата, която се употребява в домакинството, ще бъде пряко насочвана към градината. Без нужда от отопление, без високи сметки за ток и вода, без безумни пазарни цени на плодовете и зеленчуците. Идеята е да създаде възможно най-много подобни конструкции, които да стигнат до свръхпроизводство, за да може да се отвори дарителска кампания, която да храни бедните. Цената за нещо подобно би била около хиляда евро, смята той, което всъщност би могло да бъде избито за година, след като вече нямаш сметки, а храната ти е в двора. Това е перфектният вариант за пенсионерите, тъй като няма нужда вече да се притесняват как биха оцелели поредния месец с толкова малко пари, казва Нейт. Звучи като мечта, но всъщност това си е проект, който ще даде своето начало след месец. С това той слага край на вечните пътувания и липсата на дом. Дори да имат тежък живот, хората тук знаят как да му се наслаждават, смята Нейт. Айляк! Макар и да се превръщаме в западна държава, все още си държим на нашето. Повечето казина и заложни къщи го притесняват, защото именно от това губи българинът. Те ви използват, защото знаят, че нямате пари, а това е бърз и лесен начин за изкарване на такива, но никой не осъзнава колко пари отиват в джоба на собствениците, допълва Нейт. Продаваш златото, което е в семейството ти, но парите след няколко месеца вече ги няма. Това е чиста кражба, която афектира върху културата. Опитват се да накарат хората да си мислят, че имат нужда от повече пари, а аз искам да им покажа, че изобщо не се нуждаят от такива, обяснява той.

През 2019 Пловдив ще бъде европейска столица на културата и промените, които следват от тук нататък ще бъдат решителни за състоянието на целия град. Номадът се превръща в пловдивчанин и няма намерение да напуска България повече. Точно като всеки един от нас се притеснява как младото поколение бяга. Чуди се защо никой не може да разбере, че той е избягал от американската мечта и е дошъл да живее в малка държава в Източна Европа. Иска да общува с повече деца и от личен опит да им обясни защо е по-добре да останат тук, отколкото да бягат към Запада. Новите гении, новите мислители, новите учени, новите иноватори – те няма да бъда тук. България кърви, губейки младежта си в момента, смята Нейт и осъзнава, че това е следващата генерация, която би трябвало да движи държавата, а тя си тръгва от нея. Но за това вини липсата на алтернативи, които да се предлагат на младите. Никога няма да замина, тук вече ми е вкъщи, казва той с усмивка. Така американската мечта бива преобърната в българска. Дано повече от нас се замислят и осъзнаят, че мечтите лесно се реализират, стига да подходим правилно към тях. Стига да гледаме нагоре, а не в краката си, да вярваме в собствените си способности и да полагаме усилия, а не да разчитаме на казина и заложни къщи. Да бъдем деца на света в нашия си малък град, за да останем в него и да го променим към по-добро.