Тайните на Мосад в Пловдив разкри проф. Михаел Бар-Зоар
Любов в основата на създаването на израелското разузнаване
Проф. Бар- Зоар говори за МосадРафи. Така се казва израелският еквивалент на великия книжен и кино агент Джеймс Бонд. Реалността, както се очаква, е много далеч от лустрото на изкуството в различните му форми. Най- известният шпионин на Мосад, който е изнесъл на гърба си някои от най-драматичните и знакови акции на израелските служби, всъщност е далеч от красивия мускулест образ на 007. Той е нисък, плешивичък, твърде слаб, с големи диоптрични очила и със земетръсно чувство за хумор. Прилича на скучен библиотекар, но е легенда в разузнаването и в екшъна покрай него. Това разбра публиката на премиерата на бестселъра „Мосад. Най-великите мисии на израелските тайни служби“ в Новотела тази вечер. Внимавайте, агентите най-често изглеждат като архивари, предупреди с широка усмивка авторът на документалната книга проф. Михаел Бар-Зоар.
В живота си се срещнах с много агенти на може би най-добрата и успешна разузнавателна служба в света. Смея да кажа, че те са истински патриоти. Тъй като не стават агенти заради пари или приключение. Рискуват живота си в пълна самота. Един такъв човек ми разказа, как по време на мисия е получил съобщение от шефа на Мосад, в което го информирали, че току що му се е родил син. Нямаше на кого да се похваля, с кого да споделя и да вдигна чаша. Можеше да го направя само с враговете си, които наблюдавам. Такъв е шпионинът- самотен, страшно самотен, разказа проф. Бар-Зоар.
Той се спря на някои от емблематичните моменти в израелското разузнаване- историческата реч на Хрушчов за зверствата на Сталин, достигнали до Щатите, и залавянето на Адолф Айхман. Речта на Хрушчов всъщност се смята и за началото на създаването на израелското разузнаване. В основата на него седи една любовна история между полския евреин Виктор Грайевски- известен журналист, и Лучия- секретарка на лидера на полските комунисти. Беше се разбрало, че Хрушчов е говорил пред съпартийци за милионите убити от бога Сталин. Тази реч бе обявена като цел номер едно за американското разузнаване, което предлагаше 1 милион долара за нея. Но никой не достигнал до нея. Журналистът Виктор видял някакъв документ с десетки печати Секретно, докато целувал Лучия край бюрото й. И решил да го разгледа. После отишъл с него в израелското посолство в Полша, а от там- след няколко дни речта се оказала във Вашингтон. Няколко денонощия по-късно била на две страници в Ню Йорк Таймс. Нашата агентурна машина не намери този документ, но израелците успяха, казали янките. С което се стартирала историята на Мосад. По-късно въпросният Виктор станал двоен агент- на Съюза и на Израел. Какво е станало с Лучия- не е ясно.
Айхман намери една жена, която изглеждаше като прозрачна и по наши срещи сервираше чай и кафе, без да каже нито дума. Най-добрата шпионка в израелската история, каза проф. Бар-Зоар.
Той дебело подчерта, че на истинските бежанци, които бягат, за да спасят живота си, трябва да се помага. Но да се внимава и с онези, които се правят на такива. Той не скри, че и спасяването на българските евреи трябва да се знае в цял свят, тъй като това е епохално дело на един малък народ, намерил сили да запази морала в жестоките времена.
