Народното събрание се изправя пред ключов избор за бъдещето на антикорупционната политика в България. В пленарната зала ще влязат два конкуриращи се законопроекта, които предлагат напълно различни модели за реформа след провала на досегашната Комисия за противодействие на корупцията. И двата проекта тръгват от обща отправна точка – широко споделеното недоволство от работата и ефективността на КПК. Оттам обаче пътищата се разминават.
Първият законопроект, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители, предлага демонтаж на сегашния модел и разпределяне на функциите на комисията между вече съществуващи институции. Разследванията за корупция по високите етажи на властта трябва да преминат към ГДБОП и следствието, под водещата роля на прокуратурата. Превенцията, конфликтът на интереси и имуществените проверки пък се прехвърлят към Сметната палата. На практика това означава закриване на КПК и „разтварянето“ ѝ в системата на държавните органи.
Алтернативата идва от Божидар Божанов и също предвижда край на сегашната комисия, но предлага нов старт чрез създаването на специализиран орган – Комисия за превенция на корупцията и конфликта на интереси. Тя ще има аналитични, контролни и превантивни функции, без разследващи правомощия. Проектът залага и на нов модел за избор на ръководството – с участие на парламента, върховните съдилища и президента, както и на разширен съдебен контрол върху отказите и прекратяването на разследвания за корупционни престъпления.
Паралелно с антикорупционните спорове депутатите ще обсъдят и промени в Закона за защита на потребителите, внесени от Министерския съвет. Те целят синхронизиране с европейските правила за колективни искове и обща безопасност на продуктите.
Проектът въвежда нова рамка за представителни потребителски искове, разширява кръга на организациите, които могат да ги предявяват, и поставя строги бариери срещу конфликт на интереси и злоупотреби. Засилва се и контролът върху опасни стоки, включително продукти, свързани с нови технологии, като търговците ще бъдат задължени да информират клиентите при изтегляне от пазара.
Дебатите очертават сблъсък не просто между законопроекти, а между два различни философски подхода – разпределяне на отговорността в системата или изграждане на нов, самостоятелен антикорупционен орган.
