Лазарките плетат венци за Цветница, обикалят с песни, танци и специални облекла по къщите и благославят стопаните
Името на празника идва от Лазар – приятел на Иисус Христос, който бил възкресен от него, 4 дни след смъртта му
Екатерина Стоянова
Пролетта дойде, птичките чуруликат, пчеличките жужат, а пред вратите на къщите по селцата цял ден танцуват млади дами, облечени в характерните за празника обредни облекла – невестински празнични носии, сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, гердани, пендарки, а на главата – бял яшмак, и пеят песни за здраве, щастие, берекет и късмет.
Лазаровден е – пъстър и цветен празник, известен с лазаруването. Освен веселото обикаляне по къщите, придружено с песни и танци, лазарките днес се занимават и с изплитането на венците за утрешния светъл празник – Цветница. Твърди се, че в миналото Лазаровден е бил най-подходящият ден за момците от селото да поискат ръката на избраниците си.
Голяма е суетата покрай тези два празника. Рано-рано се събират младите лазарки да берат върбови клонки и цветя за нежните венци. Плетат и пеят, пеят и плетат – седнали на поляната, щастливи и красиви, с пролетно сияние, стелещо се по лицата им. После, облечени в прекрасни български носии, подготвени с цял репертоар, тръгват по къщите, по стара традиция, а в замяна на хората и ръчениците, получават яйца, пари и малки подаръци от стопаните. Понякога случват на неприветливи стопани, които ги гонят с прътове, както се случи веднъж и с нас, преди години – част от забавата е. Едно време е било задължително всяко момиче от селото да лазарува на този ден, защото, в противен случай, няма да се омъжи, както гласи поверието.
Празникът е с предимно любовно-женитбени мотиви, носи пролетно настроение и с нетърпение се очаква от всички. Носи името на Лазар, който е бил приятел на Иисус Христос и е бил възкресен от него, четири дни след смъртта му. Иисус Христос се намирал отвъд река Йордан, когато му казали за болния Лазар. Щом чул това, той решил да тръгне към Юдея, независимо от преследванията на законниците. Учениците му го последвали, обезпокоени от враждебността, която ги очаквала в Йерусалим, но Иисус Христос ги успокоил, заговаряйки за светлината, която предпазва от злото и дава на човека сила да ходи, без да се препъва.
Когато Иисус Христос казал, че Лазар е заспал, той добавил „отивам да го събудя” и учениците Му помислили, че говори за сън. Те били сигурни, че болестта му ще отмине и ще оздравее. Тогава Иисус Христос открито казал, че приятелят му е починал, но ще бъде събуден за слава Божия, за да подсили вярата на учениците. Той показал връзката между смъртта на Лазар и своята наближаваща, за да стане явна победата над смъртта. От този момент нататък смъртта престанала да бъде краят, защото Иисус Христос ще възкръсне.
Чрез възкресяването на Лазар, Иисус Христос показал на хората, че за тях ще дойде събуждането след смъртта. Макар да е полубог, в него надделяло човешкото, когато разбрал за смъртта на своя приятел и сълзи потекли от очите му. Той плакал и за смъртта на цялото човечество, защото обичал всички хора и точно заради смъртта Бог станал човек, за да я приеме и унищожи. Иисус отишъл на гроба на Лазар, прошепнал молитва, с която да покаже на Бог, че не върши нещо без неговото съгласие, и съживил своя приятел.
