Искрена ли е толерантността ни?

Една случайна среща с транссексуален човек, която остави много въпроси в съзнанието

Несъвместимостта между душа и тяло се оказва по-трудна, отколкото предполагате

Стефка Георгиева

Пловдив е пъстър и цветен град, както от към цветове, така и от към хора. Тук можете да откриете мъже и жени, преселили се от различни точки на страната, чужденци от различни континенти… Общо взето, почти всичко можете да видите. Има едни хора обаче, които остават извън нашето полезрение, притеснени от факта, че не са добре приемани. И може би са прави. Това са транссексуалните хора. Днес ще ви разкажа за един прекрасен човек, с когото се запознах съвсем случайно и чиято душа е затворена в неподходяща за него тяло.

Вчера, връщайки се в офиса на работа, на една витрина съзрях много красив часовник. Не се сдържах и влязох. Момичето вътре беше изключително любезно и разговорливо. Видимо скучаеше и се заговорихме. Всичко тръгна от фотоапарата, който бях окачила на врата си. Попита ме къде има уроци по фотография в Пловдив, кои са добрите в бранша тук и така се стигна до момента, в който си разменихме телефоните. Дадох своя номер и попитах момичето:

–          А как да те запиша в моя указател?
–          Александър.
–          АлександрА?
–          Не, АлександЪР.

Признавам си, думите ми секнаха и не знаех какво да кажа. Замълчах за няколко секунди, но не се сдържах да попитам Алекс как се чувства. Как усеща собственото си тяло, а отговорът беше бърз и точен, като стрела: „Тялото ми е затвор и нещо, заради което не спират да ме съдят, само защото не го приемам.“ Алекс се възприема като жена, затова ще говорим за нея в женски род.

Само след няколко минути, човекът срещу мен (признавам, не знам как се обърна към тази личност) се отпусна, довери се на непознат. Може би защото не говорех с осъдителен, а с разбиращ тон?  Не знам каква бе причината, но ми разказа малко за себе си. Не е от Пловдив, но живее тук от скоро. Преди  2 години си е направила пластична операция на бюста. С финансовата част и е помогнала майка й. С баща си не разговаря от години. Той не разбирал какво се случва със собственото му дете. Споделя, че слабоизразената адамова ябълка е дар от Бога, защото поне за това не се тревожи, а най-голямата й мечта е да се подложи на операция за смяна на пола, но тъй като това все още не се е случило, изпитва силни затруднения.

В личната й карта, на графата „Пол“ пише МЪЖ. Ако видите Алекс обаче, едва ли бихте допуснали, че това е нещо различно от красиво младо момиче. Трудно си е намерила работа тук, но е попаднала на изключително толерантни работодатели, които са й подали ръка. Проблемът със смяната на документите обаче е голям. Иска да учи в университет, но се страхува как ще се възприеме това не само от колегите й, но и от академичните среди.

Алекс има приятели, но е самотна. Била е влюбена в един младеж, нищо обаче не се е получило, защото не е посмяла да си признае привързаността си. Чувала съм за отношението на другите към хората като мен. Не са малко случаите, в които всяка проява на близост приключва с побой. Не искам това да ми се случва, затова съм търпелива и чакам, споделя тя.

Заговорихме се и за детството. Алекс от малка се чувства различна. Каза ни, че и е олекнало когато е завършила гимназия, защото най-накрая е можела да предприеме мерки срещу собствения си затвор – тялото. Преди това бях гей- приятелят на всички момичета. Попитах я защо толкова иска да е жена и да смени пола си. Жената е тайнство и нежност, грация. Има едно страхотно очарование в това да приглаждаш косата си и да се гримираш, ми отговори. Не се сдържах и и зададох въпрос, който много я притесни: Как избираш бельото си? Настъпи няколко секундно мълчание и лицето на момичето посърна. Трудно, каза ми, много е трудно все още да се справя с това.

Да, може би не всеки ще възприеме историята на този човек лесно и толерантно, но в Алекс има достойнство. Не се натрапва там, където не е желана и полага всички усилия, за да сбъдне мечтата си. Тя вярва, че някой ден това ще се случи и ще намери човек, който да я приема и обича такава каквато е. Ако Алекс, чиито живот е осеян с трудности по пътя към бленуваната обич, и въпреки това не се отказва, защо ние, най-обикновенте хора започваме да се отказваме все по-често.

П.П. Много исках да я снимам, за да видите колко е красива. За съжаление, тя не се съгласи.