Търговци се превърнаха в благотворители покрай чешмата Ритон на центъра

Съоръжението е със спорна естетика и абсолютна непрактичност- високо е за деца и възрастни 

Продавачи на центъра раздават пластмасови чаши на жадните, иначе не става 

Вероятно вече всички са забелязали големия Златен ритон, превърнал се в чешма на малката главна, срещу халите. То вероятно и марсианците са го фиксирали… Произведението на младия скулптор Иван Карапенчев е факт от седмица. Несъмнено творбата му прави впечатление на всички. Като си спечели повече неприятели от поддръжници. Мнозина възроптаха срещу чешмата, като я квалифицираха като твърде кичозна, абсолютно неподходяща за тази градска среда… най-общо казано странна. Най-големият й проблем обаче не е във визията (защото, както във всичко вероятно мненията са твърде полярни), а в практичността й.
Всъщност, за да пиеш вода от тази чешма, трябва да си висок поне метър и двадесет. Деца и възрастни хора са поставени в нелепата ситуация да се борят за глътка вода сезифовски и в крайна сметка да не успяват дори да близнат от чучура. Хлапетата се катерят по ритона, за да ударят глътка, като така се мокрят от глава до пети. Когато са с родителите си, е лесно- качват се на раменете им, но ако са сами, пиенето на вода се превръща в нещо като глава от Патиланско царство. Ако това е била целта- спорт за хлапетата и връщане на старите беляджийски навици, толкова нехарактерни днес- добре. Но май не е.
Внимавай, внимавай, маме, внимавай, ще си счупиш главата. Ела, ще ти взема една Количка от магазина, повтаря майка на детето си, което се набираше върху чешмата неистово. След него се нарежда възрастна привита баба, която бързо се отказва и тегли звучно майна и на траките, заради ритоните, и на комунизма, и на демокрацията, и на международното положение. Абе вече една чешма не могат да направят като хората. Във вода газим, жадни ходим. Това златно чудо да не е сложено от В и К, да им пести пари за вода. Няма вече- на гражданина нищо безплатно, реже старицата, гневна до изчервяване.  
Продавачката от павильона за пици, която по цял ден наблюдава мъката на деца и възрастни, която на моменти се превръща в истинско зрелище, сподели, че са се превърнали във фабрика за пластмасови чашки. Тук сме като благотворителна организация, откакто официално откриха панагюркото творение. Постоянно обслужваме клиентите си с посуда, за да пият вода. Иначе не става. Взехме специално пластмасови чаши и раздаваме на хората, гледаме да помогнем. Някой по- находчив и пари може да прави, по стотинка на чаша, ако застане плътно до чешмата, обясни тя. Винаги сме готови да дадем чаша на децата или всеки, на който му се пие. Хубаво, правете чешма, ама да помислят малко, коментира търговка от съседно помещение. И допълва, че във всяко капанче наоколо са се заредили с по няколко стека чаши, та да помагат на хората в невъзможния иначе водопой.
 Млад пловдивчанин, завърнал се скоро, се втрещи от новата придобивка на родния си град. Няма ли комисия по естетиката в този град, ахна Александър.