Служителите на пловдивския зандан излязоха на протест, искат нормални заплати и условия на труд
Пазачите питат: Вдигат възнаграждението на лишените от свобода, а нашето?
Надзирателите от пловдивския затвор излязоха на протест под стените на зандана днес. Те поискаха нормални заплати и условия на труд, тъй като ситуацията зад решетките вече е нетърпима. За жалост държавата се грижи повече и се интересува повече от лишените от свобода, отколкото от нас. Третират ни като втора ръка хора. Подложени сме на невероятен стрес и напрежение, а работим като скотове в абсурдни условия, оплакаха се надзирателите от затвора. Които не крият, че мечтаят да работят в следствения арест, където условията са като петзвездни в сравнение с тези в пандиза.
Само да отбележим, че един затворник струва на държавата 1100 лева, а един от нас- 800 лева. Това нормално ли е. Дори храната на лишените от свобода е по-добра от нашата- те ядат пилешки бутчета, а нашият порцион е 60 лева. Да не говорим, че куп правозащитни организации бранят техните права, какво става с нашите обаче? Възнаграждението на затворника се увеличава през 2014-та, а какво става с нашето?, питат надзирателите.
90 от тях пазят средно 700-800 пандизчии. Случвало се е обитателите на зандана да набъбнат до 1100. В следствения арест бройката е 190 души. 
Ние живеем с тях, остаряваме край тях, а средата, в която живеем, не е мръднала. Наистина няма елементарни условия за труд. Да не говорим, че никой не се интересува от нас като хора, като държавни служители. Само преди месец един от хората с доживотна присъда тук посегна на наш колега, след което ние трябваше да спрем действията му. Сега той съди надзирателите, че сме употребили сила. Държавата нехае, а ние си мислим, че работи в услуга на арестанти и затворници, не на служителите си, обясни Евтим Евтимов. И не скри, че заради липсата на здравословна среда и възможности за медицински грижи някои негови колеги са заболели от туберколоза в последно време. Не е тайна, че зад решетките върлуват зарази, каза той.
На национално ниво зачестили нападенията на затворници над надзиратели. Заради чувството за безнаказаност и липса на индикации, че някой се грижи за нашите права, докато за техните се грижат изключително акуратно, отбеляза униформен. Какво излиза- за затворниците има пари, за затворниците има права, за нас- няма нищо, освен задължения. Това не се трае. Живеем в държава, в която Кирил Рашков е обявен за Цар и е по-важен от нас, фолкаджийска държава, допълни той.
Прост пример ви давам- наскоро един колега катастрофира с една от старите машини на затвора, в която имаше лишени от свобода. Вдигат телефона и питат единствено „Добре ли за затворниците?”. Никой не се позаинтересува от състоянието на колегата ни, който излетя от предното стъкло на автомобила и пострада. До там я докарахме, допълва го Евтим Евтимов. Ние сме роби и на затворниците, и на държавата. Всеки ден валят жалби срещу някои от нас, текат непрестанни вътрешни проверки. Само защото един арестант иска да се разходи до прокуратурата на разпит. Често се вярва на свидетелските показания на хора, които цял живот са изкарали в лъжа. А полицаят не може да бъде свидетел. Не можем да си го обясним, оплакват се надзирателите.
Има и проблеми с видеонаблюдението. Има го, но не е на правилните места. Трябва да има камери и отвън, край оградата. Случвало се е да се правят опити да се прехвърлят стоки отвън. Намирали сме наркотици и телефони на покрива например. Колкото до нашата сигурност- кучета ни яли. Работим със стари защитни жилетки, белезници и палки, които са и недостатъчно, коментира председателят на „Синдикат на служителите в затворите в България” Иван Петров.
