Раненият в Катуница Петър посреща приятели с 40 градуса температура
Кураж на момчето дадоха майките на загиналите Ангел и Павел
Майката на Петър в тазвечерното шествиеРаненият при мелетата в Катуница Петър Георгиев все още не е бил на поклонение на лобното място на най-добрия си приятел Ангел Петров. Момчето не се чувства добре след изписването от травматологията на Университетска болница Св. Георги. Не може да ходи, не може да свикне нито с патериците, нито с инвалидната количка, която дреме в двора на семейната къща в селото. Поради простата причина, че преди 23 септември е бил здрав като канара, и приятелите му са били още живи. Днес не приема журналисти, тъй като не се чувства в кондиция, за да говори за случилото се в кървавия ден. Веднага след изписването си Петър вдигнал 40 градуса температура. Не успял да се качи до детската си стая, тъй като стълбите го съсипвали. Легнал по гръб върху стъпалата, а майка му Невена му помагала. Съжалявам, но не се чувства добре. Слаб е, все още не може да приеме това, което се е случило с приятелите му, тъй като не е бил до тях. И за да разсеем всяко любопитство- не е видял физиономията на шофьора. Било е тъмно. А са го блъснали и двете коли- първо буса, после леката кола. Цяло чудо е, че е жив, коментира пред Под тепето майката Невена. 18-годишният Петър е бил спасен от мускулите по тялото си, твърдят и родителите му, и лекарите. Благодарение на фитнес хобито си Петър е направил солидни мускулни тъкани около костите си и така е предпазил тялото си от жестоки счупвания. Въпреки това, той ще се възстановява между 4 и 6 месеца. Свиква с патериците, не иска да се движи в инвалидна количка. И е неутешим по първия си приятел Ангел, убит от гумите на същия този бус, който щеше да отнеме и неговия живот. Още не осъзнава, че златното момче, с което расте рамо до рамо от първи клас, го няма. Ангел бе наистина златно дете. Нямаме думи. Как ще го прежалим, проплаква Невена.
Да вдъхнат кураж на ранетото момче се изредили от цяла Катуница. На гости му били и най-близки приятели, и най-далечни познати. Дошли и майките на загиналите Ангел и Павел. Какви жени! Вместо ние да ги успокояваме и да им вдъхваме кураж, те идват да видят сина ми. Катуница е едно голямо семейство в тези дни, казва Невена.