Правдолюб Иванов ни води „На грешната страна” на връх 10 ноември
Художникът открива провокативна самостоятелна изложба в галерия „Сариев”
Художникът Правдолюб Иванов открива поредна самостоятелна изложба в галерия SARIEV Contemporary тази вечер. Маестрото ще ни провокира точно на 10 ноември с проекта си „На грешната страна” в 18:30 ч. Изложбата ще може да бъде видяна до 6 януари.
За „На грешната страна“ (On the Wrong Side) художникът казва: „Все повече осъзнавам, че мислейки за сoциални, политически и глобални проблеми, конфликти и опасности, всъщност премислям собствените си страхове. Тази изложба не е съставена от елементи изграждащи еднозначна и компактна тема, а по-скоро съдържа фрагменти, които са плод на моите лични безпокойства и надежди. Затова исках да създам някакъв дискомфорт в пространството на изложбата и нейното разглеждане.“
Опасения – продукт на един „разглобен“ свят, където вече стереотипи като Изток-Запад не обясняват и не изчерпват нашето „днес“.
Посреща ни неонов надпис: On the Wrong Side (На грешната страна). Произведението носи заглавието: „Ти си…” . Зрителят вижда текста, но той всъщност е изписан обратно, така че да виждаме задната страна на буквите, а светлината на неона огрява единствено стената, на която той е окачен.
Обектът “Стълбатa“ е перфектната метафора на това което клиширано наричаме социално-политически живот. До кое ниво ще се изкачиш, зависи от това кой път ще избереш да поемеш. Но пък дали е толкова просто? Дали всъщност конструкцията на стълбата не предпоставя изначално твоята йерархична позиция?
Tравматичните спомени на артиста рефлектират в един диапроектор-свредел, който брутално е пробил стената на галерията. Чрез тези апаратчета през 70-те и 80-те на миналия век се прожектираха детски приказки, но и учебни и пропагандни филми. „Играчката“ е превърната в мощна бормашина, събаряща дебели стени и рушаща системи. Машината обаче е забита твърде високо в стената и е невъзможно нейният кабел да достигне електрическата мрежа… Спомен формирал едно поколение, но напълно нефункционален днес и напълно неразбираем за следващите поколения.
В изложбата присъстват две брилянтни рисунки: „Истини“, на която виждаме, като че ли заигравка с модернисткото наследство на 20-ти век и “След Дюрер“, която отново манипулира с идеята за историята на изкуството. Авторът смело преплита алюзии от миналото, говорещи на неразбираемия език на съвремието.
В изложбата има и едно видео – „Природен страх“. Тук зрителят отново има възможност за избор как да „прочете“ този кратък филм – със или без звук. Първият и вторият вариант създават толкова различни впечатления, че биха могли да създадат две отделни, противоположни публики.
Текстът към изложбата е на Борис Костадинов
