Кирил Николов
Отдавна вече не пишем хартиени писма. На хартия пращаме само документи – те са твърде консервативни – и то с някоя куриерска фирма, а не по Пощата. Няма я романтиката на добрите пощальони-велосипедисти. Пощенските ни кутии, там, дето все още ги има, скучаят в депресия, загубили своя смисъл и идентичност. Вместо да бъдат смушени в тях, пъстроцветните и лицемерни рекламни брошури на хипер-, супер-, ултра-, мулти-маркетите са разхвърляни из входовете на пролетарските панелки, в които израстнаха поколения, призвани да вдигнат Световната революция. Тя не се състоя, вероятно – за жалост. Няма и да се състои.
По силициевите писти на многослойните чипове, интегрирани в кибернитичните ни играчки, информацията лети по – бързо отколкото Ускорителят от Церн може да си представи. Та ето защо революционни изненади не може да има вече. Не бихме могли и да чакаме писмо: и-мейлите пристигат в компютърната ни кутия преди да сме успели да се насладим на тяхното очакване. Цъкаме он-лайн в реално време и непосредствената виртуална комуникация прави писането на писма напълно ненужно занятие – няма време нито да бъдат писани, нито да бъдат пращани, очаквани, четени…
Цялата статияможе да прочетете в КАПАНА.БГ
