Стотици протестираха с цигара в уста срещу забраната за пушене в заведенията
3200 души в Пловдив остават без работа, ако ситуацията не се промени, вещаят ресторантьори от Пловдив
Опразнихме масите! Опразнихме портфейлите! Ще опразним и България! Това бе само едно от посланията на протеста срещу тоталната забрана за пушене в заведенията, който се проведе пред общината днес. Собственици на ресторанти, клубове и кафенета, персоналът на повечето от нощните барове под тепетата, техни клиенти, се събраха край импровизирано празно заведение пред кметството, запалиха цигара и помълчаха гробовно. Точно към оня свят карат бизнеса ни. Ние не сме жестоките капиталисти, нали? Опитваме се да печелим, давайки хляб на много, много хора и доставяйки удоволствие на пъти по много хора. Както е тръгнало обаче, давайки хляб и доставяйки удоволствие, ние се самоубиваме. Това няма да продължи, казаха организаторите на „Бунтът на масите“. И уточниха, че хиляди са въстанали срещу репресивната мярка на правителството в цялата страна. Ако никой не чуе гласа ни, ще стигнем до гражданско неподчинение, категорични бяха кръчмари.
46 заведения са затворили врати в Пловдив след обявяването на забраната. Фалитът е неизбежен за по-малките, а по-големите работят на ръба на оцеляването. Което обаче няма да продължи дълго. Намаляваме заплати, ограничаваме персонала. Според нашите сметки, средно 22 процента от ангажираните в бранша хора ще останат без работа. А това са 3000-3200 души. Страшно е, обясни председателят на Асоциацията на собственици на заведения Димитър Лукарев.
Около празните маси без пепелници бяха поставени трима манекени с табели „Искам работа“, „Протест“, „Кой ще помисли за персонала“. Такива- безработни, питащи, търсещи и бягащи от страната ще станем всички скоро, алармираха две момичета от малък клуб в центъра на града. Тук виждате манекени на сервитьори, които се чудят как да запазят работата си, но за жалост това е действителността, допълниха те.
Георги Даскалов със сина сиТова е гавра с нас- представителите на най-дребния бизнес. Имах 11 човека персонал. Наложи се да съкратя всички, да затворя две от заведенията си и в момента да работя сам в третото- най-малкото. На ден имам по 15 проверки от всякакви служби. Всеки ден лети акт след акт, а повярвайте ми- абсолютно редовен съм във всяко едно отношение. От миналия месец имам три акта по 3 хиляди лева. Кажете как да ги платя. Да спра да храня детето си ли, пита един от най-известните пловдивски бармани от миналото Жоро Даскалов. Той обаче е категоричен, че ще се бори докрай за бизнеса си, тъй като няма друг избор. На години съм вече. Няма кой да ме вземе на работа. Остава само да ида и да работя по морето отново след 15 години. А сина ми!, допълва Даскалов.
Собствениците на заведения искат да се върне старият закон, в който се позволява пушенето, а непушачите не са прецакани, тъй като имат собствени пространства. Толкова пари инвестирахме преди година в помещенията без тютюнев дим. Сега инвестираме в уреди, с които топлим тротоарите и паважа. Вкарани сме в безумна какафония, която съсипва и нас, но и клиентите, тъй като те предпочетоха да не си правят кефа, след като се чувстват ограничени. Станахме по-католици от папата. В Европа вече се връща пушенето в обособени пространства, а на нас ни режат крилата, допълва ресторантьор. Вожда, собственик на култовия Найлон, в типичния си стил отбелязва, че ще гласува за всяка партия, която се изправи срещу закона за тютюнопушенето.
Майки се обявиха против пушенето в заведения на днешния протестАз искам да пуша в заведението, в което седна. Като ми забраняват, ме репресират, дискриминират. Нужно ли е това, след като законът в стария му вид беше нормален за всички. Нямаше сърдити, тъй като и непушачите се чувстваха добре. Само дето не седяха в зоните си, а идваха при нас, крещеше около журналистите Георги Петров. Срещу него обаче се опнаха три майки с бебешки колички. Стига ревахте- толкова е готино да не се пуши по заведения. Само за такива работи протестираме в България. За нищо смислено не се надигаме. Аз не искам да се пуши в ресторанта, въпреки че съм пушачка. Ние ли сме най-големите селяни, усмихваше се нежно, но хапеше с езика си една от майките. 
