Огнеборецът: Пожарът взима онова, което и най-сръчният крадец не може да отнеме
Най-тежко е да се работи, когато техниката отказва да бачка, казва Димитър Бришимов
Димитър БришимовДесетки жертви на битови пожари в рамките на 20 дни. Това е черната статистика на МВР от края на миналата година и началото на новата. В сезона на огъня Под тепето се срещна с човек, който всеки ден се хвърля в пламъците. Огнеборец по професия и спасител по призвание. Той е Димитър Бришимов, началник група спасителна дейност на сектор „Пожарогасене“ и спасител към ОУПБЗН-Пловдив. Вече 17 години той се бори с огнените стихии и води спасителни операции.
Пожарникар е обучен специалист и професионалист по борбата с пожари. Той също така притежава екипировка и оборудване за спасяване на човешки живот при природни бедствия и е способен да осигурява първа помощ при нужда. Тук се включва и оказването на практични спешни услуги, съвет и обучение за предпазване от пожари.Така пише по световните търсачки за думата пожарникар. Всъщност обаче огнеборството може да се определи с една дума- мисия, казва Бришимов. Трудности има винаги. Най-тежко е да се работи, когато техниката отказва да бачка. Нашата професия не е като другите, с работно време и час. Не става да хвърлиш часовника, да кажеш дотук и да станеш от работното си място. Това е отговорност, казва един от доайените в тази професия.
Ходил е на спасителни мисии в десетки страни. Израел, Сърбия, Иран са само част от дестинациите, където Митко спасява човешки животи. Много пъти го прави и в родината си. Няколко професионални спомена от миналото не излизат от главата му. Един от тях- масовите пожари в България през 2000 година. Тогава имаше съчетание от топла и влажна пролет, бурна и ниска растителност, летни жеги, което бе предпоставка за огнения ад. Изгаряха цели села, като населението подцени обстоятелствата. Хората не обръщаха внимание и подценяваха препоръките за превантивна дейност. Правеха икономии на средства, не поддържаха противопожарните съоръжения. Това ме дразнеше най -много. У самите хора тогава нямаше мобилизация и готовност да подпомагат на службите. Всеки си бранеше дома, а опасността бе изключително сериозна за тях. Гражданите не оценяват факта, че служителите на Пожарната се грижат за тях, така както личният им лекар. Помня при един пожар в Бодрово от претоварване и жега двама колеги излязоха от строя. Единият получи топлинен удар и се вдърви, получи мускулен спазъм и трудно дишаше. Наложи се да го реанимираме и после линейка го откара в болница. Ние огнеборците сме на принципа на Тримата мускетари – „Един за всички, всички за един“. Колегите си помагаме много, разказва Бришимов.
Освен пожарникар той е и спасител водолаз. И в огъня и във водата, е страшно. Почти всеки ден виждаме хора между живота и смъртта. При пожара, ситуацията е динамична, тъй като огненият ад взима своето. При водата е стихийна. И в двете ситуации трябва да има организация и дисциплина. Така успяхме да загасим рафинерия в град Измир, Турция, когато бе голямото земетресение през 1997 г. Бяхме 6 екипа и една спасителна група от България. Бедствието бе огромно, нямаше създадена организация от турска страна. Не се оповестяваше къде и колко хора са затрупани. Всичко бе на случайни теории. Друг случай, който ми остана като белег в съзнанието е спасителната ни мисия в Иран през 2003 г. при голямото земетресение. Тогава загинаха над 40 000 души. Вадехме трупове безброй, шансът за оцелели бе много малък, спомня си Димитър Бришимов.
Като най-мъчителна за него се оказва трагедията с българските деца в река Лим през 2004 г. Страшна трагедия. Още повече, че жертвите бяха деца. След като отидохме на втория ден, тръгнахме да претърсваме по вода и суша, с надежда да намерим оцелели. Лим просто е много буйна. Такава планинска река нямаме в нашата страна. Две от децата намерихме мъртви, на 24 километра надолу по течението. Като чисто психически, това ми остава отпечатък. Подобна гледка не се забравя зял живот, казва Димитър Бришимов.
Обнадежден е, че напоследък има хора, които съчувстват и помагат на хора в беда. Ето случая с опожареното жилище на сем. Маринови- много хора са се притекли на помощ. Това е добрина и човещина в подобна ситуация. Това, което пожарът може да ти вземе, не може да ти го отнеме и най-сръчният крадец, подчертава огнеборецът.
Димитър Бришимов има деца. Сигурен е, че не иска те да тръгнат по пътя му. Но е на мнението, че всеки сам избира пътя си. Нека те да решат с какво да се занимават. Едно време децата си пожелаваха да станат пожарникари ей така. Сега гледат филми и имат някаква представя каква е нашата професия, казва Димитър Бришимов.
